Изкуството да оцеляваш !!!!!

[ilusia]

Изкуството на оцеляването.

Казвал ли си "не" , когато цялото ти същество е крещяло в неистови писъци "да"... Поне веднъж в живота си ? Защо ?
Задръжки ? Скрити тайни истини , прикрити пошли желания , който сякаш в основите на възвишената ти душа са били като петно тиня.. Дърпаща издигането на душата ти ?
Бил ли си абсурдно перверзен в мислите и желанията си , който в поведението ти са се изразявали в тежка въздишка ?
Бил си.... бил ... си !
Стремиш се да бъдеш човек в човешкото и звяр извън човещината.... просто заради изкуството да оцелееш.
Ала толкова важно ли е оцеляването... какво ти дава то ? Съществуване ? Просто едно празно и кухо съществуване... осъждал си на повърхността на съзнанието си онези разкрепостени и абсурдни хора , който живеят по техните правила в твоят свят...а дълбоко в себе си си им завиждал за смелостта да преобърнат пирамидата на живота....
Просил ли си някога ? Дори една стотинка ? Просия....
Осъждал ли си онези имащи силата да просят ? Да превъзмогнат скрупулите на собственото си его ? И аз не съм. Нямам сили да прося... Достойнство... А достойно ли е детенцето ти умира от глад.. а ти от скрупули... не можеш да извикаш за помощ ?
А виждал ли си в очите на старец искреността на пеленаче ? Виждал ли си в крехките 9 годишни очички , страданието на столетник ?
Виждал ли си трепереща от болка и студ протегната малка ръчичка...
Отминал си я... отминал или пък дал малко.. но за кого го даде ? Заради ръцете протегнати към тебе или за приспиването на собственото си съзнание ? На съвестта си ?
И аз съм го правила... дълги нощи онези очи ме преследваха. Гладна , уморена и изтощена забързана сред тълпата , обвита в пошлият блясък на светещите витрини ... аз ги отминах...
Една прегърбена жена , подаваща ми полски цветя.... Така исках да ги купя... Толкова много исках да си купя тези цветя.. Но жаждата за цигари надделя. Първичното у мен .. ме победи.... Онези два лева , който имах....
Защо колкото и да правиш за едно общество , то никога никога не .... не помага никому..
Може би не разбираш думите ми... може би ги приемаш като обвинение , от някой който се прави на великолепен човек....
Ала аз не съм....
утехата... утехата , която изтръгнах от себе си бе , че и моята майка се прибира претрепана от работа... за да имам аз онези два лева...
Два лева....
Работил ли си ? Прибирал ли си се след 13 часова смяна... уморен до смърт... Уморен до смърт за някакви зелени  , сини хартийки от чието лице те гледа с гордост някой национален герой !
Там ли е мястото на героите ни ? С тях да продаваме и купуваме... себе си ?
С нежните стихове ли трябва да си купуваме свободата да идеш на кафе ? С тяхната ли смърт трябва да продаваме душата си....
Господи ...Свят !
Бясна съм.... Бясна и уморена от целият фалш на красивият свят....
Идва Коледа ... Свято време...
Свято време , в което разбираш , че нямаш нищичко . Време , в което страданието и самотата ти взимат превес над изгубилата се душа в собственият ти свят...
Ще идеш да дариш дрешка, играчка... две три... пет... По Коледа...
А после ? После ще отнемеш на това дете , което си дарил със старата ти ненужна играчка щастието ....
Виждал ли си какви дрехи даряват хората ? Аз съм виждала... .Дрехи , който просякът отмина с погнуса....
Дрехи , който смърдяха. Воняха на урина , на изпражнения , на ад !
Сблъсквал ли си се с една система... Системата на собственото си оцеляване. В която ... със зъби и нокти се бориш да дариш някому ... нещичко !
Усещал ли си гневът на безсилието ? Гневът , който те завладява....
Виждал ли си деца... деца... който отдават от времето си... от живота си , за да дарят на други му ... малко , мъничко ? Искрица... светлинка... пламъче ....
Усещал ли си студенината , на хора , който се грижат за другите ? Смяташ , че са недостойни , неморални... позьори...
Това обаче е изкуството на оцеляване.... Ако години наред се бориш да промениш нещо... въоръжен само с идеалите си.. само с безумният си ентусязъм ....
И са те тъпкали , институции , хора... животи...
Как да се запазиш и самосъхраниш , ако виждаш смъртта всеки ден , в очите на някого , освен изграждайки стена от лед и огън .....
Безсилието те завладява , нервността и болката ти надделяват и казваш " майната му" майната му на всички и всичко... Майната им на умиращите... майната им....
Знаеш ли какво е пародия ? Пародия на живот....
Пародия на смърт....
Отнето ти достойнството да умреш с чест... Презрян и омерзен от едно общество , което не разбира , че не си шибан гей или проклет нарокман защото ЖИВЕЕШ със СПИН !
Знаеш ли какво е да плачеш ? Да плачеш от гняв и безсилие? Да се тресеш от нерви....
Знаеш.... знаеш разбира се...
Животът ни прави зверове !
Животът ни озверява... прави ни зли и неспособни да вярваме в чудеса...
А знаеш ли какво е чудо ? Чудо е да видиш пламъче на щастие в агонизиращи очи....
Дари поне едно чудо.... бъди поне за малко истински вълшебник... Бъди поне за малко... просто човек....

[vanilla_g]

Мило , толкова е тъжно , но за съжаления това е истинската страна на живота .
Хубаво е , че имаш представа за нея ,защото много хора дори не се замислят за тези неща , а да си човечен е нещо прекрасно .
[wish all my love] :bemine:

[ilusia]

 [inloveee]