Нещо есенно

Started by Gentiana, September 14, 2006, 14:57:08 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Настръхнала нежност...
Капки чиста роса,
тихо слязла при нас от звездите.
Утро на есенна тиха тъга,
блед воал на деня пред очите.
Септември, септември-
светъл , млад джентълмен,
носиш житни зърна в пълни шепи.
С тях врабчетата храниш
и се смееш така,
че в душата ми
вихри се трепет.
Гроздов сок по брадичката
на светлина,
като музика лека, ефирна,
капе лепкав и сладък.
Тишина, тишина,
пак танцуват
копнежи немирни.
Всяка есен ни носи
и малко печал,
но и залези
с цвят на малини.
Много нежност
и нищо че за лятото жал,
ще ни парне за миг...
Ще ни мине.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

balrog

#1
Причислявам го към природните стихчета....
Не е лошо, но поне не е мрачно.

Приятно ми стана на душата, като го четох... :)

НеВидИмА_СълЗа

#2
Шепа есенен прах
по земята се пилее
и не го е никак страх,
че вятърът ще го отвее.

Шепа есенен прах
сред море от стихия.
Поглед есенно плах
в светло-жълта носия

Носи чувства гробовни,
лъха есенен здрач.
Падат маски любовни,
тихо чува се плач.

Шепа есенен прах-
рой прашинки в небето
и само една от тях
падна тук,във сърцето.
:) :) [heart__]

Не е толкова страшно да загубиш нещо,без което ти се е струвало,че не можеш да живееш... Далеч по-страшно е пак да го намериш и установиш,че вече не ти трябва..


Gentiana

Quote from: balrog on September 14, 2006, 15:28:13 PM
Причислявам го към природните стихчета....
Не е лошо, но поне не е мрачно.

Приятно ми стана на душата, като го четох... :)
радвам се, че съм стоплила студеничката ти душа  :)
какво да се прави, аз май си падам по неподредените стихчета  [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: НеВидИмА_СълЗа on September 14, 2006, 15:38:17 PM
[Шепа есенен прах
по земята се пилее
и не го е никак страх,
че вятърът ще го отвее.

Шепа есенен прах
сред море от стихия.
Поглед есенно плах
в светло-жълта носия

Носи чувства гробовни,
лъха есенен здрач.
Падат маски любовни,
тихо чува се плач.

Шепа есенен прах-
рой прашинки в небето
и само една от тях
падна тук,във сърцето.
:) :) [heart__]/i]

достойно продължение на моето есенно настроение, сълзице  :)
[inloveee] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :) Музикално стихче. Меланхолично и мило. [heart__]

Gentiana

Май се опитах да бъда малко по-светла  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

nejno_angel4e

"Всяка есен ни носи
и малко печал,
но и залези
с цвят на малини."

Страхотно е! [cvetee]
My heart is my strength...
...and my weakness

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

`Amy_Lee`

Наистина е много добро!
Гентиана,обожавам това което пишеш!  [heart__]

Gentiana

Благодаря ти, мила  [heart__]
Обожавам да ме обожават  [lol] [inlovee]
:kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.