спомените живи

[ilusia]

Любими мои същества , вас който вече ви няма на тази земя...
Идва Коледа... свято време в един свят без чудеса. Време на вълшебства за обезверени и озлобени хора...
И аз... тихичко , едва едва свряла се в ъгълчето на стаята си спомням за всички вас. Всеки един лик приживе заиграва в очите ми. Всеки спомен , кой поизбледнял с времето... кой великолепен и цялостен се изпречва пред мен.
Колко сте близко мили мои.. аха да ви прегърна и изчезвате в облаче прах. Вие не бяхте идеални... бяхте порочни ... бяхте хора. Давахте и нарушавахте обещания.. но аз ви обичах такива каквито бяхте. На едни нося името , на други фамилията , на трети кръвта... четвърти бях само приятелка. Някои от вас сами направиха избора да си идат... други живота отне по нелеп начин , сякаш бе гавра със всички който ви познаваха... Трети болестите надвиха...
И днес.. аз просто искам да ви кажа , че ви помня. Вие заслужавате да ви помня. И аз... не забравям обезобразените ви трупове... тази гледка ме преследва години наред. НО помня и красивите ви живи усмивки , нежни ласки и закачливи щипвания по бузката.
Помня дори онези , който си отидоха от мене толкова рано.... Помня обещанието за хоро на нечия сватба , помня злорадите забележки  , странни думи.. дори скъперничество и злост. Но ви помня...добри , отчуждени , млади и стари... аз ви помня. Често тихичко поглеждам към някоя от сивите снимки на полицата ми...  и ви разказвам нелепиците на деня си.... Браня ви със зъби и нокти от хора позабравили какво свещено нещо е смъртта.
Още колко много хора ще изпратя при вас. Ще се раждат и умират толкова очи край мене...Толкова близки мои хора са на път към небето. А аз сякаш съм се вкопчила в тях и не ги давам за нищо на света.
Ужасявам се от мисълта какво ще стане след 5 ... дори по-малко години. Страх ме е  до безумност .
Но това е живота.. и аз се прекланям пред него ... в ялата му стихийна красота и жестока болезненост.
Не ме боли , че ви няма. Болката си отиде... спомена за вас ми носи лека горчилка и нежна усмивка...
Където и да сте любими мои същества... аз ви обичам и ви помня....
От вас ми остана само спомена. Наследства и блага... не ги искам. Други ги взеха... нека. Нека се тешът с тези мисли. Нека пазят грижливо , кътаното от вас....
Мен ми стига спомена. Благодаря ви...
Чудя се каква е тази вандалска традиция... защо не оставим хората да почиват в мир. Ужасяващо е да виждаме труповете на скоро дишащите обичани от нас хора. разкривени , изродени.. жълти и бледни....
Зрелище. Човешката трагедия е зрелище.... Пир за изгладнияли души.
Колко ли жестоко звуча. Не , не съм лед и стомана. Но не боли за вас...Години , месеци.. дни болеше.
Зная , че не ми се сърдиш , че в денят на смъртта ти аз празнувах и пиех.. за рождението на някого.
Защото знаеш , че човешката мъка не е показност , сълзи и вайкане на избрани дни... тя е буца и топче в гърлото , ледено късче в сърцето....
Не това , че носих венци ... не това , че целувах труповете ви е знак за обич.
...... Приемете в едно щастливо време моят спомен за вас......
Обичам ви !

[BLUE_ROSE]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

Поклон пред всички, които живеят, вече само в душите ни!!!!

[ilusia]

Поклон !
Написах го и заради тебе обич моя...

[BLUE_ROSE]

Досетих се, че може да е така.... Благодаря ти. Някой ден и аз ще напиша нещо, но още ми е много тежко...
[i love you2] [spining heart]

[ilusia]

Не желая нищо.
И те не желаят... стига им , че ги помним  [heart__]

[PaolaRey]

[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

Поклон пред всички, които живеят, вече само в душите ни!!!!

Браво илюзийке  :)  [heart__]

[solitude]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[ilusia]

 [inloveee]

[ToHuTy]

[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

Поклон пред всички, които живеят, вече само в душите ни!!!!

Браво илюзийке  :)  [heart__]

[ilusia]

Мерси много  :p

[vanilla_g]

Ти си прекрасна , принцесо !
В тъгата ти се раждат думи , по - чисти от детските сълзи .
[wish all my love]

[ilusia]

 обичам те миличко  [inlovee]