Аз мога..... а ти ?

[ilusia]

Мога... аз мога....

Мога да се науча да ненавиждам и презирам , така както само една жена умее . Мога да живея затворена в стъклена кутийка от която да виждам багрите на света , в мислите си да го покорявам всеки ден и всеки ден да бъде по-приказен от предишният дори затворница на моята кутийка. Мога да целувам залеза , дори когато е черен ден и зад облаците да виждам звездите , който ми намигат весело и закачливо. Мога да бъда Луна , осветяваща пътя в тъмните лабиринти на света.. да грея... да ти показвам пътеката в мрака. Не слънце... то пари , то гори и изпепелява , заслепява погледа ти и не позволява да видиш какво всъщност се крие във вулканичната му същност. Мога да бъда далече.... много далече , но близка - до тебе и никога далечна. Мога да се родя в собствените си сълзи и да попия в земята , а после като дъжд от искри да плача вместо небесата и да се сипя върху цветята. Мога да се наричам с имената на дъгата и тъй страстно да обичам , че да прогоря човешките сърца.. Мога да бъда човек... мога да бъда иконата висяща на стената ти - блага , мила и чудотворна - изпълнила сивият и мрачен ден с малко вяра. Мога да бъда уличната жена , гледаща те пошло , дори развратно на някой булеварден ъгъл .Мога да бъда просякнията подаваща ръката си , влачеща се в калта заплюла достойнство , его и чувства но с жаждата за живот която само обреченият на смърт има... Мога да бъда и дамата живееща в палата , имаща всичко но не и живот... и оная пеперуда в стъклената кутийка мога да бъда. Мога да съм сладост с аромат на ванилия и горчилката която оставя в тебе не сбъднатата мечта. Мога да бъда дъхът който нежно те милва в горещи целувки ... и студените ръце , който те удрят , за да ти покажат че те все още са тука - жизнени макар и толкова крехки и бледни. Мога да бъда тебе открил мене в очите си... И мога да си отида когато най-силно ме жадуваш , защото искаща те аз бях просто откъснато крило , красящо ревера ти . Бижу , което пожела......... Мога..... и след всичко това аз мога да продължа да живея. Мога да бъда просто една жена , която си чукал и мога да бъда феята чиято душа бленуваш да любиш в самотни и диви нощи.... И мога.... И мога.... И мога... да живея....
А ти ? Ти.... можеш ли да повярваш в чудесата ? И можеш ли да чуеш гласа на тишината.... и можеш ли от дебрите на самотата да съзреш света - така изпълнен с красота , че да се поклониш в благоговение ? Можеш ли да видиш ангела на пухкавото облаче , което насочва ръката ти към милувка към бездомният пес , молещ те за малко любов ? От теб... един пътник по уличният тротоар . Можеш ли в едва мъждукащата лампа да видиш слънцето. Цяло - плътно , топлещо и съзидателно ? Можеш ли в нощта на Коледата , когато си най-самотен , най -нищожен да видиш в лампичките магията на звездите... и да си пожелаеш нещо ? Можеш ли да имаш вярата в утрешният ден , дори това да плаща цената на днешните ти сълзи , болка и ненавист ? Можеш ли да забравиш себе си и същестуваването си заради едно улично дете , гледащо те така сякаш си последната утеха - пристан в болезненият му изстрадан живот ?Можеш ли да бъдеш брат на Юда и сестра на Христос... Можеш ли да спреш ръката си , когато първият камък вече лети ? И можеш ли просто да повярваш сам в своята вяра....
Можеш ли..... да бъдеш чудо ?

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]
Ти можеш повече от мене [shame] :)

[ilusia]

Не съм сигурна :)
Не мога да бъда обичана....

[solitude]

Брей  :p Аз те обичам и хич не ми е трудно :) Направо си ми идва отвътре :) [inlovee] [heart__]

[ilusia]

[inlovee] Наблюдавам интересна концепция жените или ме мразят или ме обичат ... как го правя тоя номер  [lol] [inlovee]
И аз те обичам  [inlovee]