Игра на цитати...

Started by kalista, September 15, 2006, 18:28:44 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Shadow^of^Death

Засай нов цитат де :)
Hit the lights
And I'll come crawling through your window tonight
Come on and send the sign
I'll be your dirty little secret and you'll be mine!

Shadow^of^Death

Е, добре,аз ще дам един тогава,за да може да продължим играта:

"Как иначе би живяла,ако пресекнеше любовта му-този таен извор на нейната вътрешна сила?И все пак,какво успокоение би изпитала,да можеше да склони глава на рамото му,да изплаче вината си и да облекчи грешната си душа!"
Hit the lights
And I'll come crawling through your window tonight
Come on and send the sign
I'll be your dirty little secret and you'll be mine!

Devil`s Bride

Aко никой не се сеща, ще е добре да кажеш отговора и да зададеш нов цитат ;)

kalista

Запецнахме много..

Давам нов цитат:


Ппризраци ли има горе? - Дали има?! Същинска навалица - отвърна ****. - Таванът бъка от най-различни породи призраци и привидения. Просто се препъваш в тях. Ще се качим ли?
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

repi-s-lychec

Това май е от "Пипи Дългото ЧОрапче", някак си интуитивн го усещам...
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

kalista

Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

kalista

Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

repi-s-lychec

Ето го и цитатът...


"Кой редеше и нареждаше човешкия живот? Бог или... Не бе наредил добре неговия живот. В целия негов живот - мислеше си той - винаги бе липсвало по нещо много важно. И острата му, жива, буйна мисъл се стремеше да разбули загадката на собствения му живот: в неговия живот никога не бе имало радост, чиста, здрава радост. Не идеше ли всяко зло от сиромашията, в която се бе родил и от лошия, разбъркан, нещастен живот на всички люде около него? В какъв мрак преминаха детските му години, а толкова ясно слънце грееше до него - майка му; тяхната бедност помрачаваше целия им живот, и неговия, и нейния."
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

kalista

Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

repi-s-lychec

Димитър Талев - "Преспанските камбани"
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Dideto

Такамм.. виждам, че няма цитатче, та реших и аз да се включа.. То е лесничко и съм сигурна, че бързо ще го познаете... Ето го и него:

" ... Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с неугасен таен копнеж в сърцето да види "българското" - така той наричаше свободна България! ...
Да види свободната България - това беше неотстъпчивата му мисъл. Тая мисъл засланяше всичко друго; шумът на околния живот го оставяше равнодушен, безучастен - всичко беше тъй малко, незначително, нищожно и обикновено. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо "българското"; или че може да изгуби от старост ума си, без да познае това чудно нещо..."
Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

repi-s-lychec

Това е от "Дядо Йоцо гледа" - една от малкото творби, на която така и не успях да направя сносен анализ :)
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

madelin

айде и аз да се включа

Люк шофираше, Камел пушеше и всеки успешно се правеше, че не забелязва другия. Не смееха да се погледнат. Гъстата брада, черните очила и черното поло придаваха твърде зловещ вид на Камел.Невъзможно бе да се разпознае истинското му лице. Люк и не желаеше да го вижда. Освен да посрещне непознатия от океана, задачата му включваше и това да се въздържа да го гледа. Оказа се не чак толкова трудно. А това лице го търсеха в девет страни.
Остани, ще ти го казвам даже да ме рани.Остани, ще те обичам и да боли.Остани, ще го повтарям без да се уморя.Остани и ще повярваш във любовта.

madelin

нещо запецна май .....

цитата е от Версия пеликан на Джон Гришам

а ето и нещо новичко. дано е по - лесно.

В Париж ... Ама ще речете, защо почвам от Париж. Защо ли? - Да ви кажа : ако бях почнал пътните си бележки от София, трябваше преди всичко да кажа какво значи да се снабдиш в България със задграничен паспорт, а пък това е толкова невесела история, щото бих рискувал да се отклоня от спокойния тон, с който искал би да прозвучат моите леки, хвъркати бележки.
Остани, ще ти го казвам даже да ме рани.Остани, ще те обичам и да боли.Остани, ще го повтарям без да се уморя.Остани и ще повярваш във любовта.

nejno_angel4e

Алеко Константинов? - "До Чикаго и назад" ако не се лъжа????
My heart is my strength...
...and my weakness