Вчера

[krasimir]

Вчера беше толкова красиво
днес бавно всичко умира,
не се чува гласът на тревата,
няма го смехът на децата.
Безлюден и сив е тротоара.
Чувам? Глухото ехо на тишината.
Тъгува, плачe гората....
празни в клоните останаха гнездата.
Даже вятърът някой заключи,
тихо шушнеше далеч зад планината.
Искам моето вчера да се върне,
да чувствам че отново живея.