News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

TuJNi4ka

Тя едничка дава ми надежда в нощта...
в която тихичко изплаквам мойта болка и тъга.
И с притихнал глас се моля на смъртта,
да ме избави от лапите на моята съдба!!!  [reeeev]
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

ReNKaTa

Да ме избави от лапите на моята съдба!!!
Това желая днес тъй силно...
и болката в моята душа
да заменя с усмивка,
преродена в нежни пролетни цветя...
Не е важно, че за света ти си само един човек, важното е, че за един човек ТИ СИ ЦЕЛИЯ СВЯТ!!!

me4tatelka

Преродена в нежни пролетни цветя...
Ще ме видиш някъде по своя път...
Откъснеш ли ме, аромат прекрасен аз ще ти даря...
И навсякъде, където стъпиш, цветя ще цъфтят...
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

{dulgokoska}

И навсякъде, където стъпиш, цветя ще цъфтят...
Ако понечиш мен да откъснеш навеки...
Вземи ме, съхрани ме... Днес е Денят...
Който събира многобройните пътеки...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Афродита

Който събира многобройните пътеки...
Накрая пътя сам не открива ...
върви като блудник бездомен на веки ...
преброжда неми градове , а пясъкът
следите затрупва като в пустиня...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

TuJNi4ka

Следите затрупва като в пустиня...
Останали в сърцето след тази "буря зимна"
Това остави ти след себе си любими.
Скръб, сълзи, самота, ужасна болка и тъга....
" Не, ние не можем да бъдем добри познати.
               Няма среда в любовта.
  Бяхме най-близки... Затуй отсега нататък
            Ще сме най-чужди в света. "
                     Блага Димитрова

ReNKaTa

Скръб, сълзи, самота, ужасна болка и тъга ...
До кога ще трябва да търпя това?
Не мога повече така!
Ще ми се с вик разсичаш облаците аз да изрека,
че ще се променя и няма повече да позволя
да забушува в мен отново таз нестихваща буря
от спомени тъй мрачни с вечна тягост,
ще започна да живея с радост!
Не е важно, че за света ти си само един човек, важното е, че за един човек ТИ СИ ЦЕЛИЯ СВЯТ!!!

nejno_angel4e

Ще започна да живея с радост
макар и трудно да е това
няма да пропилявам сили и  младост
да се измъчвам с тази тъга..
My heart is my strength...
...and my weakness

ReNKaTa

Да се измъчвам с тази тъга ..
Нима това е моята съдба ?
Не ще приема таз прокоба тежка,
дори ще я погледна с надсмешка.
Ще вдигна високо очи към небето,
из слъчев простор ще се рее сърцето...
Не е важно, че за света ти си само един човек, важното е, че за един човек ТИ СИ ЦЕЛИЯ СВЯТ!!!

{dulgokoska}

Из слъчев простор ще се рее сърцето...
Когато се върнеш /по-късно/ тоз ден...
Аз ще те чакам ей тука, където...
Някога чакаше упорито ти мен...

[heart__]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Някога чакаше упорито ти мен....
Като страж бе на пост вледенен...
Но отлетяха бавно тези дни,
съдбата просто друго нареди...
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

T

Съдбата просто друго нареди
Без дори да ни попита
Пътищата да са разделени - тя така реши
Болката ни да остава скрита
А на кръстовището пак със тебе ще се засечем
За едно последно сбогом във тъмата
С глави наведени улицата ни ще пресечем
Докрай като пътеводител за нас ще е съдбата...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

FALLEN

Докрай като пътеводител за нас ще е съдбата...
Тя ни срещна и преплете нашите сърца.
В несвяст подскача душата
и сякаш в небето бих могла да полетя...
Съдба,по-силна от всяка магия,
удължи този прекрасен миг до безкрая.
Ти си най-красивата стихия...
Остави ни заедно в рая....
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Zatoichi

Остави ни заедно в рая,
ти,съдба лукава.
Защо се смееш?Не зная,
сърцето само повелява...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

nevuzmojno_sexapilna

Сърцето само повелява
да бъдем щастливи с него двама
напук на всичко грешно...
обичам се ние горещо