Любимо стихче от форума...

[stranger]

Избягвам да правя такива коментари, защото хората, които могат да пишат в този форум, макар и да не са много, заслужават да присъстват в тази тема, но това конкретно ще го отбележа в темата.
Поздравления за Не ли.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Аз също си събирам любими стихчета в компютъра.
By DEVIL_IN_HEAVEN  Юли 28, 2007

Бронзово разпятие
*******************

  Благодаря за комлимента! Май вече не мога да пиша така...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

dodic: Космично

Аз знам, че някога ръка
ще опознае целия ми космос,
ще спре чрез свойта топлина,
кометите, които ме кръстосват.
И всяка ще си има дом.
И своя блясък - за обичане.
Ще грейнат в очния ми небосклон
съзвездия от влюбеност - за вричане.


Аз знам, че някога ръка
ще запълни всичките ми черни дупки,
ще има повече от две слънца,
сърцето ми ще бъде спътник,
в любовна орбита кръжащ,
с разперени в посоката антени,
долавящи как идва нежността,
от две ръце протегнати към мене.

………………………………………………
   
Аз знам, че някога ръка
ще спре до мен, ще ме докосне.
И в този миг една жена
ще притежава целия ми космос.

[lili_li]

Сърце, което не умее да обича
DEVIL_IN_HEAVEN  

"Обичам те!" - очите ти крещят;
прегръщаш ме... "Какво от туй?" те питам,
когато в себе си на кръстопът
не знаеш сам какво обичаш...

Целуваш ме и може би щастлив
сърцето си едва таиш в гърдите,
но тая обич, тънеща в мъгли,
едва ли знае в мене ли те врича...

Ръката ми усмихнато държиш,
поглеждаш ме тъй искрено в очите,
но не за обич мисли ти редиш -
на нея някакво подобие открито...

"Не ме мисли!..." - ми казваш сетен път
и сетен път раняваш ме в душата,
а аз полущастлива си мълча,
крада минути от съдбата...

"Обичам те!" - аз цялата крещя;
прегръщам те... "Какво от туй?" се питам -
нима способна съм да променя
сърце, което не умее да обича?

Gentiana,имаш един стих в които каниш луната на чай.След последната загуба на памет на компютъра го загубих.Не мога да го цитирам дори,но помня усещането от него.

[Sexy_Scorpionka]

Мирис на дъждовни капчици /Фея/


Миришеше на летен парещ дъжд.
Пречистване изпратиха ми небесата.
Изсипа се върху ми изведнъж.
Усмихнах се. (Катарзис на душата.)

В шепи аз събрах си капки
и посях ги после в слънчева саксия.
Секунди трябваха, за да порастне цвете
с венчелистчета-дъга. Магия...

Поръсих себе си с прашецът седемцветен.
Очи затворих и превърнах се на фея.
Понесоха ме капчиците на дъжда ми летен.
При тебе кацнах със любов да те огрея...


me4tatelka

[reinbow]

Режещи криле
DEVIL_IN_HEAVEN

В сърцето ми заключена е пеперуда:
трепти и пърха с ледени крила...
Тревогата в съня ми се събуди
на страх от идеща беда...

Трепти и пърха вихрена и луда,
развява режещи криле...
Настръхвам... Всичко е заблуда!
Страхувам се... Сърцето ми ще спре!!

Безумен трепет!... Нещо ще изгубя...
Крилете безпощадно късат плът!...
След миг излита; мигом аз се будя,
но чувствам празна рана в мойта гръд...

Сълзи покапват в парещите шепи,
покрили ужаса по бледото лице...
Душата вижда, не очите слепи:
разкъсано е клетото сърце!

Има и много други, на много други автори, но в онзи момент, когато прочетох това за пръв път все едно Биби се беше ровила в душата ми...

[need_for_love]

Когато си тръгна сърцето ми
reinbow

Стоях сама на черен кръстопът,
   нощта над мен косите си разплете,
   сълзите пареха студената ми гръд.
   По кой ли път бе тръгнало сърцето
   да търси тебе по безкрая на света?
   То тръгна без дори да ме попита.
   Отиде си, а с него любовта   
   на спомена със вятъра отлитна...
   
   Къде съм? Бавно утрото пролазва,
   самотен лъч очите ослепи.
   За кой ли грях съдбата ме наказва
   в гърдите с дупка и с невиждащи очи?
   Отварям ги широко ала мрак
   простира се навред и в мене също...
   Една надежда се превръща в прах.
   Студена длан душата ми обгръща
   и лед сковава босите нозе,
   и мислите ми вятърът отнася,
   окови стягат молещи ръце.
   Искра живот припламва и угасва...

   Лежа без дъх на черната земя
   безжизнен поглед вперила в безкрая.
   Къде ли е сърцето ми сега?
   Дано да те открие, за да знаеш...

[reinbow]

Когато си тръгна сърцето ми
reinbow

Не знам дали заслужавам тази чест, за това ще кажа само едно простичко БЛАГОДАРЯ

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Сърце, което не умее да обича
DEVIL_IN_HEAVEN

Поласкана съм, мила! Има един човек обаче, който въобще не харесва това стихотворение и той е човекът, за когото е писано. Което от друга страна би трябвало да означава, че наистина изразява силна емоция. Радвам се, че те е трогнало.

Режещи криле
DEVIL_IN_HEAVEN

**********

Има и много други, на много други автори, но в онзи момент, когато прочетох това за пръв път все едно Биби се беше ровила в душата ми...

Адашке, много странно стихотворение си си избрала. Дори се изненадвам, че някой го разбира до толкова, че да му въздейства по начина, по който съм се чувствала, когато го писах... То е само една емоция (създадена върху скрита изтория). Радвам се, че те е докоснало!
 

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ето-ти се омъжваш - navajo


Ето-ти се омъжваш,
а пък аз ще се женя,
но защо ми е тъжно
и защо си смутена...?

Нещо ловко избяга
от добрите ни нощи,
сватбата се налага,
а пък малки сме още...

Но за други не сме и
ще подпишем със други-
аз- глава на семейство-
ти- достойна съпруга...

Но защо ми е тъжно
и защо си смутена
щом с любов се омъжваш,
щом за обич се женя...?...?...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

BLUE_ROSE:

Когато ме няма

Какво да ти завещая?! Разпиляната си обич.
Дните ми. Рисунки детски по паважа.
Стиховете си. Диктувани от две тревоги.
Че съм грешна. И че някой ще го каже.

Или онзи поглед. С който ще те търся.
В следващия си живот. До отчаяние.
Безвъзвратно.Аз ти завещах присъствие.
За да ме има. Когато ме няма.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Погледът ми спря..
за миг погледнах в небесата..
стаписах се .. крилата красота..
в небето литнала нагоре и нагоре..
усещам как разперва тя крила..

Перцата и... от вятъра танцуват..
Душата и..свободна в светлина
Към слънцето,красиво тя пътува
едва ли ще се върне...пак сама..

Незнайна птица...шарена и малка
лети,към небосвода (над света)
Допълва кадифените звездици..
превръща се във истинска дъга..

Не знае граници...не знае чувства
така безстрашно пътят си пое..
И тази малка птица,ме научи
да търся слънце..в моето сърце !

[BLUE_ROSE]

Gentiana
Бяла магия


Ще отпия от твоята чаша.
Има нещо интимно в това,
да се слеят там устните наши-
върху чаша със бистра вода.

Допир чист като дъх пеперуден.
Нощен паяк,отправен на лов.
В мен настръхва копнеж безразсъден
по една споделена любов.

Тишината облечена в бяло
към далечния залез върви.
Днес очите ти са огледало.
В него тайно затваряш ме ти.

Като сянка,вградена в стената
ще остана във твойта душа.
В нощи тъмни ще плача, когато
ме забравяш,улисан в дела.

Ще отпия от твоята чаша
и самата ще стана вода.
Тази бяла магия те плаши...
В мен си влюбен по моя вина.

[lili_li]

Blue_Rose

На теб

Връщам се!
Уморена от залези и тичане.
Слях очите с твоето могъщество!
Слаба съм и слаба да отричам!
Искам да ме помниш,
без следа да очертая в дните ти!
Даром себе си във мен да съхраниш!
Да се гмурна в прилива и да потъна
до постелите на тишината...
Сгушена във своето безумие,
да ти се любувам...
от прозорчето на самотата си!
Толкова нощи надписах за теб!
Завещах ти словата,
които не изрекох!
Най-скъпите ми мигове и часове
са тези които през тебе протекоха...
ток и импулс от сънуване!
И сякаш дори и такъв - далечен
ти си твърде наблизо
във моите шепи стиснат до смърт!
И не мога да те пусна, да се сбогувам!
Ще ме разбереш
по вятъра влязъл в косите ти
онзи, който после дълго ми говори...
за твоето щастие...
за поривите ти...
останали на онзи бряг - пороен...
Свличащ тайни и покрови
като огън преминаващ над горите....
Ти си ми непознат...
а така те виждам толкова прозиращ
моят воал... от непитане!
Връщам се при теб!
Уморена от скалъпени несъвършенства
да почина върху съвестта ти
всичко простила....
Ти не ме виниш. Не ме усещаш....
но ме имаш...
Господи, толкова много ме имаш!

[BLUE_ROSE]

Blue_Rose

На теб

Връщам се!
Уморена от залези и тичане.
Слях очите с твоето могъщество!
Слаба съм и слаба да отричам!
Искам да ме помниш,
без следа да очертая в дните ти!
Даром себе си във мен да съхраниш!
Да се гмурна в прилива и да потъна
до постелите на тишината...
Сгушена във своето безумие,
да ти се любувам...
от прозорчето на самотата си!
Толкова нощи надписах за теб!
Завещах ти словата,
които не изрекох!
Най-скъпите ми мигове и часове
са тези които през тебе протекоха...
ток и импулс от сънуване!
И сякаш дори и такъв - далечен
ти си твърде наблизо
във моите шепи стиснат до смърт!
И не мога да те пусна, да се сбогувам!
Ще ме разбереш
по вятъра влязъл в косите ти
онзи, който после дълго ми говори...
за твоето щастие...
за поривите ти...
останали на онзи бряг - пороен...
Свличащ тайни и покрови
като огън преминаващ над горите....
Ти си ми непознат...
а така те виждам толкова прозиращ
моят воал... от непитане!
Връщам се при теб!
Уморена от скалъпени несъвършенства
да почина върху съвестта ти
всичко простила....
Ти не ме виниш. Не ме усещаш....
но ме имаш...
Господи, толкова много ме имаш!

Трогната съм ,че ти е любимо, защото и на мен ми е едно от най-скъпите.... Много лично ....
  [heart__]Дори си има и клип в темата на svirepo limon4e....