Споделено

[BlackEyes]

хареса ми...и исках да го споделя...

Ти обеща, че никога няма да си отидеш, но си отиде. Сега стоя сам в тъмнината и плача. Нека тихити сълзи, които се стичат бавно от зачервените ми от безсънните нощи очи, бъдат моят прощален подарък към теб... Дълга ти го поне заради прекрасните моменти, прекарани с теб, заради нежните чувства, останали неизречени, останали само тих стон на една изтръпнала от ужас душа... ужасът на раздялата и безгрижност. Хубаво ни беше заедно. Спомням си ясно първият път, когато се видяхме... Времето беше мрачно, валеше спокоен пролетен дъжд, а ти седеше сама на една пейка и редаеше безмълвно и безутешно. Изглеждаше толкова самотна, толкова отчаяна, толкова прекрасна... Дойход при теб с единственото желание да ти помогне. Дали беше грешка? Не... и никога няма да съжалявам за нито една секунда, споделена с теб. Нашите секунди. Съжалявам единствено, че свършиха и пясъчният часовник спря за нас. Оттогава се появи една огромна всепогълваща празнота в сърцето ми... това е местото, което заемаше ти. И което никой друг няма да може да запълни.
Обеша, че никога няма да ме боли, но ме боли! По дяволите, колко много ме боли... Болката ме разяжда и ме прави слаб, липсва ми уверността ти, липсва ми усмивката ти, липсва ми усещането че си до мен. Боли ме от сянката на миналото. Боли ме от настоящето. Страх ме е от бъдещето, в което ще трябва да живея сам, без теб и без твоята подкрепа. Боли ме..... Обеща че, нинкога няма да бъда отбъркан и смутен, но съм. Сега, когато съм на прага на врата между два живота - стария и новия, си мисля, дали имам сили да кажа "СМОГОМ" на уюта, на топлината и спокойството и да дтурна с главата напред в един негостоприемен свят. Свят, в който ще трябва да плувам сам срещу течението. На същия този праг, поглеждам назад със затаен дъх към катедралата на нашите спомени и се спирам на ред пред олтара. Там са моментите преживяни с теб. винаги ще ги помяна. Красиво беше. незабравимо.. Сега това време ми се струва толкова малко, и толкова недостатъчно, а същевременно толковав скъпо. По-скъпо от всички. Моето съкровище. Съжалявам и за миговете, през които сме загубили и през които не сме били заедно. Те са като зейнали пропасти по пътя ми към щастието. Път, който вече свърши, без да съм достигнал целта си, защото бях, съм и бих могъл за бъда щастлив единствено с те А вече не мога. Обеща ми че никога няма да ме предадеш, но ме предаде. Предаде нас. Предаде мечтите ни. Предаде идеалите ни. Предаде любовта ни.
Обеща ми че ще бъдеш силно, но не беше. Глупавите прокети наркотици те отнеха от мен. Ненавиждам ги. Ненавиждам и себе си, че не можах да ти помогна да се пребориш. Сега седя сам пред самотния ти гроб и съм обгърнат от спомени. Спомени, които постоепенно ще замрат. И тях ненавижда А ти така и никога няма да се върнеш  .....................

[...::Mag1::...]

Невероятно...  [reevvv]

[FALLEN]

Невероятно...  [reevvv]

[mhmmmm] [reevvv] [reevvv] [mhmmmm]

[slunce]

прекрасно е