Колко време вече болката ме следва!
Мойте крачки прави свои сърцето ми изследва!
Сянката като облак тъмен нощем ме дебне,
а през деня решава да поспи,да подремне.
Почива си кротко,но щом усети капка в мене тъга,
идва и се присъединява,сякаш е супер-игра!
Пак ме пронизва и хич не ме щади,
показва ми острата поличба и ме ранява със сълзи ..
И все пак,може би защото няма смисъл от това-
тя ме погазва и после ме гледа,
но нивга не е подала ръка!
