Любимо стихче от форума...

[elletooo]

Gentiana

Горчиво, но с много любов

Отряза ме...
Като с нож.
Поне ме намажи на филийка.
И ме изяж.
Бавно...
Покажи ми, че си много лош.
Толкова, колкото
главата на топлийка.
Аз ще се направя,
че много ме боли.
Дори истерично
ще се разплача.
С пръсти ще се впия
в студените ти очи.
Няма да се смееш, обаче!
Всички наранявали...-
казват за човешките часове.
Дали последният ще ни убие?
Ти си едно много специално момче -
първо мост ми рисуваш,
после сам го триеш.
И ако съм стъпила вече
на измислената му твърдина,
ще падна и ще се удавя
в тази твоя
от безброй лъжи
черна река.
Може долу
и някой крокодил да плава
и да плаче с крокодилските си сълзи
за смачканата ми като хартийка
тъпа нежност.
Направи я на топка,
после я захвърли.
Ще улучиш ли кошчето?!
Браво!
Неизбежно...
Последна глътка
от горчивото питие,
което ми наливаш всеки път
и с много любов ми го поднасяш.
Тази нощ няма да сънуваш
нежната ми плът.
Май ми каза, че кожа не понасяш.
И да не ти хрумва утре да ми звъниш
и в омраза да ми се обясняваш.
Не искам да знам, че не можеш да спиш.
Знаеш ли,...мисля, че...си го заслужаваш.

[Gentiana]

Gentiana,имаш един стих в които каниш луната на чай.След последната загуба на памет на компютъра го загубих.Не мога да го цитирам дори,но помня усещането от него.

Рядко поглеждам тук, но днес определено си струваше 
Открих, че още не съм мухлясала съвсем и че още има хора, които харесват поетичните ми бълнувания 
Благодаря ти Лили ли , че си се докоснала до моята пиеща чай Луна  , вече видях, че си си го открила отново този стих  и се радвам, че е оставил следа в теб.
Благодаря и на теб , синя нежност, за споделената с мен бяла магия 
и на теб особено Ели,  за това, че присъединяването ти към нас, е започнало с моите стихове, което изключително ме ласкае и радва. Добре дошла при нас, вярвам, че тук ще откриеш още много красиви стихове на нежни души, както и ще споделиш своите съкровенни мисли 

[elletooo]

Благодаря ти и аз за подкрепата и доброто посрещане.Радвам се,че ви има,за да могат да се четат такива велики неща

[lili_li]

Трогната съм ,че ти е любимо, защото и на мен ми е едно от най-скъпите.... Много лично ....
  Дори си има и клип в темата на svirepo limon4e....

За съжаление,не съм го гледала.Стиха е страхотен!Звучиш,сякаш си се разхождала в дните ми.

[lili_li]

Gentiana,имаш един стих в които каниш луната на чай.След последната загуба на памет на компютъра го загубих.Не мога да го цитирам дори,но помня усещането от него.

Рядко поглеждам тук, но днес определено си струваше 
Открих, че още не съм мухлясала съвсем и че още има хора, които харесват поетичните ми бълнувания 
Благодаря ти Лили ли , че си се докоснала до моята пиеща чай Луна  , вече видях, че си си го открила отново този стих  и се радвам, че е оставил следа в теб.

Това е моя стих,Gentiana.Много усмивки има в него,действа ми невероятно зареждащо.Благодаря ти! 

[{dulgokoska}]

Без друго
                 ivorysoul

Забрави' ме отново
не е трудно за теб
този път имаш повод,
а сърцето ти в лед
и без друго ме дебнеше
в кой момент ще сгреша,
за да замръзне арктически -
лека нощ, небеса.

[I_Lov3_Him_Eternally]

Безсилни ({dulgokoska} + phibi)

Очите ти разтапят моя свят
и нещо в тебе ме превръща пак в безсилна.
Ръцете ти опитват да ме спрат
макар и двамата да знаем – непосилно
ще бъде после да се разделим…
А вече в твойте пръсти се попивам…
И не ми се ще… за нито миг…
Да капна другаде, да ме отмие…
Малката ми гордост на жена…
С твоята – сапунено мехурче…
Невероятно е как слабостта
накара, невъзможни, да се случим…
С измислените птичи гласове…
А птиците, макар и полетели две,
умират, казват, поединно.
А аз не искам ти да си отидеш!
И аз не искам твоят глас да спре!
Нима светът би бил единен
и може някой някъде (къде?!)
да бъде пак щастлив
/всесилен/,
щом теб те няма?!
…няма…
Щом няма кой да му протяга две ръце...
Сега в очите ти съм двама -
полу жена, полу дете,
което се страхува да те следва
и да се нарани в вихрушката живот.
Очите ти са някак най-последни…

Капка… капка…
Ще /се/ спре/м/ ли?!
Или ще се (пре)даде(м)?

[HappyEnd]

Arinna

Последен ден се виждаме,уви
ръка протягам за послена ласка.
Неумолимо времето ни раздели
неуспяло да свали нашите маски!
Гърлото ми се е стегнало
и диханието някак горчи...
Всичко сякяш покрай нас е минало
и оставило невидими следи.
Казахме си хиляди думи
промълвихме истински лъжи,
а любовта пулсираше в ума ни,
но никой не успя да я спаси...
... Последни думи,.. казваме си "Сбогом",
а всичко в нас се е свило и боли
Очите ни са пълни със сълзи, но тихо-
няма да заплачем истински, нали?
 

[I_Lov3_Him_Eternally]

Цвете на любов (DEVIL_IN_HEAVEN & Gentiana)

До теб застанала, душата ми е гола.
Да бих могла донякъде да се покрия...
Безпомощна в прегръдката на произвола -
как силата ми в истините се е скрила!...

Забравям думите, когато си до мене.
Обличам твоята душа с трептящи длани,
в които тя - тревожна птица - стене.
От облачно небе в зори я хванах.

В протегнатите си ръце лъчи събирам -
огряваш ме... Дали си ти магия?
А как бих искала това да не разбирам -
не съм готова силата си да открия...

Магията бе скрита там в котела,
де кръстихме нетрайната си ласка.
Обръщаш гръб, на Дива образ взела,
след карнавала, със свалена маска.

Обръщам се назад, в ръце те вземам -
в каквото е останало, ще се създам -
било то маска или искрена поема...
И пак душата си на теб докрай ще дам.

Поемам тази тайна мълчаливо.
Със дъх ще те докосвам и с очи,
до онзи миг,когато горделиво
в нас цвете на любов ще се роди.




DEVIL_IN_HEAVEN  &  Gentiana

[{dulgokoska}]

...
       иринка

Защото изгревът понякога е тъжен...
Очите се отварят в чужда къща...
И нямам дядо с чепка грозде да ме буди,
и котката ми,че е вънка да се мръщи.

Понякога и залезът ме плаши до забрава,
защото зная,че на някой му се плаче,
че няма кой с усмивка да приспива баба
и татко,че от вчера е сираче...

И изгревът и залезът от днес и утре
ще срещам със сълза и празно във сърцето...
Пръстта е още мека.Дворът пуст е...
Поклон пред паметта ти!В тебе е небето!

(на дядо....
26.08.1930-28.02.2008)

[nikfa]

xaxa e moe e :D 

[me4tatelka]

 

04 12 79

Поклон в храма на  Мнемозина
                 /В чест на Петя Дубарова/

           …Мамичко, аз идвам.
           Случаен лъч по лунната дъга-
           една сълза, една молитва,
           протуберанси от тъга.

           По своя път букети съм събрала-
           безброй най- хубави цветя.
           Последен път, последно разцъфтяли-
           Цветя. Цветя. Цветя.

           И всеки цвят за мен ще ти нашепва.
           И всеки смях, и всяка тишина…
           Цветя, цветя- безкрайно детство
           и светлина, и светлина…

           Аз може би в плача съм на цигулка.
           Вълна и чайка може би съм аз.
           И песен може би, и ручей, и светулка.
           И детски смях, и птичи глас.

           Но чакай ме! В безсънна нощ ме чакай
           да дойда пак на спомена с лъча.
           Ще влезна, ще поседна малко,
           ще помълча, ще помълча…

           Ще идвам с песента на птица,
           със капчиците утринна роса,
           с усмивките на моите връстници -
           един мираж, една сълза.

           Аз все ще се отбивам, мамо,
           при моя малък пъстър свят,
           при младостта си неживяна-
           от рано стъпкан цвят.

           В измислени безпътици се лутах,
           в измислени пожарища горях;
           видях, видях над плажове безлюдни       
           безброй звезди и звезден прах.

           Но, мамичко, дойдох и си отивам
           на спомена в залязващия здрач-
           една тъга, една молитва-
           среднощ като нестихващ плач.

           Тя падна мамо- моя синя птица-
           със писък от пречупени крила.
           Разстрелен екот, гаснещи зеници.
           Мъгла. Мъгла. Мъгла…

           Понякога ще се завръщам-
           самотна сянка и самотен звън.
           Камбана. Фар. Смълчана къща.
           Раздяла. Прошка. Сън…

rado

[I_Lov3_Him_Eternally]

                иринка

А огъня със клетва е жигосан-да не грее.
Лъчи са татуирали сълзи в очите ми.
Заплашва ме живота ми да съхне и да плаче-леденее.
Ръцете пишат букви-ребуси преситени...

Ще се пожертвам-себе си и гордостта си.
Останах скрита в сянаката на страховете ти.
Какво ли била съм?Пристъпи на страсти?
А после призрак?(Пясък под нозете ти?)

Сега поръчай джин-с лимони и отрова!
Че призрак трудно пази си сърцето цяло...
Такова ще дадеш след мен на следващата "нова"...
Сега отрова!
...Гръм в небето и въздишки в бяло....


*Съвсем непосветено...

[agressive_girl]

Той не пие. (Друго както сълзите си.)
Най-голямата любов. Чакаше да му се случиш.
Напразно. Че раздели със толкова момичета
своите нощи. А заспиваше с мъката.

От запотените чаши ледът му цитира.
Твоето сбогом на глътки. Дума по дума.
Той не пие. А пие. И всъщност умира.
И с толкова чаши. Преглъща куршума си.


BLUE_ROSE

[I_Lov3_Him_Eternally]

Никой
by BLUE_ROSE


Един обесен призрак на стената -
виси единственото ми съмнение.
Че ако имах време да съм някого,
не ще да ми остане - да съм себе си.