Приказка без край...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Но планината им предлагала много и различни изпитания... за храброст, за вярност, за съобразителност, за сила, за красота дори....
И ето го стигнаха първото изпитание две малки феи разплетоха косите си и пред верните приятели и, като че ли падна завса от златно-жълто кадифе.
-Това е първото ни изпитание...- рече Мерлинда. - Принце, върви, ти... те искат теб само ти ще можеш да се справиш с това изпитание за да ни пуснат да продължим....
Принцът излязъл напред подал ръцете си напред и феите го отвели някъде.... където другарите му не можели вече да го видят....

[ranenia skorpion]

...С изключение на Галгар Непобедими които само чакал принцът да се скрие от погледите им ,за да поседне даваики почивка на тромавото си тяло...всички други останали прави да чакат завръщането му...Никои от верните спътници на принца незнаел какво в деиствителност било препятствието което феите на него били подготвили...Затуи Малкия Белобрадко и Галгар Непобедими започнали да обсъждат възможните варианти на  туи загадъчно изпитание към което малките мушици водели принца стремително напред...Докато мислите на Мерлинда...те били много различни  от тези които се въртяли в главите на неините спътници...Ах...ах ако техния водач знаеше в момента че едно сърце гори...изгаря  в огъня на любовта...може би щял да излезе от капана на безрасъдството в които селянката го затворило с таз безумна мисия...
-Ако нещо се случи с нашия юнак ,ще намеря тези малки гадинки които ни забраниха да ги последваме и ще им откъсна крилцата с такава  злоба че ...-Виждаики красивото лице на угрижената си спътница  Томас Тубиас 3 сам прекъснал своите закани и с тиха стъпка се приближил към нея...
-Млада  ми магьоснице добре ли си ...изглеждаш ми унила...-той посавил  ръката си на рамото й и зачакал какво тя ще й отговори...
-Нищо  ми няма верни ми приятелю...просто в момента си мисля  за... моя...прощаваи ...за нашия герой...-и тя не излъгала Томас...наистина за него мислела сега но не като приятел неин ,а като нещо много повече...
И така след бърз бяг които имал за цел да изцеди малко от силите на принца още преди самото изпитание...феите стигнали с него на уреченото място където щчл да се проведе и първия тест с участието на принца...

[andromeda]

Пред смаяния поглед на принца се разкрила чудна картина.Приказна бяла стена се издигнала пред него.А на нея по средата се разтворили тежки златни  порти и забързани през тях прелетяли двете феи.Принцът за миг спрял и се огледал.Той стоял на зелена поляна, заобиколена от всички страни с вековна борова гора.Във въздухът се носел аромат на цветя и кротко край каменните стени пасяли еднорози.В далечината ехтяли чудните песни на горските птици.
-Принце!-чул се нежен глас откъм портите.
Момакът се сепнал, сякаш излязал от транс, той се обърнал назад.Срещу него стояла малка синя фея.
-Какво е това място?-попитал смаян принца.
-Влез, принце!-казала със звънлив глас феята-Кралицата те очаква.
Принцът престъпил през тежките врати, а те от своя страна с трясък се хлопнали зад него.
-Не вярвам на очите си!-възкликнал момакът щом се огледал около себе си.Сякаш бе минал през портал, водещ към друг свят.Пред очите му се разкрил цял град от бял мрамор..Построен сякаш  във въздуха, той бе кацнал на върховете на обрасли със зеленина планински била.Толкова естествен и хармоничен каточе ли  е изникнал насред гората.По белите кулин на сградите гнездяли птици, а по стръмните била шумяли пенливи водопади, пръскащи воден прах и цветни искрици навсякаде.Бели мостове свързвали върховете един с друг, а под тях се губели сините бездни в облаци пара...
-Насам, принце!-казала феята и го дръпнала нежно настрани-Добре дошъл в страната на сбъднатите желяния.Тук ще ти хареса много!Опознаеш ли веднъж този рай никога няма да искаш да го напуснеш!Ще забравиш бедите си...завинаги!
И тя повела момакът към двореца на кралицата...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Повървели...не по скоро полетели малко феята и нашият храбър принц и стигнали дворецът на кралицата, а тя...тя била по- малка и от малката синя феичка отвела принца при нея.
-Добре дошъл, скъпи ми принце- казала кралицата със спокоен и ведър глас
- Ваше величество...- поклонил се принцът- бих ви помолил да бъдем по-експедитивни, защото не това е съществото на мисията ми...
- Ще бъдем принце- казала кралицата със същия спокоен глас- Ето какво е първото изпитание: Понеже ти се славиш навсякъде със своята храброст..ако успееш да преминеш през него ще те пусна да продължиш пътя си заедно с твоите приятели... ако не боя се красиви ми принце, че ще останеш мой служител за винаги
-Хайде, ваше величество- изрекъл принцът нетърпеливо
- Добре млади момко ето какво за да видим колко си храбър ще те изправя в двубой с едно същество от моята красива гора.... само,че трябва да знаеш, че то може да приема всякакъв образ и да се превръща във всичко.... Достатъчно храбър ли си принце за да се изправиш срещу Анатемос - пазителят на всички живи твари в моето царство ?

[ranenia skorpion]

Принцът се замислил...Дали наистина бе готов да се изправи срещу подобен звяр в битка за оцеляване или може би  кралицата  го подвеждаше с този въпрос...
-Не -казал решително заслепения влюбен -Няма да се бия срещу Анатемос кралице и то поради няколко причини които смятам тук да обясня...Първо ти искаш да се бия не с човек а със създание чието може да приема всякакви образи ,демек искаш да се бия с истински БОГ...А доколкото зная боговете са безсмъртни нали...?Второ те са и хитри...щом може да приема образа на всичко то значи че в момента вграден някъде околко нас ни чува...И трето аз не мога да убия БОГ...Да с кураж ,доблест,и сила може би ще успея да го победя,но не да го убия а само да го изнервя ,следователно тои бесен от загубата ще пусне всички живи твари на земята...Те ще завладеят села,градове,царства,и гори...ще избият хиляди които в последствие ще завлекат в покоите на своя господар и армията му значително ще набъбне ...до момента в които всички негови твари  нови  и стари ще завладеят земята...От моята безрасъдна смелост Анатемос ще властва като пълноправен БОГ навсякъде...Ето защо аз отказвам да се изправя в двубои срещу него - тъи докато принцът зачакъл реакцията на кралицата ,стената иззад него  изведнъж се размърдала  и от нея излязъл  самия Анатемус...

[DeTe_Ha_Xaoca]

-Значи не си достатъчно храбър, а Принце- обърнал се към него Анатемус,който сега бил взел образът на самият Принц- Отказваш да се биеш с мен от страх?
-Не- изрекъл спокойно принцът- мисля че току що обясних на кралицата, защо отказвам да се бия с теб. И мисля,че ти пределно ясно чу това....
- Да, чух- усмихнал се Анатемос заел вече образът на малка мъжка фея и прегърнал кралицата- и бих казал, че ти се справи успешно с първото изпитание за храброст... защото няма по-голяма храброст от това да откажеш нещо на нашата кралица без да я разгневиш...
- За това- казала кралицата със онзи спокоен глас, който принцът бил свикнал да чува - аз ще пусна теб и твоите приятели да продължите нататък... и ще ти дам тази малка флейта... щом засвириш на нея аз ще знам, че си в беда и ще ти пратя Анатемос да ти помогне... А сега принце, върви... планината е още далеко...   



ranenia skorpion  Честит рожден ден жив здрав и да ми продължаваш все така успешно приказката  :flowers:

[andromeda]

Принцът взел ценния дар и тръгнал да си ходи.Той отново минал по вече познатите бели мостове, вдъхнал дълбоко от свежото ухание на горски въздух и излизайки през златната порта се обърнал с умиление назад към мраморната стена:"Дали отново ще видя този рай?!"помислил си той.
През това време неговата дружина вече изнервена и притеснена от чакането обмисляла сериозно плана да тръгнат след принца и да го измъкната от лапите на хитрите феи.Най настоятелна естествено била младата магьосница.
-Не можем просто да стоим и да чакаме безучастно, той може да е в беда!-казала разтревожено тя.
Всички замислено замълчали.Изведнъж се чул познат глас:
-Не, не е в беда!
Дружината учудено се обърнала назад, а там стоял техния смел принц.
-Ваше височество!-възкликнала Мерлинда, а на лицето й грейнала усмивкав-Вие сте невредим!
-Разбирасе.-казал той спокойно-Вече можем да продължим нашия път.
-Но какво се случи, разказвайте!-рече нетърпеливо Томас.
-Всичко по реда си, приятелю.-усмихнал се принца-По пътя ще ви разкажа.
И така смелата дружина се отправила към следващото си изпитание...

[tonnny_bg]

Стигнали до една буйна река.От многото дъждове,коритото на реката се напълнило,рибите се виждали как плуват блажени ,но нашите герои се уплашили.Реката не била просто буйна река,тя била вълшебна.Всеки ,който дръзнел да я преплува ,оставял частица от себе си във водите и.И затова принца се обърнал към дружината си:
-Нека всеки да каже какво ще остави в реката,за да я преплуваме успешно.
Всички в един глас отговорили:
-Какво принце,трябва да оставим тук?
-Какво ли?-отговорил с намигване принца.
-Страховете си.
И така всеки с мисълта за най-големият си страх се хвърлил в буйните води на реката.
Последен бил принца.
-Какво ли да оставя аз,като нямам страхове?
-Ще оставя тук страха си да не бъда с моята принцеса.
И се хвърлил в реката.Но....забравил,че не може да плува.И добре,че дружината му го гледала от другия бряг,та когато видели,че принца се дави,всички изпаднали в паника.Само Мерлинда скочила и го изнесла на ръце.
На брега тя го попитала:
-Принце,кой от страховете си остави в буйната река?
Той промълвил сконфузено:
-Оставих аз един страх,ама май се пообърках,трябваше да оставя страха си от удавяне.

[ranenia skorpion]

-Няма нищо принце,важното е че Мерлинда се намеси в момент на паника от твоя страна-думите на трола накарали Мерлинда да му  се усмихне сладко,а самия спасен да се изчерви невинно...
-Но хаиде ти обеща че ще ни разкажеш какво се случи когато феите те отведоха от нас...Та какво стана господарю мои какво беше изпитанието което ти преодоля за да продължим...-Томас Тобиас 3 зачакал отгоавора на своя наи-добър приятел като си мислел че той ще се впусне в подробности относно преодоляното препятствие както винаги правил след битка , но този път принцът бил кратък...
-Ще ви кажа само другари мои че спечелихме на своя страна Анатемос...пазителят на всички земни твари от там спечелих и една вълшебна флеита с която...
-Принце,принце...-в плен на сполетялото го вълнение Малкия Белобрадко имал смелостта да прекъсне своя водач които не подминал нещата така
-Мило ми джудже ...хората притежават едно много ценно качество...умението да изслушват...няма да е лошо ако и ти се научиш да го използваш...
-Простете ми принце но може би никои от вас не се е отдалечавал толкова че да знае какво ни очаква в тези гъсти гори  в които в момента навлизаме с бодра крачка...
-И може би прекъснат от теб ти знаещ ще ни кажеш-принцът погледнал към кучето което джавкало по нещо и зачакал отговора на малкия си спътник...
-Ами веднъж идвахме с тук дружината да сечем дърва и...Принце навлизаме в територията  НА АМАЗОНКТЕ и предполагам че за да преминем отвъд нея ще се наложи челно да се срещнем с тях...И боя се мили ми приятелю че последния път не бяха настроени много приятелски....
:flyingkiss:

[DeTe_Ha_Xaoca]

-Това е моето изпитание- прекъснала го Мерлинда- те няма да ви пуснат за нищо на света да преминете през тяхното царство...
-Но....-заекнал принцът
-Никакво но- прекъснало го джуджето- Мерлинда е права.... Нека тя като жена се справи с жените.
Тогава принцът замълчал и направил знак на Мерлинда да продължи сама. Тогава Тобиас 3 едва чуто промълвил " Пази се " и Мерлинда изчезнала в гъстите зелени листа....

[andromeda]

Мерлинда решително пристъпи напред.Тя за миг почувства как погледите на приятелите й се скриват зад клоните на дърветата.
-Сега е мой ред!-каза си тя.
Магцосницата тръгна по една тясна пътечка измжду дърветата.Не след дълго така очакваната компания я посрещна.
Нещо изшумуля и около Мерлинда за секунди се струпаха цяла армия амазонки. :)Тя ги проследи спокойно с поглед.
-Коя си ти?Какво търсиш на наша теритотия?Нямаш право да си тук!-сопна се една от тях и заплашително насочи към магцосницата копието си.
Мерлинда все така хладнокръвно стоеше на мястото си.Като видя, че думите й не впечатлиха непознатата амазонката побесня.
-За каква се мислиш, а?Ще те накарам да съжаляваш за мига, в който си ме срешнала!
Мерлинда я изгледа презрително, но не отговори."Малка глупачка!!"-помисли си тя."Мога да я смачкам като клечка още на мига само с мигване на окото, но това не е начина.Тя не ми е от калибара!"-опита се тя да успокои гнева си.
-Момичета, не се отнасяйте така грубо с нея!-чу се силен глас някаде зад групата-Все пак тя ни е сестра!
Всички смирено се отдръпнаха назад и направиха място на шаманката на племето.

[ranenia skorpion]

-Сестра ли-рекла учудена Мерлинда...
-Да, навлязла в нашите територии ти ставаш директно една от нас...и затуи понеже вече си в отбора на амазонките  ще пусна приятелите да преминат по нататък но за сметка на свободата ти...
Мерлинда стояла като изненадана  насред дърветата пред шаманката на племето но все още запазваики спокоиствие...
-Разбира се с времето ти ще доказваш своята преданност и лолялност към....
-Уоу.уоу уоу ...спри се за момент жено ...нямам намерение нито да ставам жената -воин нито някакво   ново попълнение във вашите редици...доидох само да премина  отвъд пазените граници и ще го сторя скъпа ми приятелко със или  без сила...
- Така значи-шаманката приближила магьосницата и прошъптяла на ухото й - трябваше да избереш по лесния вариант които ти предложих за успех в препятствието ...Но щом го ти отхвърли то следващото което ще ти предложа е далеч по трудно преодолимо отколкото това да станеш амазонка...

[andromeda]

-УУУУУУУ направо ме побиха тръпки!-каза арогантно Мерлинда-И какво е то?!Хвърляне на копие или преследване на невинни минувачи!-добавила иронично тя.
Амазонката я изгледа намръцено и без да отговори се дръпна на зад и се обърна към останалите.
-Сестри мои , тази вечер Горгондата ще празнува!
Всички извикали в радостен глас, а шаманката се обърнала към Мерлинда с злокобен поглед и казала:
-Щом не си една от нас, занчи си против нас!Тази вечер ще умреш!-прошепнала заплашително тя.
-Водете я към селото!-извикаха амазонките и поведоха магцосницата към убежището си.
Без да се съпротивлява и без дори да показва някаква уплаха Мерлинда покорно тръгна след тях.Не след дълго амазонките стигнаха до висока дървена ограда, която се отвори пред тях и зад нея се разкри огромно селище, разположено сред гората.
След няколко часа цялото село заедно с пленничката се запъти към леговището на Горгондата.Това бе огромен звяр, който от години покровителстваше амазонките, но в замя на това искаше при всяко пълнолуние да му се изпраща като жертва, най-младата и смела амазонка.Сега обаче страшният звяр щеше да получи наградата си по-рано от обикновенно.
Всички се скупчиха около една огромна дупка заградена с плет.В дъното на дупката имаше пещера, от която се разнасяше оглушителен рев.
Амазонките бутнаха напред Мерлинда и посочиха дървената дъска пред нея.
-Върви!-блусна я една от тях с копието си.
Мерлинда я стрелна с поглед, в който за секунда пробляснаха искри и бед да й трепне окото направо скочи в дупката и плавно се презими на дъното й.
Всички завикаха ентусиезирано в очакване на зрелището.Изведнъж земята се разтресе и огромното туловище на Горгондата се понесе с бясна скорост към Мерлинда.Тълпата притаи дъх.Тогава без да бърза магьосницата вдигна ръце към небето завъртя се около себе си и ярка светлина я обви за секунди.После тя насочи магията си към чудовището и с блеснал като звезда поглед го превърна в кърваво-червени розови листа, които се понесоха от вятъра из цялата планина.
Амазонките онемяха.С пъргав скок Мерлинда излезе от дупката.Амазонките стреснато се друпнаха назад.
Само шаманката не се изплаши и се приблежи до нея.
-Какво направи, ти уби нашият закрилник...-амазонката замълча-, но и също така ни отърва от голямо зло!-каза тя признателно.-Съжалявам за това, което казах.
Мерлинда кимна в знак на разбиране.
-Има ли нещо което мога да направя за теб, за да ти се отблагодаря!
-Тусни дружината ми да премине през земите ви!Това ще е достатъчно.
-Сторено е!-каза амазонката вървете по пътя си.

[ranenia skorpion]

Едва сега когато Мерлинда се връщала от царството на амазонките принцът съзрял колко красива била магьосницата на фона на лунната светлина...И Боже той за първи път усетил че нещо в него го дърпа със силна притегателна мощ кум неините обятия....''Поредната магия чрез която Мерлинда навярно изпитва доколко силни са чувствата ми към селското момиче''-помислил си принцът...Ала уви този път непознал ...магията била сътворена не от ловките ръце на магьосницата ами от силата на сърцето му...
-Е приятели успях да се справя с амазонките и мисля че ги спечелих на наша страна-кадифения глас на Мерлинда прогонила мислите на принца и той отново  се върнал духом на земята сред приятелите си...
Понеже в  компанията на рояк звезди луната блестяла ослепително ярко над нашите герои след някъде около час изтощителен поход Малкия Белобрадко като най  изморен казал на дружината...
-Приятели мои предлагам да пренощуваме в страноприемницата която в момента погледа ми проучва в далечината...Ако сте съгласни там ще похапнем,ще пренощуваме и утре със свежи сили ще поемем на път отново към дракона...
Останалите за миг спогледали принца които в миг дал благословията за почивка...
-Добре приятели нека там отпразнуваме и първия ден от мисията които мина успешно...Нека отпочинем там всички...
И те поели към жадуваното спокоиствие което вярвали че ще им осигурят в страноприемницата...

[andromeda]

Така и направиха...
На изток тъмната пелена на нощта вече се спускаше и заливаше небосвода със звезди.
Дружината застана пред хана.Принца открехна ниската дървена вратичка и групата като мътна вода се изля в топлата стая.А там пред камината седеше само един възрастен планинар.
-Може ли да се възползваме от гостоприемството ви, добри човече?-попита учетиво принца.
Старецът се обърна към посетителите и мътните му сини очи сякаш пронизаха групата.
-Както искате!-промърмори той изпод вежди и отново се завъртя към пламъците в камината.
Леко сконфузени от отговора дружината започна да се настанява по масите.
-Но не може да останите за през нощта!-изръмжа старецът без да ги поглежда.
Настъпи мълчание.
-Как така?-попита джуджето.-Нали това е хан, не виждам други клиенти, едва ли ви липсват стаи.
-Казах вече!Или се съобразете с това или си вървете още сега!
Принца направи знак на приятеля си да се успокои и попита на свой ред:
-Защо не можем да останим?Имаме достатъчно пари ще си платим!
Старецът мълчеше.
-Никой от вас не е готов от вас да плати чак толкова висока цена.По-добре си вървете по пътя преди да е станало късно.
Дружината се сподледа учудено.
-Какво значи прекалено късбно?-запита храбрият оръженосец.
Старият планинар стана бавно и се обърна към тях:
-Това значи...-започна той-че...