Нощи - разплакани момичета

[Gentiana]

Само в нощи беззвездни духът ти ще броди
по пътеките стари и ще вие в мрака с бяс.
Ще те следват куп зомбита-диви уроди,
възкръснали за да ти служат в неверния час.
И вместо кокичета черните лилии
на черната кръв, текла някога в теб
ще се вият като змии-гадки рептилии,
по мъртви тела, обвити в загниващ креп.

[{dulgokoska}]

И така сред влечуги по-добре ще се чувстваш...
Студенокръвни същества като тебе самия...
Или вече паникьосваш се от създания гнусни...
Как тогава живя със себе си преди, кажи ми?!...
Кръвта ти - катран... сега застоява се...
Не се точи бавно в твоите вени...
Ръцете ти мъртви, с гробен дъх напояват се...
Отичат и стават с всеки миг все по-черни...

[Gentiana]

Но Бог милостив е и скоро ще те избави
от тази разложена, воняща плът.
Пир за червеите, най - после нещо направи
не за себе си,а за другите - за първи път.
Страхът ти е неуместен, нима си забравил
как смело разкъсваше женски гърди.
Сърцата невинни на жертвеника поставил-
спираше пулса им с удар точен призори.

[{dulgokoska}]

Това изкупление за душата ти не е...
Ти все ще останеш Разплакващият момичета...
И все пак вкусил горчилката вече...
Ще можеш да сетиш аромата на кокичета...
И може би някога... Във време далечно...
Ще почувстваш някакво странно облекчение...
Но един спомен до тебе ще лежи в ковчега вечно...
За нощи разплакани... За всички тях... За мене...

[Gentiana]

Аз ще съм кошмара ти най-страшен,
защото мене най-много нарани.
Използва ме, захвърли ме в ъгъла прашен,
не се замисли колко боли.
В нощите ти отново ще плачат момичета-
хор от който няма да се спасиш ти.
Ще те затрупват мъртви, без аромат кокичета.
Ще се молиш всичко това да спре, но...уви.

[{dulgokoska}]

Колкото по- го желаеш, толкоз по-далечно ще бъде...
Невъзможният копнеж ще е твоята присъда...
А всичко останало просто ще те довършва...
И смъртта ти отчаяна ще те мъчи и втръсва...
Горчивият вкус на проникнала пръст...
Злокобната сянка на чуждия ти кръст...
Ти Кралят ще бъдеш на кутията малка...
Купищата умряли кокичета ще са твоето царство...
А аз като кошмар ще се връщам отново...
Сред нощи - разплакани момичета... Все по-сурова!

[Gentiana]

Какво? Нима ще кажеш, че съм жестока?
А ти самият какъв беше преди?
Кралят-слънце, живеещ без цел и посока,
заспиващ всяка нощ на различни гърди.
Горчи между зъбите ти сега черноземът,
болезнено е да осъзнаеш, нали,
че времето и смъртта своето си вземат.
И те като тебе - не спори!

[{dulgokoska}]

"С твоите камъни по твоята глава!"
За теб сега важи преносно и буквално...
Над гроба тежи и вкоченясва пръстта...
А погребалната плоча смазва твоето тяло...
И така до безкрайност ще останеш притиснат...
Ако дишаше щеше от натиск да боли...
И все пак отново ти по-щастлив си...
Защото живи бяха притискани женските гърди...
Дните над камъка ти се струват невъзможни...
Влажността раздробява твоето ложе...
И стонове напират в тебе печални...
Подлудява те фактът, че да ги отрониш не можеш!

[Gentiana]

Мълчи, нямаш право да се оплакваш!
Помниш ли колко момичета сам нарани?
Молеха те , косите им в праха се влачеха мокри.
На нито една ти, безжалостния не прости.
Няма дъх сега в тези кости студени и бели,
а как дишаше, когато с поредната се сливаше ти.
Дивото ти дихание изгаряше душите им полудели.
А на сутринта...вече не беше оня, нежния ти.

[{dulgokoska}]

Хищник в тясна клетка затворен...
Това представляваш в момента...
И след него все тъй ще бъдеш заровен...
Закичен с траурна лента...
Нощи - разплакани момичета...
Едничките близки до теб същества...
Наказание и твое спасение...
Хищник и жертви с подобна съдба...

[Gentiana]

Те ще те събуждат и приспиват
с мокрите свои тъжни очи.
Ще те прегръщат, ще си отиват,
ден и нощ ще се сменят . Може би.
Може и да ти втръснат, но нямаш избор.
Ще ги търпиш чак до края на вечността.
На всички твои беди беше извор
най-големият ти грях - гордостта.

[{dulgokoska}]

И тъй като приживе не достигна...
До истината на болката чужда...
Сега ще я виждаш, изпитваш...
До самин Края... А той, знаеш, не свършва...
Балерините тъжни край теб ще кръжат...
Ще пеят с огорчение все същите песни...
И ти, Ловецо на женски сърца...
Ще бъдеш изяден от воплите тежки...

[Gentiana]

Балерини-пеперуди с криле от печал
разхлаждат челото ти бяло.
Беше... Какво си сега?Онемял
скъсан звук от цигулково тяло.
Ловец на сърца...А сега
само калций в купчинка гротескна.
ПРопива се в почвата на капки скръбта.
Да го преживееш никак не е лесно.

[{dulgokoska}]

А пеперудите крехки вече са силни...
Докато ти ги тъпчеше не чувстваше болка...
А те, както сега, стенеха, виеха...
Но крилете им днес нараняват те много...
Нежност умряла е като жива бруталност...
Жестокост се крие в техните ласки...
А ти, Ловецо, лежиш сред умрели...
Но боли... Това са различните краски...
Нощи - разплакани момичета...
Танцуват с пеперудени криле...
И тайфун от изгнили кокичета...
Се вихри, теб с присмех зове!...

[Gentiana]

Да, тъжно е царството на мрака.
Танатос ревниво покоя си пази.
Цъфтят отровни лилии
в езера от сълзи и чакат
да ги докоснеш с любов
и всичко да намразиш.
Бъди му верен, какво ти остава?!
Така ще бъдеш и ти принц на Ада,
няма да сънуваш кокичета и пеперуди,
ще забравиш тези,
които приживе захвърля и напада.