Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Декември 06, 2006, 12:51:12 pm
-
(http://sunset-magazine.stanford.edu/assets/images/Sun1899_10_3_6.JPG)
Father,уморени са ръцете ти свети.
Разсипва се сребърна светлина по раменете.
Черните одежди не скриват сърцето,
което с нежност ласкае в мене детето.
Father,искам с вопъл в краката ти да коленича.
Болката, дълго събирана да излея.
Да попие в тревите, есенно помъдрели.
Земята- майка, да се докосна кротко до нея.
Father,помоли се за мен в тишината,
на този, който сам болката добре познава,
предателството и мизерията на сърцата,
на този, който въпреки това, всичко прощава.
Father,сълзите са росата на душата,
цвете, което кратко цъфти и дълго вехне.
Всяка капка пази в себе си ДНК-то
на нашата слабост. Кой вратата ще открехне
към онзи свят, в който няма страх и болка,
а предателството е дума непозната ?
Father,върни ми вярата. Аз не зная в още колко
проливни дъждове ще ми мръзне душата,
но знам, че да вали е по-добре от суша,
която света в пустиня превръща.
Помоли Бог, аз знам, че ще те послуша.
Всичко добро на този свят се връща.
http://www.fathersloveletter.com/fllpreviewlarge.html
-
Не знам от къде черпиш муза да пишеш така, но и аз бях на колене и се изповядвах докато четях стиха ти. :)
-
(http://i219.photobucket.com/albums/cc166/recado/glimboo/flores/0547.jpg) [gu6]
-
:) Изключителен стих, мила. Поздрави и преклонение. [heart__]
-
Радвам се, че ти харесва, Ради [chatlove]