ще прийжда тихо тъмнината
и ще обгръща сърцето ми
та аз нямам сърце..
тя идва за друго
иска до краи да ме изпие
иска и полседната искра
от мен да вземе
надежда няма!
Вземи ме Смърт
с теб отведи ме
не заслужавам
да живея вече
дано ме отведеш
на място хубаво
на място където
вече няма да ме боли
далечно и самотно
в най-тъмните гори...
и най-големият грях заслужава прошка
Инай големият грях заслужава прошка.
Разбира се че е така,
надеждите не хвърляй в коша,
хвани ги здраво за ръка.
Сега е празник,смей се,пей,
за смър не мисли днес,недей.
Надеждата крепи човека
и днес и утре и до века.
А ти си млад човек
и те чака път, далек,далек...