Mope от несбъднати мечти

[Kiss`]

Огнено-червеното слънце се скрива зад гърба ми,а пред мене се открива красивото изражение на луната.Тя обгрява небето,морето,а след това обгръща и мене в студената си прегръдка.Изгрява първата звезда.След броени минути вече цялото небе е опсипано от звезди.Вгледах се в тях и в този миг в съзнанието ми нахлуха хиляди спомени.Бяха толкова много и ставаха все повече и повече...И не можех да ги истрия от съзнанието си колкото и да исках.А аз наистина исках,защото тези спомени ме караха да страдам.А това страдание ме убиваше! .. Отново се вгледах в звездите.Огледах и мястото около себе си.Бях на онова място,на което ходихме винаги заедно,лежахме на пясъка до късно вечерта,гледахме звездите и пускахме мечтите ни да отлитат към морето.Тези мечти бяха толкова хубави и така истински.. Искахме заедно да ги осъществим.. Никога не идвах сама на това място.Винаги бяхме заедно,бяхме едно цяло,бяхме "ние".Тази вечер също бяхме дошли заедно,но сега стоя съвсем сама на брега на морето...Съвсем сама в големия свят на реалността..Не бях сама до момента,в които ти се обърна към мене,погледна ме с кадифените си очи и вместо да ме целуннеш както обикновенно,каза че вече не ме обичаш.Едва се осъзнах и в момента ,в които намерих сили да говоря,ти вече си беше заминал..Беше си тръгнал както слънцето се беше скрило зад гърба ми... Седя на брега на морето..Море от красиви мечти.Съвсем сама съм.Две чайки прелитат-изглеждат щастливи.От окото ми се проронва сълза.Опитах се да я спра,но не можах.В този момент сълзите станаха все повече и повече..Не можах да ги спра!Тогава поисках да изплача всичките си сълзи-ако това беше единствения начин да те върна!Плаках,плаках .. плаках ..но ти така и не дойде..Тогава реших че ти не заслужаваш тези сълзи.Отново поисках да ги спра,но отново не успях.Това ме влуди!Единцвения начин съзлите да спрат,беше да се покача на високата скала и да се слея с морето.Тогава сълзите щяха да спрат,а болката щеше да изчезне... Искачих се на скалата..От там светът беше чудесен!Неусетно се понесох надоло,към тъмната бездна.Сълзите намаляха и вече не усещах болката.. Чувах единствено тътена на дълбокото море.. от несбъднати мечти ..

05.06.2005

[Barlow]

много чиста история ..въпреки че е тъжна

[...::Mag1::...]

много е тъжно ...
прекрасно ...
Злати, нали се сещаш, че няма да си много самотна като дойда в Созопол

[Tajni4ka_:(]

Много е хубаво

[Kiss`]

мерси за коментарите  :)
Маги .. разбира се,че няма.. щом ти ще си наоколо ..  [devil4o] [cvetee] [gu6]