Father,i will...

[Gentiana]

Father,уморени са ръцете ти свети.
Разсипва се сребърна светлина по раменете.
Черните одежди не скриват сърцето,
което с нежност ласкае в мене детето.

Father,искам с вопъл в краката ти да коленича.
Болката, дълго събирана да излея.
Да попие в тревите, есенно помъдрели.
Земята- майка, да се докосна кротко до нея.

Father,помоли се за мен в тишината,
на този, който сам болката добре познава,
предателството и мизерията на сърцата,
на този, който въпреки това, всичко прощава.

Father,сълзите са росата на душата,
цвете, което кратко цъфти и дълго вехне.
Всяка капка пази в себе си ДНК-то
на нашата слабост. Кой вратата ще открехне

към онзи свят, в който няма страх и болка,
а предателството е дума непозната ?
Father,върни ми вярата. Аз не зная в още колко
проливни дъждове ще ми мръзне душата,

но знам, че да вали е по-добре от суша,
която света в пустиня превръща.
Помоли Бог, аз знам, че ще те послуша.
Всичко добро на този свят се връща.




http://www.fathersloveletter.com/fllpreviewlarge.html

[dodic]

Не знам от къде черпиш муза да пишеш така, но и аз бях на колене и се изповядвах докато четях стиха ти.  :)

[Gentiana]

[gu6]

[rado]

 :) Изключителен стих, мила. Поздрави и преклонение. [heart__]

[Gentiana]

Радвам се, че ти харесва, Ради  [chatlove]