Отново...

[{dulgokoska}]

Отново...

          За пореден път...

                               Пак...

                      И пак...

         И пак...


През прозореца блещукат хиляди светлинки... Даже нямам желание да ги преброя... Започвам... 1... 2...7... 4... 50... 3... Колкото и да са... просто ги отмятам... не искам да знам броя им... а те мигат настеща ми... мигат... мигат... сякаш ме тешат и същевременно ми се присмиват... че те светят... а аз... аз стоя втренчена в тях... без да представлявам нищо... Просто едно... НищО!

Мисълта ми е празна... като платната на заклещил се кораб... който даже спомени за многобройни морски битки няма... защото ги е продал на равнодушието... защото е бил глупав... да вярва, че така ще му е по-добре... и сега платната му пустеят, сякаш са били създадени за това. Но докога ли ще издържат... докога ли?! Не мога да си представя... дори не искам да знам отговора... а толкова пъти прехвърлям въпроса в празните си мисли... пак и пак... отново и отново... пак... отново... отново и пак... но не искам... не приемам дори нереални възможности за отговор... защото не искам такъв... както не искам да знам и броя на смеещите ми се светлинки... а като си помисля само... всяка една от тях... всяка... е една човешка душа... която е толкова близо до мен... колкото е и далеч...

Какво правя, по дяволите... мисля ли... не мисля ли... живея ли... сънувам ли... или просто... дишам смъртта си... безчувствена... празна... сама... и... самотна... Нима?!... Кога успях да стана самотна... сред толкова обич... сред толкова емоции... Кога мина всичко, което спрях и заставих да остане при мен... как го пропуснах... или пък не съм... а просто съм го скрила в празните си мисли... Искам ли изобщо да знам и това... Искам... Не искам... или пък... и двете...
Не! Стига съм мислила немислимото... та аз не знам коя съм... просто едни празни очи, гледащи блещещите им се насреща светулки... души... хора... съдби... а дали някой под някоя светлинка не гледа като мен... празен... самотен... дали?!
Ох, не! Невъзможно е! Всички сме така еднакви, но и така различни... че и без да се замислям или пък питам, аз вече знам... няма НИКОЙ КАТО МЕН! Да!... Просто няма никой...

Стига ми се смяхте... равнодушните ми очи потекоха... но какво става... Плача?! Че аз знам ли как се прави това?! Отдавна не бях вкусвала солените си сълзи... нима съм забравила това, което преди утоляваше жаждата ми? Нима някога изобщо съм изпитвала жажда... или глад... за обич, за ласка... за усмивка?! Хм... а това пък какво беше... Усмивка?! как познато звучи глухото изричане от устата ми... Усмивка?!... просто едно разтягане на устните... просто едно оголване на хищните зъби... Просто... Просто едно... стоплящо чувство...

Треперят... треперя... трептят... трептя... светлинките блещукат и ми се... усмихват... не е присмех... усмивка е! Една топла обща усмивка... която не можах да позная... която ме вика... и зове... и зове... и вика... и... просто гали празните ми очи... просто милва празните ми мисли... просто... подарява стопляща ласка на един празен кораб... заклещен в самия себе си... как?!... Защо?!... Никой не знае... няма и да разбере... защото само пустата ми мисъл може да открие скрития надълбоко отговор.. а тя не иска да го стори... Защото няма никой като мен... който да ме разбере... да отвори главата ми... да проникне в сърцето ми... в органа... който е най-скъп за човека... за човека - да... но не и за мен...

Отново...
          Треперят...
                        Треперя...
           Блещукат...
Усмихват се...

А аз...

Аз оставам една стоплена празнота...
                                                   Гореща...
                                                              изстинала...
                                                                            пустош...

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Красиво е,браво! Поздрави!  :kissoflove:

[FALLEN]

Много е тъжно,поне на мен така ми подейства...чак се замислих...
Нели,прекрасно е...
Понякога и аз така съм си мислила..
:flowers: :flowers: :flowers:

[...::Mag1::...]

Много е тъжно,поне на мен така ми подейства...чак се замислих...
Нели,прекрасно е...

:flowers: :flowers: :flowers:

[inlovee] [inlovee] Браво сестричке!  [shame] [heart__] [heart__]