Когато си неразбран

[Ledeno_stydena]

Не,беше Боби,тя не се й надяваше да е той и не искаше.След като го видя се разочарова.Беше един неин бивш съученик,който
й се обаждаше да й каже,че се събират стария клас.Ася естествен щеше да отиде,токова обичаше този клас,за разлика
от сегашния.Събираха се петък ,така че имаше 7 дена ,за да убеди майка й да я пусне.Сега всичко й беше забранено
заради лошите оценки.
-Майко,искам да поговорим малко.Имаш ли минутка?
-Кажи скъпа,но нямам мого време?
-Ами събираме се стария клас и бих искала да отиде,ако може.
-Искам да видя у теб предишния човек,който беше ,искам да ходиш на училище и утре да се справиш,както преди блестящо на
класната.тогава отиди..иначе не
-Но,мамо..
Майка й излезна от къщи.Класната й не беше утре,както казваше майка й ,та тя не обръщаше внимаие на Ася вече,мислеше
сега само как да изглежда по-добре,защотото си беше хванала приятел.Ас я имаше 2 дни до класната по математика, а
не знаеше дори за какво става дума.На кого да се обади?Звънна на 2-3 приятелки,но те отдавна вече не поддържаха
връзка и й отказаха.Изведнъж се спря на Боби.
-Боби,може ле да поговорим.Имам нужда от помощ
-Кажи Ася ,за какво става дума?
-Ами много съм закъсала и няма да мога да се справя с класната по математика,а ми трябва тази оценка.Ще ми помогнеш ли?
-Ще мина към вас да видя дали мога да направя нещо.
Ася беше щастлива,той щеше да дойде,чакаше го 1-2 часа,но той не дойде.Тъй като живееше близко реши да отида да види
какво става.Звънна на вратата и се появи Силви.
-Какво искаш пак ти?Махай се,Боби е мой.Какво искаш от него?Не разбрали ,че никога не си значила нищо за него.
-Аз преди няколко часа говорих с него и той каза,че...Сълзите се стекоха по бузите й-Няма значение,аз си отивам
ти си права за всичко ,което казваш.Ако съм ви пречила досега,много съжалявам.Бъдете щастливи.

Но истината беше друга.Силви имаше кключ за къщата на боби и седеше и го чакаше,а него го нямаше.
Ася ,облята в сълзи ,стигна до къщата си и влезе.След около 5мин се звънна на вратата.
-Да,ти какво правиш тук?
-Нали ти ме помоли да дойда,а сега какно ти става не знам
-Какво ми става ли?Преди малко бях у вас,нямаше нужда тя да излиза и да ме обижда се едно съм някакав парцал,
можеше да излезеш ти и да ми кажеш,че ви преча д сте щастливи,нищо повече.Щях да изчезна..
-Чакай малко,аз не бях у нас,не знам откога Силви ей така влиза у нас,макар че съм и дал ключ.
-Не и обеснявай,не искам да слушам.Не искам да те виждам повече никога..
И трясна вратата.Учи 2 дена като луда,но накрая се справи с класната и майка й й разреши да отиде на сбирката.
Там ,до един нейн съученик ,седеше някакъв непознат.Името Ася не му запомни.Отидоха на дискотека със съучениците
й,там беше Боби.Идваше й да избяга,но не го направи.Хвана непознатия-името му беше Владо и го замъкна до центъра
на дансинга,а там затанцуваха като луди.
-Ася,ние не се познаваме от много време,не съм ти никакъв,но да ти дам един съвет-Ако искаш да си с онзи там ,иди
при него и без това той не спиира да те гледа.
-Абе,каквъв ти е проблема,не го искам тоя.
-Добре,тогава и на мен не ми пука,че гледа.Но може ли един въпрос?
-Кажи-тя дори не обмисляше думите си,просто говореше под влияние на алкохола.
-Имала ли си нещо с него?
-не-и тя се изсмя по някакъв особен начин-нямам такива познати,а и да съм имала от днес смятам да живея с ново Аз!
-Това взема да ми харесва-и двамата продължиха да танцуват,а Боби -да гледа.

Минаха се две седмици,откакто Ася започна да се вижда с Владо.Не знаеше какво иска от него,не знаеше дори защо
се виждат,не изпитваше нищо към никого.Постепенно се промени.Озлоби се към живота и хората,към Боби и Силви,
движеше се с нови хора.
-Ей,Ася,какво правиш?мале,не сме се виждаи от толкова време,ти си се променила.Не мога да те позная.
-Какво искаш ,Борисе?Не виждаш ли ,че не се връщам в миналото,а ти си част от него
-Добре,просто исках да видя как си,толкова ли е невъзможно?
-Виж,бързам,няма какво да ти кажа,а относно външните промени-не ти влиза в работата.
И го подмина,а Боби усети празнина,не почувтва ,че това беше неговата любима,неговата най-добра приятелка.Прибра се
и отвори нейната тетрадка,но сего осъзна,че е късно.Телефона му звънна-беше най -добрия му приятел
-Боби,ела бързо-и му продиктува някакъв адрес.
Той чу ,че става дума за Ася и побягна набързо,но това,кото видя,когато пристигна беше как тя -дрогирана ,не знаеше
къде се намиралХората минаваха,гледаха я и се подсмихваха.Живееха в голям град,журналистите бързо ще надушат.
-Ася,ела при мен-Боби я дръпна при себе си и бързо е метнаха на едно такси.

Ася заспа в прегръдките му,а той мечтаеше просто да бъдат ако не нещо повече,то поне приятели.Но на другия ден,когато
тя се събуди беше дори по-зле.Боби се убеди,че тя няма да бъде никога вече неговата Ася.

[OvCeL4EnCetO]

Това е просто...много тъжно.. [confused] [inlovee] [heart__] Много ми харесва!