Приказка без край...

[andromeda]

Искате ли да си измислим обща история?!Всеки ще пише по едно изречение или няколко реда(колкото прецени за нужно).Така ще се получи един пъстър сюжет от разнообразни герои и мисли (комедийни, драматични, романтични, фантастични и тн....) [smile2]

[tonnny_bg]

Имало едно време една жена.
Тя била въртокъщна хубавица.Нямало друга в селото като нея.

[ranenia skorpion]

Тя нямала си принц на мечтите и живеела сама там накраи града...
Потънала в работа от сутрин до вечер тя  почти не излизала навън и незнаела що е туи веселба и чувството любов...

[ranenia skorpion]

Тя нямала си принц на мечтите и живеела сама там в СЕЛОТО и рядко  слизала в града
Потънала в работа от сутрин до вечер тя  излизала само да напазарува  навън и незнаела що е туи веселба и чувството любов...

П.П.Извинете за предишния пост в които малко обърках селото с града...

[andromeda]

Та тази девойка била толкова засукана хубавица, че дори и през високите порти на двора, красотата й не могла да остане скрита.Така един ден...

[ranenia skorpion]

...Когато слизала в града да си набавя нужните запаси от храна  спряла пред една сергия със плодове и започнала да избира с наслада продуктите  си...Но не щеш ли  улисана над узрялите праскови тя въобще не дочула препускащите копита на разярения кон идващ право срещу нея...Сковани от страх клиентите около няя мигом се разбягали и докато се усети какво всъщност става момичето се оказал само на пътя по които бесния кон язден от затворника прииждал с пълна сила...ЗА да се изплъзне на стражите от замъка престъпника изразходвал максимално бързината на чифтокопитното животно и само секунди били необходими в ситуацията то да премине през красивата му преграда в образа на селското момиче...Виждаики огромната опасност тя се вцепенила от ужас ...,затворила очи... и вследващия  миг усетила нечии силует да връхлита отгоре й...
И това не бил коня с които бандита се опитвал да избяга на стражите ,ами един човек хвърлил се в челюстите на опасността за да спаси нежното момиче за него непознато...
От силата на удара красивата девойка  изпуснала торбичката с плодовете вътре и заедно с непознатия си спасител паднала на земята...Така изведнъж съвсем ненадеино тя се оказала в силните обятия на принца...

[tonnny_bg]

ВПЕРИЛИ ПОГЛЕД ЕДИН В ДРУГ ,ТЕ НЕ МОГЛИ ДА СПРАТ ДА СЕ ГЛЕДАТ.И ЩЕ КАЖЕТЕ ,ЧЕ ТОВА БИЛО ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД И ПОСЛЕ СЕ ОЖЕНИЛИ И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО?ДА,ДА АМА НЕ.
ТУК ИСТОРИЯТА НЕ КАЗВА КАКВО ТОЧНО СИ МИСЛЕЛИ ДВАМАТА В ТОЗИ МОМЕНТ.
НО АЗ ЩЕ ВИ КАЖА.
ДЕВОЙКАТА СЕ ИЗПРАВИЛА ,ПОГЛЕДНАЛА ГО ПАК И КАЗАЛА:

[tonnny_bg]

-Какво си ме зяпнал,момко?
Не си виждал жена ли?Или си загуби акъла от моята хубост,която ми е наследство от баба ми по майчина линия.Е,и татко ми си беше красавец,но майка ми беше хубавица за чудо и приказ.И ти ме харесваш,но ...ако искаш да си с мен ,ще трябва да издържиш изпита ми,който се състои от 3 кръга или 3 изпитания.
Готов ли си да се подложиш на изпитанието?
Той с пресъхнала от захлас уста промълвил:
-Ами да,да готов съм и без това нещо ми стана скучен живота.
Казвай кое е първото изпитание?
Първото изпитание е....

[andromeda]

Девойката се усмихнала злокобно:
-Виждаш ли онази планина?-казала тя и посочила замъглените хълмове в далечината.
-Аха!-кимнал принца.
-Искам да се качиш до върха на най-стръмното било, да прекосиш седемте пропасти на смърта, да отидиш в леговището на Дракона на Хаоса и да ми донесеш медальона на вечната младост, висящ на гърдите му!
Принца зяпнал от почуда:

[ranenia skorpion]

-Бил съм се с много войни до сега...Десетки узурпатори са прекланяли глава пред моя меч...Хиляди магьосници са молели за прошка преди финалния удар с които да ги пратя в ада ...Но никои не ме е молел за подобно нещо преди теб красавице...И точно защото коравия воин в мен в момента се пречупва пез призмата на тоята хубост ослепителна то ...-принцът заекнал за момент в миг на решителност и рекъл-...то аз съм готов да изпълня първото твое странно желание...Но както в всеки поход до сега то нека и в този ти ми позволиш да взема кичур от косата ти...и ми позволиш да събера моите най-вярни петима другари...Красавицата позволила  силния юнак да изпълни молбата си и докато  късала косъм от русата си къдрава коса принцът започнал да изброява своите приятели ...Позволи ми да взема със себе се Малкия Белобрадко-най мъдрото джудже в цялата гора...Позволи ми да взема със себе си моят верен оръженосец Томас Тубиас 3 -...Позволи ми да взема със себе се моята млада приятелка магьосница Мерлинда...Позволи ми да взема и Най-силния трол които познавам в територите на страната Галгар Непобедими... За последния боец принцът се замисли нужен ли му бе в деиствителност или не ...след което знаеики за избухливия му нрав рече...Позволи ми да доиде с мен и...

[tonnny_bg]

....моето вярно куче,без което няма да мога да намеря леговището на Дракона на Хаоса.Искам да те питам нещо ,преди да тръгна:
-Сигурна ли си ,че ти трябва този медалион?Ти си толкова красива и млада,че за какво ще ти е той.
Красавицата отговорила:
-Разбира се,че ми трябва.Ти сега да не се опитваш да ме разубедиш,а?
ако ще тръгваш-тръгвай ,че ей сега ще се стъмни,а трябва да тръгнеш преди залез слънце,за да е успешна мисията ти.
--а ти ,красавице,ще ме чакаш ли ?
--Ще,ще -тръгвай.Айде.
И принцът потеглил с дружината.

[andromeda]

Вървял дълго...Седем дни и седем нощи докато стигне подножието на планината.На осмия изгрев той събрал дружината си и казал:
-Приятели, верни другари мои, това което искам от вас е може би лудост.Това изпитание ще подложи всички ни на тест, ще се изправим пред много опасности и смъртни заплахи.Искам да съм сигурен, че мога да разчитам на вас всеки един момент и ако има някой, който не желае да ме подкрепи в това начинание ще го разбера и ще му позволя да се оттегли по живо, по здраво.
Настъпила гробна тишина.
Принцътогледал дружината си един по един.Никой не смеел да го погледне в очите.Накрая той казал с недоумение:
-Какво става?Говорете забога!
След кратко мълчание единствено Малкия Белобрадко се престрашил и казал:

[ranenia skorpion]

-Принце мои познаваме се от дълго време...след всяка спечелена битка нашето приятелство се е споявало все повече и повече през годините но сигурен ли си че ,омагьосан от фаталната красота на милата госпожица ,ще успееш да идеш невредим в леговището на онзи митичен дракон...
-...за които само се разправят легенди ли...?-изнервен от  проявените съмнения на джуджето принцът казал ...
-Виж приятелю малки ...фактът че при заминаване дори не се обадих в царството за да кажа накъде потеглям,говори сам по себе си че съм влюбен до уши...и бих извадил гърлото на дявола ако това ще гарантира моята любовна идилия...
След настъпилата по рано гробна тишина гърления глас на   Галгар Непобедими изведнъж разцепил въздуха...
-ще вървя рамо до  рамо с теб приятелю мои защото зная колко силно е чувството любов което гори в сърцето твое...
Повлияна от решението на трола младата магьосница не одобрявала идеята но рекла...

[DeTe_Ha_Xaoca]

- И аз съм с вас... макар, че познавам и дракона и дъщеря му....и мисля че ще ви е нужна женска помощ за да се справите с нея....
-Благодаря, ви казал принца...рамо до рамо ще успеем да вземем медальона на младостта за моята принцеса....ах, тя е толкова прекрасна
Мерлинда въздъхнала, ах колко много обичала принца тя...,а сега трябвало да се справи не с една а с две съперници.... едната била просто красива, селската мома... Мерлинда можела лесно да я победи, но знаела какво ще стане когато принцът види дъщерята на Хаоса когато застане очи в очи с нея... Мерлинда знаела че това момиче е много по-красиво от селянката и много по-умно и находчиво от нея... знаела че с дъщерята на Хаоса дори тя трудно ще се справи П.П. Тука малко реклама си вкарах :) не се сърдете 

[andromeda]

 :kissoflove:
Но как можела Мерлинда да предпази този, който обичала най-много на света без да го нарани и без да го загуби безвъзвратно.Тя знаела, че любовта на принца е силна, но мимолетна и, че той лесно се поддавал на емоциите и чувствата, които после бързо истивали."Какъв наивник е понякога"помислила си тя"толкова е сляп,че не вижда истинската любов дори тя да е само на крачка.Защо тогава продължадам да мисля за него и не мога да го прогоня от сънищата си?!Не няма да го изоставя!"
Как Мерлинда само искаше да сподели с него чувствата си, да го прегърне нежно в обятията си и да не го пусне некога вече.Тя можеше да го накара да я заобича, имаше такава власт, но сърцето й не й позволяваше да я използва срещу него.
А колко красива бе само магьосноцата...С предрасна сякаш изваяна от мрамор фигура, с дълга ярко-червена коса, в чиито къдрици светлината приличала на огнени пламъци, а в приказните й тъмносини очи се отразявала величието на цялата й мощ.
Дружината тръгна към съдбата си, която я очакваше на върха на, издигналата се като великан планина пред тях...