Своите звезди навярно получават...
своите малки искрици...
с тях навярно тъгата осветяват...
Заблудени, че щастието си личи...
Сред своите измислени звезди...
сред хаоса от мисли и желания,
сред трепети, тихо загубени в нощни терзания...
сред фалшивите усмивки, потулени
в онези грешните целувки...
Живота преминава... хората сред
звездите се извисяват...
Всяка събрала болка и тъга...
всяка обгърната сред своята си светлина...
Всяка носеща една съдба... превърната в лед...
сред небето заскрежена...
Всяка една звезда... носеща мъничката си вселена...