Полудявам ли или те обичам прекаленно много?

[^PaLaVoTo_F-4E^]

Ето ме... заставам пак пред теб. Уморих се вече в опити да те задържа, но за сетен път те моля да останеш.
Първа нощ, първи ден без теб, а вече до болка ми липсваш... Свикна с теб, свикнах да те усещам до мен... и вече ми липсваш...
Как да те накарам да останеш? Как да ти го обясня? Искаш ли да изкрещя на целия свят че те обичам? Ще го направя!
Искаш ли да умра за любовта ти? Готов съм да умра! По- добре мъртъв, отколкото жив без теб!
Не съм свикнал със самотата. Не съм свикнал да те няма до мен. На вън е слънце, но не искам да го виждам и нямам нужда от него, защото моето слънце свети в очите ти, но тях ги няма...
Уж ме обичаше... Нали така ми каза... а сега може би пак ще ме оставиш... Не ти вярвам! Толкова красота виждам с теб всеки ден. Толкова любов пълни сърцето ми, когато си до мен, а сега толкова тъга и надежда е обзела душата ми...
Толкова е красиво всяко твое деиствие, всеки твой допир, всяка твоя целувка, всичко в теб.И всичката тази красота.
Полудявам ли или те обичам прекаленно много?!

[lyd_sum_ve]

аа не много е яко

[inicio]

наистина е много хубаво