News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Нито песен,нито капчица роса,
не сънувам,не жадувам,не зова,
копнея за росата в твоята коса,
за песента излята без слова...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

За песента, излята без слова...
Може с мен да спори всеки...
Но аз отново нему ще река:
Търси я в минали пътеки...
Търси я в пътя си пред теб...
Онзи, що се кръшно вие...
Макар и сляп да си, безчет...
Звуци в теб беззвучно свирят...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Звуци в теб беззвучно свирят -
арфа златна с тънки струни,
танцуват леко,във дъга се вият,
лирата зоват да ги целуне...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

mitkonice


Лирата зоват да ги целуне,
и навън са от станове на време,
вечни  като звук на рима
и пропяват,знаеш мойто име

nevuzmojno_sexapilna

и пропяват,знаеш мойто име,
знаеш мойте ласки,
знаеш моят нрав...
Искам и аз да знам за теб всичко това-
ела бъди със мен в нощта

Marchellka

Ела бъди със мен в нощта,
пък нека да е за последно...
Да се насладим на порив на страстта,
дори за миг,
и за секунда даже,
за да оставим най-накрая
от нашата любов следи...
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

^LovE^

от нашата любов следи остават
по пътя който минахме с теб
но идва и разклона
от къде ще минеш този път
оставям си сърцето ето тука
и този път сме ний по два различни пътя
всичко свърши точно тук в нощта
остана тук и моята душа
сега вървя сама и плача
без душата и серце си се влача!!
ZasHTo sE VLiuBiH V TeB MaIMuNo ZaSHTo NaPRavIH ToZI GrQH.... nIMa NqMa DrUGi CHuMI Ta TocHnO TeB IzBRaH

TuJNi4ka

Без душата и сърце си се влача!!!
Не можеш да ме чуеш как в мрака тихо плача...
Далече от мене си ти вече,
това циганката стара преди време предрече.
А ние бяхме млади...щастливо влюбени,
но сега от нашето безразсъдство и ревност погубени...
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

{dulgokoska}

Но сега, от нашето безразсъдство и ревност погубени...
Стенат ни устните - сухо затворени...
И чакат, и молят в заблуди подлудени...
Да върнат, да зърнат мокрите спомени...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


The Branded

Да върнат,да зърнат мокрите спомени
да  прегърнат мечтите поломени....
Да продължат да гледат напред...
да очертават твоя силует...
Да тава очите мои са...
плувнали в сълзи...

^LovE^

Плувнали в сълзи
Очите ми сега са
Пленени те от красотата
На една умираща любов
Любов пленила и душата
Но забранена е тя за мен
Забранена е но искам я тъй силно
Може би любовта на живота ми е тя
Искам да я стигна
Но е тъй далече
С решетка преградена е сега
Очите ми остават насълзени
И сърцето ми разбито е на две
Така и свършава ми живота
Без нея просто умирам аз
ZasHTo sE VLiuBiH V TeB MaIMuNo ZaSHTo NaPRavIH ToZI GrQH.... nIMa NqMa DrUGi CHuMI Ta TocHnO TeB IzBRaH

{dulgokoska}

Без нея просто умирам аз...
Ръката ти мъжка ми липсва...
Пропастта е дълбока и всеки там глас...
С ехо коварно жестоко ме плиска...
В лицето шамари бележат успешно...
Своята точна, студена стрелба...
И толкова става ми мрачно горещо...
Ах, няма я любимата, тъй нужна ръка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ах,няма я любимата,тъй нужна ръка,
която желанието във мен да направлява,
няма я инвенцията и лошо е така,
когато словото,ей тъй,се разпилява.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Когато словото, ей тъй, се разпилява...
Надеждата моя отстъпва назад...
И прави място в сърцето... тъдява...
На лудия, първичен и шарен парад...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


dilana

На лудия, първичен и шарен парад...
Смея се аз на клоуна космат...
Акробати летят насам натам
А Аз искам да ям шаран  [lol]