Казвам... нито дума

[{dulgokoska}]

Няма да ти казвам нищо вече...
Те думите не стигат ми сърцето...
Малко са, тежат и много пречат...
Махам ги... мълчание човешко...

Крие се във него болка тъпа...
Спотайва се и ярост, и копнеж...
Но стига! Казвам ти - РАЗЛЪКА!...
Време е... за мене да умреш!...

Тръгвай си... Районът веч се пази...
Ток тече по телена ограда...
Вън! Върви! Димът е на талази...
Пълзи към два умряли, стръмни бряга...

А те са сухи... съчки, що във огън...
Не горят, а сал чернеят кат желязо...
Да простя ти дума ни една не мога...
А ти изписа хиляди, навярно...

Казвам Сбогом... Време е да тръгваш...
Просто искам далече да умреш...