ИГРА: Стихче по "истинска" картинка

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Гледай ме в очите, изкусителке.
В мрачния свят си името на красотата.
Само ти, моя жадувана спасителке
можеш да ми върнеш светлината.

Убиваш ме с поглед само.
Сладко мое изкушение.
Бих опрял глава на твоето рамо.
Бъди нежното ми прегрешение.

[Qween of the black hearts]

какво си ти странно създание
какво си ти-носиш тъй сладостно ухание?
ангел,дявол или си човек
не зная ала пътят който имаш не е лек!

[last_unicorn]

луната нашепва приказка за края...
безславен и неизвестен ще бъде,
дали ще падна или ще ме прати в рая?
победен съм, дали съм прокуден?

луната ми шепне, любовно почти:
"неизвестен, да, но не и безславен!
дори невидян от човешки очи
няма по-славен от боят неравен!"

[Qween of the black hearts]

Митично бяло и красиво създание
с нежна и ранима душа
да бъдеш самотен е твойто призвание
мислиш останал си сам на света...

И бягаш и страдаш
и белият рог проблясва в нощта
търсиш своите но падаш
в бездната огрян от лунна светлина!

[DeTe_Ha_Xaoca]

Черен, силен и свободен.
Духът ми днес препуска с него.
И слънцето и месеца целуват му нозете.
А от гривата му черна страст изригва,
и в миг очите ти избликва.

[{dulgokoska}]

Способна да превърнеш лъх...
В усмивка на уста безмълвна...
Ти си от ей онзи блъф...
Който ужким все покълва...
И със пръчица в ръка...
Оркестър вечен дирижира...
Ти си много от това...
Що се в длан едничка не побира...

[elf`s_soul]

На ленатата филмова,
ти беше записана,
в кадри от филма ми "Спомени"
А сега ленатата е разкъсана,
пропилени са нашите мигове.
Чувстваш ли се изхвърлена,
наранена, както преди с другите!
Наричаше себе си моя приятелка,
ала болката от твоито предателсвто сега в мен гние...

[edin_zabraven_mig]

С погледа си устремен
аз търся семейния уют ...
Небето ми нашепва тайни,
а гласът му - от мене само чут
ме гали тъй омайно,
взема ме във негов плен.

[Arwen]

Истината ме накара да замлъкна.
Думичка да не пророня.
В стаята ми на пръсти тя се вмъкна.
Заклеймила ме в свойта тишина.
Че бе измъчена го виждах.
Продадена за късчета лъжи.
А преди на нея се присмивах...
Уж да сбъдна глупави мечти.
Сега ще си мълча.
Няма да говоря...
Моя е таз зверска тишина...
Да не мога вече истината да оспоря...

[last_unicorn]

ще ме познаеш само по очите,
но не по онзи - погледа предишен,
със който те поглеждах скришом
и съзерцавайки те с обожание прекравах дните...

ще ме познаеш по очите -
но по това, че са различни вече,
от тебе и от всичко друго толкова далече,
опитват от теб да изтрият следите...

[{dulgokoska}]

Вълна ще бъда в твърдата ти същност...
А ти ще бъдеш моята скала...
Която ще избягвам да целувам...
Която ще ме чупи и така...
На хиляди по теб ще се посипвам...
Влязла в всяка жила и пукнатина...
Различни сме, до болка си приличаме...
В същността ти твърда аз ще съм вълна...

[edin_zabraven_mig]

Волност, окъпана във морска пяна ...
Ще стана гларус щом подскоча
и на сърцата от олово и стомана,
златен кът ще им посоча ...
Там, където реят се вълните,
а времето е сякаш спряло ...
Там, дето въздух пори ми гърдите
и целува цялото ми тяло.

[Devil`s Bride]

Ти често посвещаваше ми песни...
и думите ти там изглеждаха тъй лесни
изречени да бъдат, даже подарени...
но никога не ги изрече смел пред мене...

Ти често с лирика говореше ми ... пред тълпата.
И хвалеше се, че аз ще съм Жената...
А насаме оставахме ли беше тъй студен
сякаш за пръв път чуваше за мен...

И в онзи ден дъждовен,
когато написа поредния си стих тъжовен,
роза малка без бодли
намери вместо мен до тебе да лежи,

а до нея пък бележка
и ти помисли си, че е някоя поредна смешка...
Но листчето, попито със сълзи,
теб винеше - вече не мълчи...

И прочете "Сбогом, обич моя,
аз тъй и не успях да бъда твоя..."
Китарата бавно заплака за мен...
но ти беше вече спомен забранен...

[elf`s_soul]

Ангела в тебе криеш,
показваш само лошата страна,
дявола в теб откриваш,
показваш го, а той е Сатана.

Доброто ти дълбоко пазиш,
не се срами, обичай и милей,
Душа разядена си! Болките броиш!
Не дей! Стани, плачи за болката си пей!

[{dulgokoska}]

Представлението свърши... Ще започне...
Утре, също в толкова часа...
Моле, поднесети си въпросите...
Пред изпресариото, аз съм без слова...
Играта ми добра?! Е, то се случва...
С толкоз упражнения в живота...
Завесите тежки са и пуснати...
Утре вечер пак към същата Голгота...