Ти си всичко това...

[Gentiana]

Дълго търсеше място във мен.
Луташе се из кръвта ми и полудявах.
В плътта ми затворен
дращеше като звяр пленен.
И те обичах, и те мразех.
Втвърдявах се и се втечнявах.
Бях и тиха река,
с висок слънчев бряг.
Бях и подивяло море
в черни нощи.
Удавях те в думи,
по-горчиви от мръсен сняг.
После лудо те исках...
Още... и още.
Ревнив и скучаещ,
несправедлив
и неразбран,
съпротивлявах ти се
неудържимо.
Бях пеперуда,
над главата ти дъждобран.
Молех се просто да те има.
Сега си в кръвта ми
като неин хемоглобин.
Дали те обичам
не се питам вече.
Укротена и нежна
като над пепелище дим,
разтварям се
в твоя вик неизречен.
Ти си всичко това,
което диша във мен,
моя втора,
природа несъвършена.
Няма нужда
от крясък в патетични слова.
Вече никога няма
да си отидеш от мене.

[rado]

Дръж го изкъсо и не му давай да се зазяпва.
Току виж нещо му хрумнало. [heart__]

[Ангелче]

Ти си всичко това,
което диша във мен,
моя втора,
природа несъвършена.
Няма нужда
от крясък в патетични слова.
Вече никога няма
да си отидеш от мене

:) Много точно казано! [a taka]

[Gentiana]

Дръж го изкъсо и не му давай да се зазяпва.
Току виж нещо му хрумнало. [heart__]

[lol] като му хрумне,...път широк, да върви, където ще...
ще походи, пък ще се върне :)

[Gentiana]

Ти си всичко това,
което диша във мен,
моя втора,
природа несъвършена.
Няма нужда
от крясък в патетични слова.
Вече никога няма
да си отидеш от мене

:) Много точно казано! [a taka]

[heart__] :flyingkiss:

[SkitnicaVmoretO]

Ох...красиво е Гео   [hearts4] :flowers:

[Gentiana]

 [inlovee]

[Angel4eto_sl]

наистина супер  е!!!

[Gentiana]

 :) благодаря ти!

[reinbow]

Както беше казала едно много уважавана от мен форумка [namigG] - "По някога думите са излишни" [inloveee]

[Gentiana]

Да, скъпа, нали се разбираме без много думи [heart__]
Радвам се на твоето мълчание  [i love you] :flyingkiss:

[неземен]

 [cvetee] [cvetee]
Хай. Хубаво стихче със силни моменти.Като е блокиран скучаещ в тази емоционално-желязна клетка, веднъж озован на свобода и лапнал чист въздух с повечко озон, май, доброволното завръщане в КЛЕТКАТА, е една голяма въпросителна...Насилно убаво не става. Поживем,увидим.

[Gentiana]

Радвам се, че си прочел нещо старо мое, неземен  :)
По принцип си прав за скуката  :)
Аз за това не му давам да скучае и от времето , когато съм писала това, досега още не е глътнал чист въздух и си седи в къщи  [lol] [lol] [lol]
Ще мине без озонови бани  [lol] [lol]
Благодаря за коментара  :)

[tonnny_bg]

Мила,за стотен път открих себе си в стиха ти.Колко пъти съм се питала къде почва любовта и къде отива с времето?Колко сълзи ни коства и колко щастие ни носи?Онази любов ,която не е за ден ,за два ,а за цял живот.Онази обречената,съдената,тази ,която е орисана да си я носим въпреки горчивината и сладостта понякога?Ти си открила отговора.

[dodic]

Аха! Такава искам да те чета, Гео!
Поздрав. :)