Автобиографично

[ranenia skorpion]

Отново седя сам,... отново всички си отидоха. Такъв  ли  трябва  да  е  животът ? Това  си  мисля  сега,  когато светът  ми се  вижда толкова  жесток и  несправедлив...  Жалко е, че някои хора  трябва  да научат  жестоката истина  за  живота, такъв  какъвто  е,  толкова  рано.
Особено  в  България , това  е  неизбежно,  реалността е  жестока и  това е  факт, който  не  можем  да променим.  Не винаги  всичко  се   нарежда  така,  както искаш,  не  винаги  всичко е  наред, както  ни  учат като малки.  Вече не   плача наяве,  вече  не  виждате  сълзите  ми, но  зад  тези  очи  се крият  толкова много тъга и болка.


Не  съм си мислел, че това  някога ще важи  за мен,  но важи  за  съжаление. Сега  се  чувствам толкова  сам, толкова  нежелан...
Нещо  се  обърка,  нещо се  промени в  мен,  в ,,приятелите"  ми, в  хората, на  които разчитах  в  света около мен.
Приятелство - ха,  няма  такова  нещо.  Няма хора, които да не могат да те предадат, няма хора, които винаги ще са до теб и ще ти помагат, но има такива,  които  ще  те  излъжат, ще говорят,  а  няма  да  мислят нищо от това, което  казват.  Може   би   виждам   нещата от твърде  мрачна гледна точка,  но  това  е  което  виждам,  пък  и все  някой  трябва да  гледа  на  живота  така,  нали ?



Вече  ги  няма   верните  ,,приятели",   отидоха  някъде  при  интригите и лъскавите неща,  няма я онази,  която до  вчера  говореше  небивалици, че  винаги  ще  ме  обича.


Илюзорният  свят,  който  си  бях  създал, за да прикрия  болката  се  изпари. ..И  сега  сам,  гледам  напред  в   нищото  и  мисля  какво  ще  правя  с  живота си. Какво  ще  правя без  приказката, която  си  бях съчинил?
Искаше  ми  се  всичко да  се  нарежда  като  в  приаказките,  с  които  отраснах,  но не  става  така! Няма  я  принцесата  да  ме спаси,  няма я  вълшебницата  да  ме  превърне  в  нещо хубаво....




От  мен  остана  само  това,  за  което  се  представях,  така  както  хората  ме  виждаха  и  познаваха. Хората -винаги  всичко  за  хората,  за мнението  им, за  оценката,  за  техния  живот . Те  ми  говорят  сега,  обясняват ми  нещо,  което  вече  знам.
Чувам  познатата  фраза: " Нали ти казах ! "   и  се  смея  на  ум.  Нали ми каза какво  ,, приятелко " ?   Каза  ми, че  ме  лъжеш  или, че  ще  направиш  всичко, за да  имаш и  малкото,  което  имам  и за което  съм  се  борил? Това  ли  ми  каза?
Опитвах  се  многократно да  се  обърна  към тези хора,   които  ме лъжат  в  очите  и   си мислят, че съм толкова   глупав , че  да  не  забележа  нищо. Опитвах   се,  но   накрая осъзнах,  че  няма  смисъл, така ще  нараня  и тях  и себе  си  и  то  излишно.  Стигнах   до извода, че  не  си заслужава, защото от  моите  думи  те  няма да  се  променят  и  само  ще  разпаля  един  проблем  в  повече.




Няма  да  казвам   силни  думи, защото има хора,  които  живеят в  пълна мизерия,  има  болести,  бедност, нещастия но  да не  оставяме   назад  и  духовната  бедност и  самота. Духовната  бедност  в  хората  около  мен и  духовната  самота  вътре  в  мен .




Сам - толкова  много  болка  се  събира  в   тази   дума. И сега накъде ?
Гледам  навън  и  виждам   как   другите  бързат на  някъде,  смеят се и  отминават,  просто живеят... А  аз сякаш  съм  спрял,  сякаш  за  мен  времето  е спряло  и  няма  да тръгне,  докато не  разреша  проблемите  в  и около  мен. 
Не  искам  всичко това  да  звучи  егоистично, не искам да мислите, че  мисля  само  за  себе  си  и  това  е  всичко, което  ме  интересува.  Първо  трябва да  се  справя със  самият себе  си,  преди да  почна  да разрешавам  чуждите   проблеми  и  да  се  боря с несправедливостите  по  света,  както бях  започнал...




А  със  себе  си  май трябва да проведа много  сериозен разговор.
Трябва  да  си  се с карам  и  да  се  накажа да не  излизам  от  стаята  си,  както когато ме наказваше татко когато  бях  малък  при  вида  на счупеното  и  направената  беля.  Дали  това  ще  помогне? Трябва  да  си  се скарам  за  това, че  вярвам  на  всичко, че  съм  наивен, че  не  виждам реалността,  колкото и  да  се  вглеждам и  да  се  опитвам  да  я  открия.



Толкова  много  хора  са   ме   лъгали, че   вече започвам  да  се   замислям  кое  всъщност  е  истина  и кое не.
Лесно  беше   когато  бях  малък,  изживявах  всеки  един  момент  без  да  се замислям за  последиците и  бях щастлив.  Спомените от   детството са   най - хубавите и  винаги тайничко  си  мисля  колко хубаво  щеше да е ако  се  върнеха  онези   моменти,  когато  да  играеш на топка беше  най - важното! Защо  ли ?



Ами защото,  всичко  беше  толкова  простичко, толкова  чисто и непринудено,  там някъде  под  орехите, на пейката  остана  истинското,  останаха  хубавите моменти,.... щастливите мигове,  там остана сърцето ми...
Тогава  исках да порасна,  защото мислех,  че  животът  винаги  ще  е  игра  и  всичко ще е  истинско.
Но  винаги  има  ,, но ",  нали? Но не стана така  и  сега  се  обръщам   назад  с  толкова  много  носталгия  и разбирам,  че  сърцето  ми  вече  е  празно, останали  са  само  онези  хубави  усещания и  спомени  за щастието...  красивото....За  Виктория...



Хм ,  май  трябва  да  си се скарам и за това, че се  опитвам да живея в  миналото си. Но  какво  да  търся  в настоящето?
Намирам само  болка и нещастие. Вече  съм  свикнал,  не ме  съжалявайте, но  се  замислете  как  се  отнасяте  с  тези, които са до вас,  защото утре  може  да  ги  няма !!!
Вече  се смея на собственото  си  отношение  към  всичко  около  мен. Може би  не  правя това,  което трябва, може  би  съм  пропуснал да  си взема  от  еликсира на щастието ! А може  би  утре ще ми го доствят  или  някой ще ми го подари ?
А може би някога.... сам.... ще се науча да се радвам на света, колкото и мрачен да е!.... 

[SavageGarden]

[tuik]

Живей във безсъзнание,
без болка и без радост,
като камък наблюдаващ
чуждото страдание...

Вярвай не е трудно, остави живота да те влачи и ще разбереш, че хората не са чак толкова гадни...

[Sexy_Scorpionka]

Някой беше казал ,че времето лекува... дано и при теб да е сторил чудо и като Феникс да си възкръснал от пепелта. Поздрави ,Скорпионе страхотен както винаги. :)

[tonnny_bg]

Тъжно. [reevvv]

[Dulce_Insoportabla]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[NoMore]

Важно е детското в нас да запазим.