Игра на цитати...

[Arcanum]

Това ми е може би любимата книга- Тъй рече Заратустра на Ницше  :)

[`Fallen_Angel`]

Пак ли аз ще реанимирам темата, бе.. Засрамете се!


"Is not my sorrow deep, having no bottom?
Then be my passions bottomless with them."

Ами сега...  :> :> :> :> :>

[Arcanum]

Шекспир- Тит Андроник. Мисля, че ти беше в подписа по едно време  :). Обаче не знам дали се брой, защото не съм го чел, а просто съм веждал цитата някъде другаде и ми е останало в главата  [oops]. За всеки случай давам мой цитат и голям жокер- Георги Господинов

От тялото аз искам да започна,
От Божия каприз да сме различни,
мухата да е крухка, а да е едър кочът
и никой с никой да не си прилича.

[`Fallen_Angel`]

Systema naturae


- Синко - каза тя. - Обичам те. Не го забравяй. Всички те обичаме. Въпреки че си различен, въпреки че един ден ще ни напуснеш.

Целуна го по бузата.

- И ако и когато умреш, ще се погрижим костите ти да лежат в покой. Ще останеш в покой завинаги и ще идвам при теб на Вси светии, за да те завивам по-добре.

Домът бе притихнал. Далеч навън вятърът прелиташе над един хълм с последния си товар тъмни писукащи прилепи.

Тимъти заизкачва стъпълата едно по едно, пачеше тихичко.



P.S Благодаря, че си забелязал подписа ми :) Препоръчвам ти филма с Антъни Хопкинс, ако не самата книжка  :)

[Arcanum]

е май всички сме пас  [lol], разкрий сега на кой е туй нещо  :)

[`Fallen_Angel`]

Рей Бредбъри - глава Сбирката - книга От прахта родени



Успех с :


Законът, както е известно, лежи в основата на справедливия живот и съвсем не е леко да се спазва. Винаги съм бил приятел на просяк при обстоятелства, които не позволяваха на единия да прецени дали другият е достоен. От друга страна, трябва да съм брат на Принц, макар че веднъж буквално се разминах с приятелството на едного, за когото разправяха, че бил истински Крал и ми бяха обещали цяло кралство — с армия, съдилища, хазна и охрана — абсолютно всичко. Но много се боя, че днес моят Крал е мъртъв и ако искам корона, трябва да отида и да си я взема сам.

[blood killer]

марк твен-принцът и просякът [mhmmmm] [mhmm]

[blood killer]

90% сигурен

да кажа ли нов

[blood killer]

аз сега я чета штото е за 6 клас

[blood killer]

ето и моя :)

Един от великаните му се ухили. Друела изсумтя.
- Глупости! Тогава откъде мислиш, че идват жълъдите?"
·   ,,Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си."
·   ,,Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби."
·   ,,Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира."
·   ,,Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво."
·   ,,Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото." (Ринсуинд)
·   ,,- От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
- Морско грозде - отговори старецът.
- Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
- Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
- Вероятно културен шок - отговори Двуцветко."
·   ,,- Там, откъдето идвам, нямаме богове - каза Двуцветко.
- Имате - каза Дамата. - Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове."
·   ,,- Многото удивителни са ясен признак за душевно смущение!"

[ivorysoul]

"Цветът ма магията" Тери Пратчет?

[blood killer]

ДА-позна...... ти си  [ya yaaa da daaa] [a taka] [bravisimo]

[ivorysoul]

"Бистротата, която пълзеше по крайбрежните плитчини, беше изпълнена с огнеоки създания, изтъкани от лунни лъчи. Тук-там някое по-голямо огладено камъче плаваше в собствената си атмосфера, загърнато в перлена плащеница. Вълните обливаха пясъка, чиято повърхност беше станала решетъчна от дъждовните капки, и оглаждаха всичко със сребристо покривало. Ето те се докоснаха до първото от петната, отцедили се от пречупеното телце, а създанията вкупом отидоха към края и образуваха подвижна пътека от светлина. Водата се издигна още а придаде блясък на острата коса на Саймън. Бузата му се посребри, извивката на рамото му се превърна във ваян мрамор. Странните съпровождачи, огнеоките същества с облачни повлекла, зашетаха около главата му. Тялото леко се привдигна над пясъка, от устата с мокър плясък излезе въздушно мехурче. След това тялото кротко се преобърна във водата.
Някъде отвъд тъмнеещата извивка на света Слънцето и Луната притегляха; въздействаха върху водния слой на планетата Земя, караха го леко да се издува на една страна, докато твърдото ядро не спираше да се върти. Голямата приливна вълна продължи движението си покрай островния бряг и водното равнище се покачи. Безмълвно, заобиколено от венец любопитни светливи създания, самото то сребриста сянка под закованите съзвездия, мъртвото тяло на Саймън се понесе към открито море."

[Sunrise]

Уилям Голдинг - Повелителят на мухите  :)

"И тогава освободих едната си ръка, взех чашата си и я поставих на ръба на масата.
- Ще падне! - каза той.
— Точно така. Искам да я събориш!
- Искаш да счупя чашата?
Да, да счупи чашата. Толкова прост на пръв поглед жест, а в същото време съдържаше в себе си страхове, които никога няма да успеем да си обясним. Какво лошо има в това да счупим някаква евтина чаша, след като всеки от нас го е правил неволно!
- Искаш да счупя чашата? - повтори той. - Защо?
- Мога да ти дам някакво обяснение, но в действи­телност искам да я счупиш просто така.
-  Заради теб?
- Не, разбира се!
Той гледаше стъклената чаша на ръба на масата и се боеше, че ще падне.
,,Това е временен ритуал, както ти би се изразил -прииска ми се да му кажа. - Това е забранено. Чаши не се чупят нарочно. Когато сме на ресторант или вкъщи, внимаваме чашите да не се окажат на ръба на масата. Нашият вътрешен свят изисква да внимаваме чашите да не паднат на пода.
В същото време - продължавах да си мисля аз, - ко­гато ги счупим, без да искаме, разбираме, че не било толкова страшно. Келнерът казва: ,,Няма нищо" , а и ни­кога през живота си не съм виждала ресторант, в който да включват счупена чаша в сметката. Да се чупят чаши е нещо съвсем естествено и с това не ощетяваме нито себе си, нито ближния, нито ресторанта."
Блъснах масата. Чашата се разклати, но не падна.
- Внимавай! - каза той инстинктивно.
- Счупи чашата! — настоях аз."

[Don_NUTSO]

.