Торбата с Лъжи и Истини

[ilusia]

Тя седеше в началото на тъмна гора. Гъста и непрогледна. Изглеждаше й сякаш бе омагьосана....Сякаш гората бе безкрайна. И мъглите я обвиваха...оплитаха и сякаш я мамеха на там. А тя...седнала на една канара със замечтан поглед в небесата мислеше и премислеше. А това...понякога бе толкова вредно за нея.
Знаеше , че ако тръгне...ако си тръгне нямаше да бъде щастлива. Нямаше да бъде себе си , и никога вече нямаше да бъде цяла...защото вече бе подарила част от себе си. Бе се дала ей така...без да иска нищо взамяна. С мисълта , че ще го направи щастлив.
Изведнъж към нея се приближи стара жена. Приведена от тежестта на торбата която носеше.
Момичето скочи и се втурна към нея...Искаше да помогне на горката старица.
Жената се усмихна едва едва...момичето сне тежкият товар от старческите плещи и го нарами.
Колко мъдрост имаше в очите й. Колко топлота и неземна сила...На момичето така й се прииска да сподели всичко с тази жена...да разтовари душата си , както тя бе снела торбата от бабката
...Зная какво искаш...ела..приседни до мен....
....Какво носиш в тази торба ?....
.....Лъжи и Истини...
....Но ти..как можеш да понесеш бремето на Лъжите и Истините....
....Нося ги ...от както свят светува , мъниче....
....виждам мъдростта в погледа ти...виждам топлотата на усмивката ти....
.....какво те мъчи...какви са тези страхове мъниче?...
...Страх ме е да си тръгна...
....Защото?....
....Защото...не мога да живея без него...зашото го обичам...както никога никого не съм обичала...защото той...той е ужасно много , много...за мен...
....А защо искаш да си тръгнеш...
....защото...защото зная , че ако си тръгна няма да извика след мен...няма да пойска да ме върне...защото зная , че ме обича по свой собствен начин...но аз никога няма да съм на първо място за него...защото...искам да се почувствам обичана и желана...а в стахът си да не ме нарани...той прави неща от който ме боли много повече. Защото ме е страх... че единственото което го задържа при мен е...това , че го карам да се смее...че го правя щастлив...Но аз...аз не винаги го мога..понякога ми се иска да се гуша в него...да изплача цялата си слабост и цялата си болка...понякога ми се иска..просто да сме двамата и да мълчим...но не можем...света е помежду ни. И не мога да му кажа всичко това , защото ще страда. А не мога да понеса мисълта да страда...И защото...защото съм едно непохватно малко глупаво момиченце...което не знае къде да си сложи ръцете...и всеки път щом замахне чупи по нещо...защото...защото просто...понякога дори ме е страх да говоря с него...да му кажа кога ме вбесява и кога го обичам. Защото ме кара да се чувствам като глупачка когато му кажа колко значи за мен...а той мълчи....
...МИла, знаеш ли кое преобладава в торбата ми ? Кое е по-тежко и по не поносимо ?...
...Лъжите...предполагам...
...не глупаче...Истините...Ти знаеш истината...а това е нещо по-безценно от всичко останало...
Ти знаеш , че те обича по начин по който е трудно да се изрази...знаеш..че няма да извика след теб , защото ще преглътне собственият си стон...с надежда , че ще намериш по-добър от него. Знаеш, че го е страх.. че мрази промените...че обича нещата да стават бавно...по свой си начин...Какво искаш той да ти дари...красива Лъжа...или трудна Истина ?...
...може би си права...но и мен ме е страх. Всичко е толкова ново за мен...толкова трудно...толкова...страшно. Страх ме е...страх ме е...Искам...понякога просто...да покаже , че съм някоя...нещо за него. Работата...проблемите...винаги всичко е на първо място..но не и ние..не и любовта ни...не и нас...
....а ти какво искаш..какво искаш от него..да те държи на страна от своя свят ? Да не споделя с теб проблемите си...да ти дава красиви лъжи...Той не ти обещава нищо за да не страдаш мъниче..той те пази...
...Пази ли ме ? Пазил ме той..но той обеща..и той каза...обеща ми...обеща...Обещанията са за да се спазват..говори за нас...за неща който един ден ще направим....а после...а после изведнъж сякаш сме стари приятели и нищо повече....
....Мила....запзаи най-ценното което този човек ти е дал. Една тежка истина...и...най-ценният урок...научи те да обичаш...
...Сбогом...и благодаря..
....Довиждане мъниче....той...и ти....спокойно малката....
Жената си тръгна по пътя...с тежката торба с истини...който...отиде да раздава по света...
А девойката...остана загледана след нея...избърса една мъничка съзлица...стана...и тръгна през гората...за да се пребори..горчивата истина...никога да не става красива Лъжа.

[Ангелче]

Да....... това е ИСТОРИЯТА... [sad3]

[ilusia]

Да....за съжаление....да
Жалко....наистина жалко само , че и при теб се повтаря