Койот- разказа с продължение и не домислен край ;)

[ilusia]

Нощта бе тежка и свирепа. Спускаше желязната си прегръдка над света. Само едва доловими проблясъци на звезден прашец , говореха за живот в обречената пустота.
ВОй раздра тишината. Сякаш огнено копие бе устермило своят ход към Луната. Леки , едва доловими стъпки оставяха свойте мистични отпечатъци в прахта. Бавни и премерени движения издаваха лекотата на хищтникът търсещ нещо в степната пустош...
Край буен огън , който бе някак перверзно крещящ на фона на цялата тъма обзела степите , седеше девойка.
Зареяла поглед в земята.... сякаш гледаше в себе си. С пръчица разравяше прахта и чертаеше някакви форми , неазбираеми дори за нея..
Едва доловимо движение , сякаш докоснало сетивата й , я накара да се обърне..
Жълто и голямо око я гледаше през желязната завеса на бездънният мрак....
Око...нададен вой я изкара от транса в който бе попаднала ...
Бе потънала в това... жълто ала студено и бездушно око...
Койот...Какво ли искаше пък той от нея...
Нима и този хищтник , дете на дивата степна пустиния искаше да краде... И той ли искаше да вземе нещо от ограбеното й сърце ? От разбитата й душа ?
А мислеше , че поне тук ще бъде спокойна... спокойна ....
От векове... не помнеше дори от кога девойката търсеше просто малко спокойствие ...
Хилядолетията се нижеха , сякаш секунди. Идваха и си отиваха безброй хора от живота й...
А тя като стълб  , като стълбица между небето и земята... между земята и ада... стоеше.
Равновесие...
ВИхреше ли се лудост...тя бе окото на лудостта...
Търсеше ли се мъдрост... тя бе мълчанието на мъдростта...
Искаха ли утеха.. тя бе гласът на любовта.
Ала бе... и сълзата на самотата...В дясното й око винаги стоеше една недозиплакана сълзица.
Мъничка и едва доловима...
Тежко бе бреметоо на лудостта. Тежък бе товарът на знанието...
Понякога непосилни бяха дори ласките на любовта... Раздиращи , кървящи...огнени...парливи и отровни
Стръкче трева поникнала някак насила. Дивна и прелестна потънала в забравата на вековни дървета.
АЛа винаги там..ВИнаги , смачкана и покосена , пожълтяла и полу-мъртва - винаги там...
Какво искаше сега този койот от нея ?
ГЛедаше я свирепо , но и някак жално....
Сякаш... търсещ утеха... ала яхнал яда , на своята слабост .
Да бе гарван - да му даде душата си - да я пренесе някъде далеч..
А то.. Койот...