Диво ухание на тагетес

[Gentiana]

Обичам да ми ухае на тагетес.
Това е растение с магична сила.
Мирис на редки билки варени нощес
в казана на вещица млада, красива.
Крило от прилеп и кръв на козле
допълват тази черна магия.
Вещицата моя е още дете,
че ми е тъжно от нея ще скрия.
Магия за забрава -
не искам да помня днес
нищо от това по което бях луда.
Синя жлъчка и розов горски слез
под стъпките ми лягат.Тази заблуда,
че съм силна и мога себе си да надхитря,
колко скъпо ми струва няма да кажа.
За чувствата проиграни ,
просто тъй - на шега,
със забрава и двама ни да накажат.
Обичам да ми ухае на тагетес-
горчиво- стипчиво ухание диво.
Ти недей да се връщаш, от ума ми излез!
Оценяваме нещо, едва когато то си отива.

[stranger]

Имам чувството, че прочетох цял един живот...

Харесва ми, много  :)

[Gentiana]

Приятно ме изненадваш  [shame]
Благодаря!

[stranger]

Моля, пак заповядай :)
Апропо, стилът ти наистина е различен ;)

[Gentiana]

 :) Не си първият , който го казва ...
Може би наистина е така.

[rado]

Ти и без билки правиш магии. :)

[Gentiana]

 :) [hey sexyy] :kissoflove:

[meteor]

Ще ми направиш ли тази магия на мен,
искам и аз да забравя,
че някога бил съм ранен,
че имал съм някога вяра.

Направи ми магия и ме проклей,
вечно сам да остана,
в сърцето мое любов да не тлей,
да има само белег от рана.

[Gentiana]

Ще ти направя магия,
но нека твоята да е за любов,
да привличаш само души с чисти мисли,
да ти се лепят ангелки,
неустоим да е твоят зов,
да бягат от теб силите на мрака нечисти.
Не искай да оставаш сам-
самотата е бавна смърт.
Корозира душата,
проядено от вътре всичко руши се.
Пропадаш стремително
в неустоим водовърт.
Не искай забрава...
От този сън събуди се!
:)

[meteor]

Пред невидима стена стоя,
сам на края на деня... нощта,
прониква в мене самотата,
около мене хора, просто сенки
във мъглата.
Сърцето ми обичало веднъж,
не ще дори да знае,
но помни онзи любовен - летен дъжд,
оказал се нетраен изведнъж.
Сега във мене самота,
зад заключена врата стоя,
ключа ти додах, но теб те няма,
било илюзия - измама казваш ми сега.
Още аз не съм готов, не ми прави магия за любов.
:)

[Gentiana]

Невидими стени...
Сами ги издигаме.
Блъскаме се в тях.
Трошим крилата си.
На ръба на деня...
В краката ни е бездната.
Дълбока нощ...
Хиените са излезнали.
И чакат на чувствата ни
трупове.
Господи, колко е глупаво!
Сенки в мъглата.
Хора...
Или само спомени.
Магия за любов.
Магия против себе си.
И отново - затворени кръгове.
Уж невидими,
а режат като корди...
Пищят от болка сърцата ни...
Замиращи, последни акорди.

[Jane]

Макар и не в рими, искам да ти кажа: поклон! [plqs plqs] [cvetee]
Какво повече...

[meteor]

Повехнали чувства, от минали дни,
пареща болка, в очите сълзи,
Гори във сърцето отминала страст,
добила над него господстваща власт,
за тази магия, лек не ще да открия,
орисан завинаги, завинаги сам,
останал самичък някъде там,
на брега на морето, на голи скали,
където шумно се разбиват вълни,
дом на разбити мечти.
Направи ми магия и нека забравя,
че някога бил съм човек,
когато любовта спре да изгаря,
направи ме отново човек.

Поклон и от мен към този невероятен талант на Gentiana. :)

[SavageGarden]

:flyingkiss: Стахотно сте се справили и двамата  [heart__] ужасно хубаво е!

[Gentiana]

Макар и не в рими, искам да ти кажа: поклон! [plqs plqs] [cvetee]
Какво повече...

Нищо повече, мила  :)
Това е напълно достатъчно  [heart__]