Диво ухание на тагетес

[Gentiana]

Повехнали чувства, от минали дни,
пареща болка, в очите сълзи,
Гори във сърцето отминала страст,
добила над него господстваща власт,
за тази магия, лек не ще да открия,
орисан завинаги, завинаги сам,
останал самичък някъде там,
на брега на морето, на голи скали,
където шумно се разбиват вълни,
дом на разбити мечти.
Направи ми магия и нека забравя,
че някога бил съм човек,
когато любовта спре да изгаря,
направи ме отново човек.

Поклон и от мен към този невероятен талант на Gentiana. :)

Благодаря ти, Метеор  :)
и твоите стихове са прекрасни  [inlovee]
Искаш магия?!...
Ще те превърна в стихия.
Бъди морето, което стене
под прозорците на Вечността,
в нощите, когато тя гледа в далнината,
простряла изящно тяло помежду ни,
в нощите, когато и тя се чувствува безкрайно сама.
Пяната на вълните ще охлажда пламналото ти чело,
бездната ще помни тъгата и любовта.
Една Вечност, после сърцето ще забрави,
после отново човек ще те направя,
но дали ще ме има тогава?
Ще бъда ли същата?Вещица, а не нежна жена?!
Ако не помня как кръвта кипи по горящите вени
и светкавици късат дрехите на миналото,
на несбъднатите мечти,
припомни ми, разказвай ми в тези нощи студени,
може би нежността ти онова, мъртвото в мен ще съживи.

[Gentiana]

:flyingkiss: Стахотно сте се справили и двамата  [heart__] ужасно хубаво е!

Радвам се, че ти харесва, мила  :) [heart__]

[meteor]

Поздравите и аплодисментите са за Gentiana. Кралицата на стиха.

[dodic]

Типично в твой стил Genti - вещици, магии, изобщо мистицизъм. Много ми хареса стиха ти, а и ме подсети за нещо. Точно с цветята на снимката се опитвах да спечеля едно момиче в детството си. Горкото бабе, чиято беше градинката, защото всяка вечер яко я плячкосвахме, правехме букети и ги оставяхме пред вратата на избранницата с малко послание. Всяка вечер. Ухажването съответно продължи до изчерпване на количествата в градинката, а и не завърши с особен успех.  [lol]
Благодаря ти за този стих и спомена породен от него.
Поздрави и от мен.  :)

[Gentiana]

Поздравите и аплодисментите са за Gentiana. Кралицата на стиха.

Благодаря ти, Метеор  [shame] :)
Много си мил.
Както винаги.
[hugs and kisses]

[Gentiana]

Типично в твой стил Genti - вещици, магии, изобщо мистицизъм. Много ми хареса стиха ти, а и ме подсети за нещо. Точно с цветята на снимката се опитвах да спечеля едно момиче в детството си. Горкото бабе, чиято беше градинката, защото всяка вечер яко я плячкосвахме, правехме букети и ги оставяхме пред вратата на избранницата с малко послание. Всяка вечер. Ухажването съответно продължи до изчерпване на количествата в градинката, а и не завърши с особен успех.  [lol]
Благодаря ти за този стих и спомена породен от него.
Поздрави и от мен.  :)

Додик  :)  [shame]
Знаеш ли как ме разсмя с тази твоя тагетеска история...
Честно казано..., бях в криза и мислех да зачезна за известно време, но прочетох това тук и размислих...
Дължа ти благодарност, че ми напомни, че тук сте вие и че без вас не мога.
Много ти благодаря  :kissoflove:
Нищо , че успехът е бил съмнителен.
Цветето си го бива.
На мен винаги ми е ухаело точно на магия, диви билки и нещо тайнствено, специално леко намачканите му листа.
А на приятелката ми и звучи много интересно начина , по който произнасям тази дума и непрекъснато ме кара да и го повтарям. [lol]

[Tonita]

Имам чувството, че прочетох цял един живот...

Харесва ми, много  :)

[Gentiana]

 :)  [wish all my love]