Когато си неразбран

[Ledeno_stydena]

Тя се събуди отново рано, както всеки ден,защото трябваше да ходи на училище.Оправи се набързо,не искаше да закусва,
  грабна чантата си  и излезе.Нещо я притесняваше,нещо и тежеше на сърцето и Ася си мислише,че трябваше да каже на
  най-близките си приятели какво се случваше около нея,но не знаеше,че вече е късно.Слуховете нямаше да закъснеят.
  Тя стигна до училище.Влезе в класната стая и видя острите погледи,отправени към нея.Ася отиде до чина си и седна.
  Там беше най-добрата й приятелка-Мила.
-Мила,какво става тук?
-Стига,ти си крила от мен,а аз те мислих за най-добра приятелка.
-Не разбирам..Не искаш ли да говориш с мен,все пак ми се иска да ти споделя много неща,знаех...че ще ме съдиш,но..
  бях сигурна,че ще искаш да ме чуеш.
  Но Мила не я погледна повече,и то не защото искаше да сслуша урокартя не искаше да гледа Ася,а от нейните очи се отрони
сълза след сълза.Не издържа и изтича навън в коридора,а след себе си чу смеха на съучениците си.Не можеше да разбере какво
й се случва,защо никой не иска да я изслуша.Опита се да се обади на майка си,но по лоша случайност батерията й паднал
Ася отиде в училищния столрне успя да си вземе закуска,защото всички я бутаха грубо и тя седна сама на един стол,изолирана
от всички.Чуваше подмятанията на оставалите:"Уличница" , "Мръсница" , "Повлекана".Мила също доъде в стола,но дори не се
спря при нея.Не от това я заболя,а от дулите,които чу Мила да изрича.Когато я попитаха защо не отиде при Ася,нали и е
най-добра приятелка,тя отговори:"Тази никога не ми е била и няма да бъде,срамувам се от нея!"


Ася се почувства много по-самотна от преди малко.Искаше само да види Мишо-приятеля й.Ето,че й той влезе.Тя искаше поне
на него да каже истината,но той само се приближи и каза:Ето ти този боклук,хвърли половинката от сърцето,коетто си бяха
разделили.Не ми трябват такива като теб.Навсякъде ги има.Мислих те за различна,но ти много добре учееш да заблуждаваш.
Надявам се повече никога да не те видя.
-Но,мило,искам да ти обесня.Слуховете...те..всички,аз..и припаднала.
Когато се събуди ,лежеше на леглото в медицинската стая и някой галеше косата й.
-Мишо..знаех си,че ще ме изслушаш.Но видя,че не е той.Над нея стоеше един непознат.Имаше нещо толкова мило в лицето,в
жеста му да е до нея.
-Здравей!Аз съм Борис.Май не се познаваме.Не се плаши.
-Аз съм Ася,не знам дали искаш точно с мен да се запознаеш..впредвид..ситуацията -и се опита да му подаде ръка за поз-
драв,но не можа,а в другата стискаше сърчето.
-Мишо,къде е?
-Не говори, не мисли сега за него.Дай да хвърля това,което държиш.
-Не...Не,аз го обичам.Той ще се върне.Той ме обича-и се изправи.Чувстваше се по-добре и искаше да се поразходи.Борис
остана неотлъчно до нея.Изведнъж тя започна да разказва ,че всички я намразили ,не искали да я исслушат.Обвиняваха я
в това,че излиза с учителя по английски,за да може сестра му да остави майка й на работа.Разправяха,че затова имала
само хубави оценки,защото му се продавала.
-Но това не е вярно.Истината е друга.Никой не иска да ме изсллуша, а и вече съм сигурна,че не би ми ровярвал.Всяка
сряда и петък с господина се чакаме след училище и аз ходя у тях,но причината е,друга.Аз гледам болната му майка.
Имаме нужда от пари, а той плаща 300лева на месец.Ти вярваш ли ми,Борис?
А той я погледна с толкова любов и нежност и и подаде ръката си.
-Вярвам ти и напълно те подкрепям.
Сега тя беше по-спокойна,докато не дойде следващия ден,в който отново трябваше да отиде на училище.
  Чу звънеца и влезе в училище,а пред себе си видя Мишо,но с друга,а приятелката й Мила-с най-големите й врагове....



Надявам се да ви хареса,ще чакам коментарчета  :kissoflove:

[Lucky]

Да хубаво е! Това слуховете са гадно нещо.. интриги - навсякъде ги има! Надявам се, че не е истински случай...  [inlovee]

[Ledeno_stydena]

Мерси :)За щастие не ми се е случвало...и по-добре де

[Shady^]

струва ми се че ще има продължение.. поне се надявам де :)
иначе е хубаво, хареса ми :p

[Ledeno_stydena]

струва ми се че ще има продължение.. поне се надявам де :)
иначе е хубаво, хареса ми :p

Мерси,а за продължение зависи ако искате ще напиша [mhmm]

[Ledeno_stydena]

 И двамата влезли в училището,тогава тя видяла гаджето си с друга,това не можела да понесе,
искала да извика,да отиде и да го целуне,а всичко да е ,както преди,но не можело.Сега той принадлежал на друга.
Ася искала да отиде и при Мила,но знаеле,че няма смисъл,предишния живот останал в миналото.Звънецът бил,казала чао на Борис
и влязла в класната стая.Всички я гледали странно.-Днес ще говорим за човешките взаимоотношения и ще имате да пишете
за домашна есе на тема "Истинска любов съществува,стига да отвориш сърцето си за нея".Ася не усетила как очите й
се напълнили със сълзи.Най-накрая часът свършил и точно ,когато излизала от стаята чула:
-Ей,сладур,айде да идем да караме кънки,искаш ли?
Това бил Борис,тя не се и самнявала,защото сега за всичките й приятели не съществувала.
-Добре,ще дойда само че има един проблем-а по лицето й се появила руменина.-Аз,аз не мога д карам..
-Е,не се притеснявай,за мен ще е удоволстиве да те науча.Значи след този час ще те чакам.Чао и отново и се усмихнал чаровно.
Ася не се чувствала добре,за да се забавлява,сърцето й било наранено,но пък искала да покаже на Мишо,че не е толкова зависима
от него.А й се чувствала приятно в компанията на Борис.Тй бил толкова внимателен.
-Ей,Боби.Чаках те!Хайде да тръгваме,нямам търпение
-На какво се дължи тази промяна в държанието-но се обърнал и видял зад гърба си,близо до тях Мишо.
Веднага му станало ясно каква била причината.Не му стаало приятно ,но не казал нищо.
Минало доста време,повече от месец,Ася и Боби се сближавали все повече и повече,той станал нейното малко мишле,
а тя неговото зайче.
Били непрекъснати заедно,както и денят,когато щели да ходят на кино.Филмът бил интересен.Бил комедия и те много
се забавлявали.
Когато филмът свършил Боби изпратил,както винаги досега Ася,но нещо било различно.Точно пред тях той я спрял
и я помолил да остане ,за да й каже нещо.
-Слушам,мишле.Някоя нова идейка за утре ли имаш?Знаеш,имай ме в предвид.И се усмихна мило.
-Не,виж,аз напоследък ...как да ти кажа,чувствам те много по.близка от преди и..така де,винаги съм си мислил как..
Тогава телефонът й звъннал.
-Не вдигай,аз искам да тии кажа това,което..
-Да,ало,какво правиш Мила?Чак не мога да повървам,че ми звъниш.Да,да.Разбира се,ще дойда там съм.И на мен ми липсваш.Чао
-Мишленце,съжалявам,че трябваше да те прекъсна,но беше...
Беше късно,Борис го нямаше.Тя се почувства някак гадно,защото досега той винаги се е съобразявал с нея и сега,когато
я помолил да не вдига,тя..Вдигнала телефона ,зада му се обади.но се включила гласовата поща
-Ей,аз съм вашето мишле.Ако вие сте моето зайче като чуя съобщението ще ви се обадя,ако не-ще си помисля.
Да тя помнише много доббре сигвала на гласовата поща-Виж,Боби,аз не исках да те обидя нещо,просто беше Мила
и,знаеш колко близка ми беше.Трябваше да чуя какво ще каже.като чуеш съобщението ми се обади,маля те.
Боби не желаел сега да чува,каквото и да е.Чувствал се пренебрегнат.
На другия ден Ася го чакала на ъгъла на магазина,където всеки ден се виждали и заедно отивали на учиище.Но него го нямало.
Видяла го и тръгнала към него.
-Мишле,къде отиде снощи,аз исках само да я чуя,хайде след училище да се видим,за да си довършим разговора.
-Имам работа,с момчетата ще идем да играем мач.Друг път ще говорим за снощи.Сега ще влизам в час.Чао
-но..ами добре.След мача ми се обади ако искаш.
Борис нищо не казал,но по-късно се почувствал кофти,заради държанието се и решил да й се обади.поканил я на мача,
но тя отказала,защото щяла а излиза с Мила.
Минало около една седмица, а Ася се сближила с мила, а с Борис доре не се чували вече.Една вечер телефонът й звъннал
и била Мила.
-Има купон,айде да ходим,организира го Мишо.Той е скъсал с приятелката си и..сега и твоят момент.
-Не,виж не ми се ходи..Иском да остана сега у нас
-Айде де,ела.Ще те чакам
-Добре ще доъда,но малко по-късно,преди това ще се отбия на едно място-Чао
Боби бил у тях и като я видл много се зарадвал.
-Зайче,какво правиш тук?Как така се сети за мен?
-Ами сега отивам на купон,но искам да довършимм един разговор от преди доста време.
-Да,ами виж сега,просто приятно ми е с теб и..искам да продължаваме да се виждаме.
-И на мен,виж ела с мен на купона ако искаш.Ти си ми много скъп.Най-долрият приятел.
Тя не разбрала неговите думи правилно,но той не се опитал да й обесни.Обещал,че ще дойде на купона.
Още щом пристигнала видяла Мила,който адски се забавлявала.Ася й разказала за разговора с Боби,но
Мила не я слушала.Посстоянно й сипвала в чашата й..накрая Ася не знаела къде се намира,докато накрая се
озовала в прегръдките на Мишо.Не можела да се мръдне,знаела ,че не иска той да е до нея,сега мислила за
него-за нейното мишле и как ще го види и ще му признае,че иска да е с него.
-Пусни ме,остави ме там да седна,ще се оправя.
-Не,ще те оставя горе да се наспиш.
-Но,аз чакам Боби да дойде,като дойде кажи му да дойде,кажи че искам да говоря с него
-Добре,обещавам.И я вдигнал на ръце,за да я занесе горе,а тя го прегърнала през врата,
за да не падне.Точно в този момент дошъл Боби,видял я и азчакал да дойде Мишо или Мила,за да попита
за нея и..
-Мишо,какво й има,добре ли е?
-Естествено,тя се върна при мен,обича ме,съжалявам пич.
Това му дошло в повече на Боби,той взел една бутилка и започнал да пие,скоро не усетил какво става с него
,не виждал и не чувал
-Нееееееее,аз те обичам.Не умирай-това бил гласът на Ася.Но Боби не я чувал,той бил в болницата с тежка диагноза-Кома!

[NoMore]

ООо нее... тази вечер определено само на недовършени разкази попадам,  [sradlio] мнооооо се дразняяя, хайде ако може по- барзо пиши , че искам да разбера какво ще станее:)

[Ledeno_stydena]

Хехе ще гледам да побързам [usmivkaa]

[OvCeL4EnCetO]

Моля ти се,пиши! [inlovee] [lol] Невероятно е! Давай да видим какво ще става с Боби..плийс [heart__]

[Ledeno_stydena]

Скоро, скоро ,трябва аз да го измисля какво да му се случи  [mhmm]

[Ledeno_stydena]

 Дните минаха все така,промяна нямаше.Минаха се вече 2 седмици ,откакто Боби не беше до Ася,а тя чувстваше,
   че е минала цяла вечност.Всичко за нея се промени,но нй-вече отношението й към хората и живота.
   Ходеше на училище ,но сяккаш не беше там,не говореше с никого.За старите си приятели не искаше да ччуе,та
  нали те бяха виновни за това ,което й се случва.Мила й обърна гръб,явно сега наистина показа ,че никога не
  й е била приятелка, а Мишо отнова се събра с бившата си.Ася беше убедена,че това е било план.
  План,за да навлезнат отново във вече подредения й малък свят и да го разрушат.
  -Ася,събуди се,мила.Време е за училище.
  -Мамо,не искам да ходя,нямам викого дам ...просто без него не е същото,а той никога няма да разбере
  какво чувствам.
  -Защо не му пишеш?
  -Но той не е на почивкарможе никога да не се събуди.
  - Ти му пиши така,сякаш знаеш,че ще го направи.Хайде миличка,аз отивам на работа,ако искаш недей ходи
  днес на училище,ще те оставя в болницата.
  Така ставаше ден след ден,тя отказваше да ходи на училище,започна да бяга и да не учи.Не й пукаше за нищо,
  не мислише за нищо...Всеки ден,единственоо,което правеше бе да отвори една малка тетрадка с твърди корици
  и да пише за това,което й се случва.Но един ден,както се седеше и пишеш,мислейки за Боби,телефонът звънна.

-Да,да,аз съм.Какво има?О,идвам веднага.
Дори не знаеше какво наметна ,взе само чантата си и побягна навънка.Пристигна бързо в болницата и най-накрая
го видя.Майка му беше с него,плачеше.Иваше и й на нея да се раплаче.Сега щеше да му каже всичко.Майка му
излезе от стаята и тя отиде до него.Не знаеше какво да каже затова просто от вратата се втурна да го
прегърне.
-Мишленце,повече никога не прави така,адски ме изплаши.Много съм щастлива и понечи да хване ръката му.
-Коя си ти?Аз,не те помня.Каква си ми била?
-Боби,аз съм Ася,твоета най-близка приятелка.Ние бяхме неразделни.Нима не помниш?
-Съжалявам.Сега обаче ще те помоля да ме оствиш,защото се чувствам изморен.
 
  Ася излезе от стаята и отиде до майка му.
-г-жо, какво му има? Докога няма да помни?
-Не знам мила,само теб не помни.може би ти си причината ,причинила си му голяма мъка.Не знам.
  Ася не зняеше какво да каже,знаеше,че тя е причината.Прибра се и плака цяла нощ.
  На другия ден отиде на училище,имаше класна по литература,но не беше учила.
  -Здравейте,днес имам рожден ден и затова ще ви позволя да си изберете сами кой тема да пишете-каза г-жата
  Ася застана пред белия лист и мислеше,но не за това,което трябва да напише,а за него.Преди беше най-добрата,
  но сега...Изведнъж чу името си
  -Ася,Ася-беше г-жата-,ела за малкол.Виж,виждам,че нещо не си добре днеска.Защо не се прибереш вкъщи и си
   почини.
-Не искам да ми правите компромис,след това всички ще говорят.
-Ася,за теб какво ли не се говорише,но това промени ли те,хповени ли отношението ни към теб?
-Не,просто..и припадна.
  В следващия момент  някой галеше косата й.
-Боби..
  -Не е той,мила.Това беше Мишо.
  -Махни се,веднага.Ти провали живота ми,не искам никога да те виждам вече.
  -Знам,виновен съм,знам и ,че няма да се върнеш при мен.Мога ли да направя нещо за теб?
  -Закарай ме до болницата.Искам да видя Боби.
  -Добре.
  След  около 10 минути вече бях пред стаята на Борис и влезнаха -Двамата.
  -Здравей,пич.Много ни уплаши,особено Ася.
  -Мишле,припомни ли си ме вече.Виж нося ти нещолТя му подаде тетрадката ,в който беше писала.
  -Махайте се,веднага и двамата.Не ви стигна това,че ми се подиграхте на онзи купон,а и сега.Ася,
   за толкова ли глупав ме мислиш?Не, не те помних,но знаех ,че има нещо по -особено в теб ,знаех,че
  ти си тази,която си ме наранила.Сега ми е ясно всичко,ти през цябото време си си играла с мен..
  Махни се и си остани с него.
  -Но,мишле,не е така...ти..
  -Махай се!!!
   Тя избяга навън като обезумяла, с единствената надежда,че той ще прочете тетрадката й.Но Боби не
  го направи,той започчна нов живот,без нея.Макар че всичко,което продължаваше да прави го свързваше
  отново с Ася.
  Тя също се промени,вече не беше същата,не се усмихваше,не говорише,не й пукаше за никого и за нищо,освен за майка й.
   
   След пет месеца.....



  Боби забрави за Ася или по всичко изглеждаше така,разминаваха се по коридорите и тя винаги очакваше,
  че той ще й каже нещо ,защото е прочел тетрадката й ,но...не.Оставаше й надеждата,че няма никой до
  себе си,тоест нямаше момиче,което да я замести.Един ден тя влезе в училище и беше решена да му каже,
  че не може така и че го обича,че иска да й прости.
-Здравей,Алекс.Боби тук ли е днес?-каза Ася много развълнувана
Алекс беше един от най-близките му приятели-Миличка,там отзад е,на пейките зад стола,но...
Ася не изчака да продължи ,а като обезумяла се затича,сякаш гонеше любовта и я беше страх дори да си
поеме въздух,за да не избяга.Но там видя Боби с друга,той галеше косите й ,както нейните преди ,а тя нежно
го целуваше.Идваше й да извика,да изкрещи с всичка сила,но вече нямаше смисъл.Той не беше нейн,тя го бе
загубила,както губеше всичко ценно в живота си.Боби я видя и искаше да изтича след нея,но приятелката му
го спря.
-Боби,остави я да си отиде,както преди време сама направи.
-Но,Силви,аз я обичам,не могалСигурно е искала да ми каже нещо.
-Аз ще направя така,че да я забравиш.И го целуна
А Ася се затвори в стаята й,наду музиката до дуппка и заплака.Изведнъж телефона звънна,но тя не го чу.

Това е секретаря на вашето пате,сега ме няма,но ако сте моето мишле,със сиг,урност ще ви се обадя,
а за други ще помисля:.............

[Shady^]

ааадски интересно е.. ии пак чакаме продължение  :p

[Ledeno_stydena]

Ми трябва да намеря време сега да го продължа,ама и идея стига да имам [lol] [lol]

[OvCeL4EnCetO]

Айде по-бързо..чакаме... [heart__]

[Ledeno_stydena]

Днеска ще го напиша,най-късно утре  :kissoflove: