Кафето ти изстина, приятелю (Gentiana & balrog)

Started by balrog, December 13, 2006, 00:12:00 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

MoonLight

Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

~InSanE~

~Останах съвсем без думи.Страхотно стихче,изчетох го на един дъх...  :kissoflove: :flowers: Невероятни сте :)
°
~i like my loneliness and
the thoughts it brings...
the darkness can sometimes be
a pleasure to me..
°

pearl_tear

Нямам думи простол Стархотно е! [bravisimo]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

natalia_999

е това вече беше наистина нещо невероятно... поклон и пред двамата  [ihuuu]

balrog


balrog

Quote from: natalia_999 on December 29, 2006, 22:06:25 PM
е това вече беше наистина нещо невероятно... поклон и пред двамата  [ihuuu]

Благодаря! Гентиана е мозъкът на нашия дует  :)

Gentiana

Нееее, balrog, аз съм му душичката  [lol] [lol] [shame]
Мозъка го оставям за теб  :p
Нали вие мъжете много обичате да изглеждате важни, солидни и умни. :)
А и изцедих от теб най-доброто, така че си заслужи титлата "мозък на този красив дует" :)
Радвам се, че все още харесвате нашето отроче. [lol]
[heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mr_FLIRT

Искам да се извиня, че малко плагиатствах от вашето стихче, но вижте един ден какво се получи:

Следобедът е облачно-дъждовен.
По улиците скита Есента.
Случайна среща след година
и някои месец след това.
от когато той я срещна във нощта.

Той:
Приятелко, здравей! Ела!...Ела.

Тя:
Здравей, приятелю! Къде се губиш?
Не бях те виждал от години....
Още ли в леглото си сам се будиш,
още ли очите ти са черни кат нощта?

Той:
Забравила ти очичките ми сини.
Не съм . Кога ли аз съм бил?!
А ти? При тебе има ли промени?
Все още ли си имаш свои правила?

Тя:
Как могла съм аз очите да забравя?
Защо помислих , че ти ще сам си ти сега...
И макар че вече тъмнината наближава,
кажи набарзо - как си, как върви живота ти сега.

Той:
Вървят годините, вармим и ние с тях,
идват  хубави  моменти, понякога тъга.
Приятелите идват и си отиват,
и винаги оставам  сам.

Тя:
Не униваи, никога човек не знае,
кой от другата страна.
Отдругата страна на тротоара
или от другата страна на край света.

Той:
Човек с надеждата умира,
надеждата, че ще срещне нейде там -
любов която вечно той е търсил
и много доброта.
Но никога не ще се случи,
в приказките може, но не и тук сега.
Любовта е вече тя умряла, умряла във мовта душа.

Дъжда си тихо започна,
Погледнаха се Той и Тя.
Много имаха да казват,
но гордостта ги тя възпря.

И никои нищичко не каза
за свойта тайнствена мечта.
И остави другия да дири
със някой други любовта.

.....

to be continue

Познавам те, а никога не съм те виждал. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.

Gentiana

само малко  [lol] [lol] [lol]
ами ...какво пък...на мен не ми пука от това, за балрог не знам.
Продължавай в същия дух  [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

balrog

Quote from: Gentiana on March 02, 2007, 21:54:17 PM
само малко  [lol] [lol] [lol]
ами ...какво пък...на мен не ми пука от това, за балрог не знам.
Продължавай в същия дух  [lol]

Подкрепям Gentiana  [a taka]

raia

Наистина е прекрасно [inlovee]

Ех...отминалите дни :)
Няма за какво да живееш,ако няма за какво да умреш!

ISHTAR75

Към двамата - прекрасно е - е слабо казано,думите не могат да обяснят чувствата,които изпитва човек,когато чете такива стихове....прекланям се пред таланта ви,нека има още и още,за да се изпълва живота ни с хубави неща/че реалността е горчива/
Судьба...всей душой ненавижу тебя.
За все свои беды одну лишь тебя проклинаю, но всё же.
Спасибо за то, что ты мне помогла...
найти тех друзей, которые стали мне жизни дороже.
Тех, кто в вечность ушёл, возвратить я не в силах.
Лишь память их взгляды, улыбки, поступки, мечты сохранила.
И в сердце, на трудную жизнь не смотря, остаётся надежда,
что в будущей жизни я снова увижу потерянных прежде !!!