Игра на цитати...

Started by kalista, September 15, 2006, 18:28:44 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

unknown_lady

точно така... ай дай цитат де :)
Дръж ми дъвката, скачам в боя... :)

Feanor

QuoteЕдна арбалетна стрела беше пробила гърлото й, друга стърчеше от гърдите й. Той я взе на ръце и я пренесе на кревата. «Кира...» — повика я той. Тя изхърка и се изпъна. «Кира...» — каза той. Тя не отговори. Той постоя малко над нея, после взе мечовете, бавно слезе по стълбите в антрето и зачака да падне вратата...
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

`Fallen_Angel`

Лесно е да си бог  :p
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Lake_Lady

"...- Мога да ви говоря за доброто във вас, ала за злото - не.
   Защото какво е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?
   Истина ви казвам, когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато зажаднее, пие даже от мъртвата вода..."  :)

В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...

Arcanum

Quote from: Lake_Lady on December 27, 2007, 15:03:07 PM
"...- Мога да ви говоря за доброто във вас, ала за злото - не.
   Защото какво е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?
   Истина ви казвам, когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато зажаднее, пие даже от мъртвата вода..."  :)


Това е  на Джубран Халил Джубран- мисля, че се казваше Есе за доброто и злото 

Lake_Lady

Правилно!!! На Джубран е, от книгата му с есета "Пророкът".[a taka] [bravisimo] Препоръчвам я на всички.
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...

edin_zabraven_mig

Когато бях млада и работех като адвокат, попад-
нах веднъж на някакъв английски поет и една негова
фраза остави дълбока следа у мен: ,,Бъди като чешма-
та, която прелива, а не като коритото, в което вода-
та винаги е една и съща." Винаги съм си мислела, че
той греши: опасно е да преливаме, защото можем да
залеем местата, където живеят любимите ни съще-
ства, и да ги удавим с нашата любов и ентусиазъм. И
тъй, иял живот се опитвах да бъда като корито, да не
излизам извън стените си.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

F1LL3D-w17h`p01$0N

Quote from: unknown_lady on November 12, 2007, 01:27:17 AM
"Колко много любовната пролет прилича на непостоянния блясък на априлския ден,сияещ от слънце и неусетно пормачен от облак!"
ами тя играта е зациклила май ама аз да си дам предложението
стендал - червено и черно...
убийте ме ако греша  [shame]

това е,да  [inlovee]



Arcanum

#218
Quote from: edin_zabraven_mig on January 01, 2008, 17:15:42 PM
Когато бях млада и работех като адвокат, попад-
нах веднъж на някакъв английски поет и една негова
фраза остави дълбока следа у мен: ,,Бъди като чешма-
та, която прелива, а не като коритото, в което вода-
та винаги е една и съща." Винаги съм си мислела, че
той греши: опасно е да преливаме, защото можем да
залеем местата, където живеят любимите ни съще-
ства, и да ги удавим с нашата любов и ентусиазъм. И
тъй, иял живот се опитвах да бъда като корито, да не
излизам извън стените си.

Пауло Коелю алхимикът  :question:

А Херкулес посрещаше Талтибий с думите : Здрасти торно човече, що за говна ми носиш пак от господаря си?  [lol]


phibi

Звучи ми като на Дан Симънс - "Олимп". Не я дочетох, така че е изстрел в мрака :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Arcanum

мне Робърт Грейвз- Златното руно

Tramel


azzi

Quote from: Tramel on April 01, 2008, 01:14:46 AM
Чакаме цитат!  :)
Ето един:
"Моята истина дълго се усъвършенстваше. Аз търсех задълбочено с надежда и интуиция, мислех напрегнато, за да отделя същественото и да му придам концентриран вид. Чак след това я изпробвах, първоначално внимателно, за да видя какво ще се получи.

Случиха се някои провали, една-две експлозии по трасето, докато разбера колко опасна е всяка самоука философия. Поопушен от саждите, но помъдрял, наскоро аз отворих очи и си дадох сметка, че съм захранвал ума си с това специфично гориво през целия си живот. Дори и днес, умерено дързък, аз капка по капка повишавам количеството октан.

Аз не си съчинявах теории за развлечение обаче, нито за да запълня някаква празнота. Страстно желаех да открия смисъла на съществуването, идеите, с които да живея и това ме накара да се интересувам от религии като тийнейджър, да изследвам Аристотел, Декарт и Кант във вечерни колежи още като редови пилот във военновъздушните сили.

След последния курс, стъпвайки тежко и бавно по тротоара, аз бях обхванат от необяснима депресия. Всичко, което научих от уроците бе, че онези господа са знаели по-малко и от мен самия за това кои сме и защо сме на тази земя, а аз имах съвсем смътна представа.

Това бяха тежки мислители, които кръстосваха стратосферата далеч над тавана, до който можеха да достигнат моите правителствени бойни самолети. Аз най-нахално исках да си заема от техните прозрения, за да си изградя свое виждане, но едва успявах да се сдържа в класа да не извикам: ,,Кой се интересува от всичко това?"

Възхищавах се на Сократ в живота заради неговия избор да умре за принципите си, когато съвсем лесно е можел да се изплъзне. Другите не ми въздействаха чак толкова. Толкова добре подвързани страници, микроскопични букви и най-накрая онова мъдро заключение: Сам трябва да намериш своята истина, Ричард. Откъде да знаем какво е валидно за твоя живот?

След като свърших учението, поех безцелно в нощта. Стъпките ми отекваха в опразнената учебна сграда, не знаех накъде отивам.

Изучавах този курс, за да намеря вярната посока, мислех си аз, нужен ми беше компас сред джунглата. Организираните религии бяха за мене люлеещи се мостове, едва сплетени клончета, които те плясваха по лицето при първото побутване. Детските въпроси бяха за тях неведома мистерия. Защо религиите толкова много обичат Безответните Въпроси? Нима не разбират, че твърдението: Това е безответен въпрос, не може да бъде отговор?

Всеки път, когато се запознавах с една нова Теология, винаги настъпваше време на изпитание: Може ли тази вяра да стане част от моя живот?

Всеки път, когато си задавах този въпрос, и я изпробвах, крехките паяжинни нишки, с които ме беше оплела, се прекъсваха и разпадаха пред очите ми, а аз се изтърсвах без никаква опора.

Едва се задържах в света, уловил се за ръба на бездната и благодарен, че не съм загинал при падането. Как бихте се почувствали, ако отдадете сърцето си на една религия, която ви гарантира, че планетата ще изгори в пламъци на 31 декември, само за да се събудите в новогодишния ден и да чуете песните на северноамериканските птици? Възглупаво, ето как бихте се почувствали."

Позналият книгата, или автора, има най-малко една бира от мен.
[nazdaroviaaa]

Tramel

Ричард Бах - "Бягство от сигурността"?

Може ли да заменим бирата с кока кола...?  [lol]

Lake_Lady

Айде цитат де!   :p
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...