Да загубиш близък.....

[aleksi]

Да - баща ми почина преди 9 години,много трудно ми беше да го възприема,въпреки че бях само на 8 и никога няма да ми се изтрие онази ужасна картинка в съзнанието - как седях до него- не можех да направя нищо а той седеше неподвижно, с затворени очи [reeeev] [reeeev] [reevvv], но лека полека с помоща на мама,на хората които ме обичат и дават всичко за мен преодолях целият ужас..Но трудно е,ужасно е трудно..може би е трябвало да се случи знам ли..Дълго време бях ядосана и на дядо боже..че ми го е отнел, и вече не знам какво да си мисля,сигурно пак ще се върна на : "може би е трябвало да се случи знам ли'.. [reevvv]

[gabi_gabi]

единят ми дядо е починал но аз не го помня така че не ми е било много тежко [confused] но преди няколко години един съученик почина и то много гадно.... от неправилна диагноза за болестта която имаше [sad3] иначе може би сега щяхме да сме още заедно  [reeeev]

[merito13]

Да-прадядо ми който много,адски много обичах.Миналото лято си бях на село и той беше съвсем добре жив и здрав когато се върнах в Пловдив след 3 месеца някъде леля ми званна по телефона и каза че той е много зле беше за около седмица в една болница в София и понеже там имам друга баба и отидохме с майка ми да го видим видях го беше съвсем различен и слаб а не човека който винаги ще помня-здрав и силен мъж изправящ се пред трудностите ...но такъв е живота така е било писано явно бях сама с него за около 5минути никой от нас не обели нито дума само се гледахме а на мен малко по малко ми се насълзяваха очите след 3 дена го бяха оперирали и уж вече беше добре закараха го пак на село (понеже той не искаше да седи при леля в Плевен искаше си на село) и беше на легло и тъкмо се оправяше и една вечер телефона звънна и аз вдигнах леля ми беше помня точно какво каза:...Миме майка ти в къщи ли е?!Дядо Колю почина..." никога няма да забравя тези думи...приех го много тежко още не съм го преживяла и след това мама не искаше аз да идвам с нея на погребението макар че много исках...но тя не позволи..и когато стана време пак да си отида на село първото нещо което направих беше да отида на гробищата стоях там около 2 часа поплаках си много и това донякъде ме успокои макар че всичко на село в къщи ми напомня за него още от вратата като видя некролозите после във самата къще навсякъде има негови снимки всичко напомня за него и много ме боли когато видя тези снимки всяка вечер когато си лягах няколко минути гледах неговата снимка и мислех за него винаги ми се насълзяваха очите дори понякога съм си говорила със снимката сама а сякаш не съм била...много го обичах и винаги ще е така....

[SeXy^Girl^^]

Да, загубих майка си  [reevvv] много ми беше трудно, дори и още и още не мога да забражя как се чувствах !  [crying] Ужасно е !!! На никой не го пожелавам  [reeeev]

[^_Sevi_^]

Загубила сам единия си дядо още татко като е бил 15-16 годишен и макар че не сам го познавала баба ми е разказвала много за него и какъв прекрасен човек е бил и ми е мъчно за него.Преди 6 години загубих пра-дядо си много гадно ми беше ужасно се чувствах...след 2 години загубих брата на баба и,още ми беше гадно за пра-дядо ми и още по зле ми стана...след това загубих една много много добра приятелка  [reeeev],след 1 година загубих и пра-баба си охх беше ужасно искаше ми се и аз да умра...на 24.12 2005 загубих кученцето си което го имах 10 години  [sad3] и само след 5 дни загубих и дядо си страшно много го уважавах правеше всичко за мен никога няма да го забравя....тези хора страшно много ги обичах бяха супер добри но.......много пати ми се случва както си седя и както ми се въртят спомени в глаеата и почвам да плача.Просто живота понякога е много много гаден  [reeeev] [reevvv] [sad3] [reeeev] [reevvv] [sad3]

[OvCeL4EnCetO]

Загубих пра-баба ми преди 5 години..бях много малка..на 8 някъде и въобще не разбрах докато не отидох при баба и дядо на гости и не видях некролога..спомням си колко плаках и колко ми беше трудно..това ми беше първата голяма загуба..сега другата ми прабаба е ....не искам да говоря за това...
Просто не знам..през годините съм губила много близки хора..да,не са умирали,но са ме изоставяли за винаги..като единия ми дядо...като...като баща ми от части...но сега съм стъпила здраво на краката си и каквото и да предстои смятам да го посрещна с вдигната глава..както са ме учили у дома...Не знам дали някога ще мога да превъзмогна някои неща,но те са като част от мен..и сега съм някък сигурна че лошите неща ни правят по-силни..дори и да не го искаме...

[slunce]

Аз също загубих много любими хора...........
Но както каза Инка лошите неща ни правят по-силни.......
Познавах само едната си прабаба.........другите прадядовци и прабаба бяха починали много преди да се родя.......
Но въпреки всичко ги обичам.........нищо че съм ги виждала само на снимка....... [confused]

[PaolaRey]

Мими мн гадну тва за дядо ти :(
Ам азз не съм загубвала никой само прадядовците ми ама тва кат малка аз изобщо непомня ама ми е кофти...ся се замислям кво ли ще ми е ако загубя някой  [evil]
Най-мн си бичкам майка ми баща ми баба ми и дядУ ми ако загубя някой от тях простууу....нз :(

[hixtima_89]

Загубих баща си... страшно ми е тежко и ми е много,много мъчно за него... нямам думи да го опиша... още немога да свикна с тази мисъл... горкия той,надявам се поне там горе...на небето да се чувства по-добре и да ни закриля,въпреки,че не е сред нас... моля се,да ми прости за това,че не го заварих жив... дълбока ми е раната в сърцето...  [reevvv] Обичам го и никога няма да го забравя... Сега няма на кого да кажа "татко"... много,много ме боли...