Автор Тема: Понасяме ли проявите на гениалност?  (Прочетена 6644 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Как мислите, защо толкова малко хора ценят, или хайде по-меко да го кажа – проявяват търпимост към проявите на гениалност? Какви качества трябва да притежава човек, за да понесе присъствието на гений около себе си? 

 Из 17-те постулата от първата японска конституция – писана през 700 г. след Христа. Един от тях е особено впечатляващ: “Не измисляй нищо ново. Това ще те отличи от останалите, ще предизвика завист и хармонията ще бъде нарушена”.


Интелигентните хора трудно се спогаждат с гениалните, макар и последните да са рядкост.
Интелигентните хора се трудят неуморно за постигане на по-значими резултати на мисловната си дейност, докато гениите просто го могат и без да си дават много зор.
Гениите са хората, които го могат с 99% дарба и 1% труд.
Точно това вбесява интелигентните хора и създава трудности в общуването.
Що се отнася до простаците, те и с интелигентните хора не се разбират...









Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #1 -: Юли 21, 2006, 19:21:43 pm »
Е тва е перфектното делене на хората - на гении, интелигенти и простаци. Като се замисля, какво му пречи на един гений да бъде простак? Познавам хора с адски много умствен багаж, които изобщо не намират нужда да спазват елементарно приличие, култура, както искате го наречете. Или пък мислити ли, че на един простак му пука с кого се погажда и дали той е интелигент или гений? Или пък например защо да се възхищавам от един блестящ математик, когато той няма елементарния такт и способност да превърне гения си в нещо не просто изключително, но и полезно и приложимо? Или пък колко интелигентен е някой, който не гледа в себе си, а в околните и не се старае да стане по-добър, а да бутне в казанчето околните? Винаги има известна доза завист, но пък си мисля, че това е една от движещите сили на прогреса. Винаги има някой по-умен, това е положението. А пък който си мисли, че е най-гениалното творение на природата, значи здраво е объркал логиката на битието.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #2 -: Юли 21, 2006, 19:36:34 pm »
Тук не става въпрос за кой какво си мисли , геният си е гений със или без възпитание.Гениалността може да има много измерения, но най-общо това е да надскочиш времето си, епохата, общоприетото. Това дали човек е гений обикновено се разбира след като го няма вече сред живите...
Не можеш да се научиш да откриваш, да пишеш със собствен стил, да си различен. Можеш да си прекрасен изпълнител, имитатор, но да си останеш техничар, посредствен, индиго за чужди "искри". И от двама души, единият, който залага на озарението, на хрумката и другия, изпълнителнчето, бих заложила на първия, при всякакви условия и почти на всякаква цена.
Например 10 изключителни специалисти, с опит, дипломи, обръгнали, печени и т. н. клишета бляскави, работят като пчелички за един, който щрака с пръсти, условно, и измисля невероятни решения за закучени положения. И този един човек взима три пъти повече, с три пъти по-малко опит, от три пъти по-опитни от него, мастити спецове. И началниците му на този същия, генийчето, му свалят шапка и му треперят. Обаче и началниците трябва да си имат талант, че да пазят такъв човек и да го коткат.


Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #3 -: Юли 21, 2006, 19:51:32 pm »
 Ако се разбира, че някой е гений след смъртта му, то тогава изобщо не може да става и дума дали има търпимост към проявите на гениалност - нали все пак не се знае, че това е гениалност... И не вервам чак толкоз да са мастити тия умове, дето играят по гайдата на личност, по описанието което й даде всъщност за мен тая личност не е гений, а тарикат. Има хора, които могат да дават идеи, и други, които да ги изпълняват. Това трудно би могло да се нарече гений - по-скоро личностна специфика. Мислителите не могат без изпълнителите и обратното. Не всеки може да се роди креативен, просто защото така ще му е по-лесно в света. Както и не всеки се ражда красив - животът си има своята логика.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Неактивен Feanor

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1225
  • Пол: Мъж
  • Warrior of Light
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #4 -: Юли 21, 2006, 20:11:05 pm »
Как мислите, защо толкова малко хора ценят, или хайде по-меко да го кажа – проявяват търпимост към проявите на гениалност? Какви качества трябва да притежава човек, за да понесе присъствието на гений около себе си?

Защото повечето хора се равняват по другите, вместо по себе си. Когато някой изпъква, това нарушава равновесието им (японският постулат не го знаех, но прекрасно отразява това, за което говоря). Защо е така вече не мога да кажа. Може би някой психолог би могъл. Аз лично това поведение не го разбирам, но е факт.
"There is one rule, above all other, for being a man. Whatever comes, face it on your feet."

Angel Soul

  • Гост
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #5 -: Юли 21, 2006, 20:32:41 pm »
Истината е, че повечето гениални хора са с отвратителен или най-малкото трудно поносим за един нормален човек характер. Странността на характера им и начина им на мислене ги правят аутсайдери, не простият факт, че са гениални.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #6 -: Юли 21, 2006, 20:45:15 pm »
Истината е, че повечето гениални хора са с отвратителен или най-малкото трудно поносим за един нормален човек характер. Странността на характера им и начина им на мислене ги правят аутсайдери, не простият факт, че са гениални.
Е как тогава свърза че "повечето гении са с отвратителен характер" ако гениалността им не е свързана с характера? Според мен именно гениалността е тази която ги прави да изглеждат с непоносим характер за другите.

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #7 -: Юли 21, 2006, 20:58:00 pm »
Ако се разбира, че някой е гений след смъртта му, то тогава изобщо не може да става и дума дали има търпимост към проявите на гениалност - нали все пак не се знае, че това е гениалност... И не вервам чак толкоз да са мастити тия умове, дето играят по гайдата на личност, по описанието което й даде всъщност за мен тая личност не е гений, а тарикат. Има хора, които могат да дават идеи, и други, които да ги изпълняват. Това трудно би могло да се нарече гений - по-скоро личностна специфика. Мислителите не могат без изпълнителите и обратното. Не всеки може да се роди креативен, просто защото така ще му е по-лесно в света. Както и не всеки се ражда красив - животът си има своята логика.
Казах "обикновено след смъртта им" не съм казала "винаги" . Освен това какво значение има кога другите са осъзнали гениалността на някой , той не става гений когато го признаят за такъв , той си е бил гений и те не са го понасяли.

Angel Soul

  • Гост
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #8 -: Юли 21, 2006, 21:08:32 pm »
Истината е, че повечето гениални хора са с отвратителен или най-малкото трудно поносим за един нормален човек характер. Странността на характера им и начина им на мислене ги правят аутсайдери, не простият факт, че са гениални.
Е как тогава свърза че "повечето гении са с отвратителен характер" ако гениалността им не е свързана с характера? Според мен именно гениалността е тази която ги прави да изглеждат с непоносим характер за другите.

Мисля, че гениалността е по отношение на мисленето в определена област (или няколко такива), а не по отношение на цялата съвкупност качества, които човек притежава. Тоест един гениален математик не би трябвало да има проблеми в общуването в областта на политиката, да речем. Истината е, обаче, че Бог когато дава, също и взема ... и може би изключителността в една област означава лошо представяне в друга. Освен това гениите обикновено са погълнати изцяло от това, което ги интересува. Обикновено в областта на общуването с други хора се представят лошо, тъй като просто не могат да обяснят в дълбочина интересите си (не всеки разбира от ноти или висша математика, нали?) и липсата на допирни точки ги обезсърчава. Има и нещо друго. Много от хората с прояви на гениалност са имали/имат някакви психологически/физиологични отклонения. Моцарт е имал Синдром на Тирет (изключителна нервност и постоянни тикове), всички сте чували за ухото на Ван Гог и т.н. Това също е предпоставка за слагане на бариери в общуването.

Неактивен wood-lark

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #9 -: Юли 21, 2006, 23:05:38 pm »
Аз ще започна от началото,
не мисля, че интелигентните хора не понасят гениалността. Вярно е, че много труд се хвърля за научаването на неща, които гениите си ги знаят сякаш ей така, но в присъствието на такива и твоите решения ще идват доста по лесно . Не познавам гении. Сред познатите ми има някои доста забележителни хорица и винаги е било и удоволствие да разговарям с тях. Можеш да питаш всичко и отговорите са смислени. Доста  глупаво е да не откраднеш нещичко от техните знания.  :)

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #10 -: Юли 21, 2006, 23:33:31 pm »
Аз ще започна от началото,
не мисля, че интелигентните хора не понасят гениалността. Вярно е, че много труд се хвърля за научаването на неща, които гениите си ги знаят сякаш ей така, но в присъствието на такива и твоите решения ще идват доста по лесно . Не познавам гении. Сред познатите ми има някои доста забележителни хорица и винаги е било и удоволствие да разговарям с тях. Можеш да питаш всичко и отговорите са смислени. Доста  глупаво е да не откраднеш нещичко от техните знания.  :)
"от техните знания" ? Гениалността не е в знанията , а в идеите :)

Неактивен wood-lark

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #11 -: Юли 21, 2006, 23:54:23 pm »
Аз ще започна от началото,
не мисля, че интелигентните хора не понасят гениалността. Вярно е, че много труд се хвърля за научаването на неща, които гениите си ги знаят сякаш ей така, но в присъствието на такива и твоите решения ще идват доста по лесно . Не познавам гении. Сред познатите ми има някои доста забележителни хорица и винаги е било и удоволствие да разговарям с тях. Можеш да питаш всичко и отговорите са смислени. Доста  глупаво е да не откраднеш нещичко от техните знания.  :)
"от техните знания" ? Гениалността не е в знанията , а в идеите :)
Обикновено идеите са свързани с някакво приложение в определена област. Без знания, малко ще са неприложими.
Хубаво е да изстрелваш във въздуха безброи идеи, но прилагането им без знанията ще е като да уцелиш совалка в космоса с изстрел на посоки. Не е невъзможно нали?  :)

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #12 -: Юли 22, 2006, 00:03:37 am »
Аз ще започна от началото,
не мисля, че интелигентните хора не понасят гениалността. Вярно е, че много труд се хвърля за научаването на неща, които гениите си ги знаят сякаш ей така, но в присъствието на такива и твоите решения ще идват доста по лесно . Не познавам гении. Сред познатите ми има някои доста забележителни хорица и винаги е било и удоволствие да разговарям с тях. Можеш да питаш всичко и отговорите са смислени. Доста  глупаво е да не откраднеш нещичко от техните знания.  :)
"от техните знания" ? Гениалността не е в знанията , а в идеите :)
Обикновено идеите са свързани с някакво приложение в определена област. Без знания, малко ще са неприложими.
Хубаво е да изстрелваш във въздуха безброи идеи, но прилагането им без знанията ще е като да уцелиш совалка в космоса с изстрел на посоки. Не е невъзможно нали?  :)
шах с Моцарт :)

Неактивен wood-lark

  • Новак
  • *
  • Публикации: 4
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #13 -: Юли 22, 2006, 00:31:52 am »
Посочи поне още 10 за да се измъкнеш от частния случай(макар, че дори и тогава пак си е такъв) :)

Неактивен D`Eva

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2208
  • Пол: Жена
  • Danger zone !!!
Re: Понасяме ли проявите на гениалност?
« Отговор #14 -: Юли 22, 2006, 00:37:07 am »
Посочи поне още 10 за да се измъкнеш от частния случай(макар, че дори и тогава пак си е такъв) :)
Ее защо да ги посочвам тогава ? :) /мога/