Да загубиш близък.....

[Kelly]

Губили ли сте близък човек ? Било то приятел или роднина...и как преживяхте загубата ?! [sad3]

[ilusia]

Губила съм баба , дядо , вуйчо и около 4 ма приятели ;
Време... тихи сълзи ... време... тихи сълзи и стихове .... време :)

[`Amy_Lee`]

Да губила съм..
едната ми баба е починала докато съм била на годинка,тогава естествено не съм осъзнавала какво става,но през годините съм усещала липсата й..
Преди две години също изгубих друг скъп човек - пра баба ми...ии не мога да кажа че съм го преживяла все още..много бях привързана към нея...тежко е да се загуби някой близък,ама трябва да се борим със себе си и да продължаваме напред...най-вероятно....  [shame] [confused]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Да... баба си... много тежко го понесох и мисля,че го преживях поне за момента... и все още не мога да повярвам,че я няма,а почина преди 2 години.

[Kelly]

Аз загубих баба ми , когато бях на 11години....а дядо ми - 1 година по-късно ! Преживях много тежко всичко , не ми се живееше.... Но времето лекува и го превъзмогнах с годините....

[balrog]

За сега само баби и дядовци, но винаги е неприятно.

Уж смъртта трябва да е нещо естествено, но ние винаги се натъжаваме, като изгубим някого... Защото сме хора, защото обичаме, а безвъзвратната липса боли.
Можем само да се надяваме, че умрелите отивт на по-хубаво място. Така се успокоявам...

Нелепо е, когато родител преживее детето си. Това е божие наказание....

Тъпърва ми предстои да умират роднини. Гадно е, но явно е и неизбежно.... Дано да е по-късно....

[g3r17y]

За сега само баби и дядовци, но винаги е неприятно.

Уж смъртта трябва да е нещо естествено, но ние винаги се натъжаваме, като изгубим някого... Защото сме хора, защото обичаме, а безвъзвратната липса боли.
Можем само да се надяваме, че умрелите отивт на по-хубаво място. Така се успокоявам...

Нелепо е, когато родител преживее детето си. Това е божие наказание....

Тъпърва ми предстои да умират роднини. Гадно е, но явно е и неизбежно.... Дано да е по-късно....

Аз за сега не съм загубвала близък човек...И от тази гледна точка възприемам смъртта като част от нашия живот..но съм убедена,че когато загубя близък..оо тогава много тежко ще изживея тази загуба...  [crying]

[...::Mag1::...]

Само баба...  [reeeev]
Бях първи клас и много зле го понесох... Естествено като за първокласничка не съм мислила толкова много, не съм проумявала какво става, но много плаках... Не можах да спя една седмица сигурно, може и повече... През цялото време плаках и мислих как се гушках в баба...  [reevvv] [reevvv]
И другия човек е един приятел... Удави се в басейн " Диянабат " тази година... Беше толкова добро и мило момче...  [aaaaaaaaaa] [reevvv] [reevvv] [sad3] [reeeev]

[gospojica_Lubov]

Губила съм прабаба и прадядо ....... сега губя и приятел ... мразя се за дето не мога да му помогна ...
Ще ми се и аз да умра  [reevvv]

[FALLEN]

Преди 8 години загубих дядо си... Адски зле ми беше,почина от рак...Не бях на себе си,все още помня как ми казваше на галено и как ме глезеше...
Преди 2 загубих и пра-баба си...Така се мъчи милата,че ми се искаше аз да и помогна някак... Не можеше да се контролира,почина на легло...Аз бях в чужбина..Разбрах го по телефона.Толкова сълзи...За втори път загубих част от себе си...А бяха хора,които адски много обичах и продължавам да обичам... [sad3] [sad3] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [mhmmmm] [sad3] [sad3]

[slunce]

Когато бях на 7 умря братът на баба ми от рак.....беше само на 50 години...Помня как ходеше за риба и после я ядяхме всички заедно...
След 1 година почина и майка му/прабаба ми/
Тя винаги ме защитаваше когато правех бели,винаги беше до мен,пееше ми песни,водеше ме в църквата където пееше...
Още преди да се родя са починали другите ми прадядовци и прабаба,така че познавах само нея...така ми липсва,тогава не се разбирах,но когато пораснах разбрах,колко жесток е животът
А миналата година почина дядо ми.........Даже в събота ще му правим година...
Вече няма да ми носи дрехи от чужбина,няма да ми дава 100 лева за рожденните дни,няма да ми купува сладоледче от кафето до тях,няма кой да ми казва нещо,когато не разбирам,Беше един изключително интелигентен човек..Баба обиколи света с него.....
Умря точно 5 дена преди да се роди 3-тата дъщеричка на леля ми.......Не можа да види бебенцето....
Сякаш умря,за да живее то..........

[kalista]

 [reevvv] Аз загубих двама дядовци.. И двамата мн си ги обичах.. И двамата починаха от рак... Щастие беше за мен, че и двамата успяха - макар и за кратко да се порадват на сестричката ми, когато беше бебе... И двамата бяха страхотни хора.. и двамата ме отгледаха... Единият ми даваше да дърпам поводите на коня, другият ме разхождаше из морската.. Единият ме учи да карам колело, другият ме прибираше, когато ставаше късно пред блока, свирукайки по начин, който няма да забравя... Единият имаше конче - Боляр, чиито синци помня и до днес, другият - зелена лада - това беше колата, която карах за първи път... И двамата ме обичаха с цялото си сърце - аз бях първото им внуче...

[angel_of_darkness]

Преди 5 години почина баба ми. Почина далеч от дома, в болница в София. Съобщиха ни по телефона... от тогава ме е страх да се обаждам по телефона.. когато чуя, че звъни и изтръпвам.Майка ми не пусна мен и брат ми на погребението, искаше да помним баба жива. Бях на 10 години, а живота ми изведнъж се преобърна. Преместихме се да живеем при дядо ми, за да не е сам, бяхме в същия град, но сякаш на километри от всичко познато и скъпо. Беше мимного трудно баба много ми липсваше, бях на ново място, нямах приятели, бях самотна, с дядо ми често се карахме, защото не бяхме свикнали с мисълта, че занапред ще живеем под един покрив. Тогава изпаднах в първата си депресия... Но се оказа, че времето наистина лекува - скоро свикнах с мисълта, че баба я няма (дори понякога имам угризения..сякаш много бързо го преживях), намерих приятели, започнахме да живеем почти както преди. Сега съм щастлива, че живея тук, но като се замисля каква цена трябваше да платим всички... прекалено висока цена!

[Lizi]

Преди почти две години загубих прабаба си.Много ми беше мъчно,но честно казано още не съм го усъзнала.Аз и до днес не мога да повярвам,че я няма,мисля си,че просто не е у дома.....Още преди да се родя са починали едните ми баба и дядо...никога не са ми липсвали,защото дори не съм ги познавала.Става ми мъчно обаче често за баща ми,защото той ги е загубил когато е бил едва на 20...справял се е сам самичък.Надявам се скоро да не губя никой от близките си,защото няма да го преживея...

[hixtima_89]

Дам... :( дядо ми,почина от рак на хранопровода (пази боже) :( беше толкова жалко...... Бях малка на 4-5 години,но си го спомням... помня,беше много добър човек... тогава неосъзнавах,че няма да го видя повече.. мислех си...отива някъде,за известно време...после ще се върне,но....не! Никога повече не го видях... а толкова пъти съм си мислила за него... какво ли ще ше да е ако беше жив...  [sad3] Как искам да се върне от ония свят да ни види- мен,брат ми (който е кръстен на него и на който се порадва за съвсем малко)  [sad3]... баба.... бих искала да говоря с него,да ни разказва разни истории... но за жалост го няма...  [saddd] Въпреки,че не е сред нас аз си го обичам,така както силно обичам моята баба...,която все още е жива и се моля да живее още дълго...на скоро не беше добре,беше в болница... много се страхувам да не я изгубя... не знам какво ще правя,тя ми е дала толкова много... ако не беше тя,не знам какво щях да правя...  [uaaaaa] недай боже ако стане нещо с нея...,просто не знам как ще го преживея... не знам...  [sad3] Много се радвам за темичката и че споделих това... (много тъжно и мъчно ми стана...ух... защо е такъв живота...) :(