Кораб, изхвърлен на брега

[Gentiana]

Брегът е пуст. Безлично, жълто тяло
протяга пясъкът и си мълчи.
Това, което тук е оцеляло
от кораба е купчина дъски.

Красавец строен в друго, славно време
със корпус ярко светещ - викинг горд.
На този бряг изхвърлен днес е бреме,
симфония -отчайващ, тих акорд.

Море - убиец всичко разрушило...
Къде е екипажът- аз не знам.
В торбата не стояло- казват- шило.
Съдба...История на грях и срам.

На тайната завесата повдигам,
какво се крие в гниещо дърво?!
Съвет от луди? Древна Морска лига
на гибел го е пратила. Защо?...

Морето е спокойно, нищо сякаш
не е е люляло бесните вълни...
А в бурно време трудно ще дочакаш
да слезе Бог при теб да те спаси.

Тресчица малка в пясъка забита,
под нея раче нежно кротко спи.
Жестоко е , но то не се и пита
чии са тези стенещи души,

които в нощите съня терзаят
на бледата, изкуствена Луна.
Какво е SOS едва ли знае.
Животът продължава. Тишина...
   
   

[KUKLI4KATA]

прекрасно е....за момент си представих всяка картина, всеки детайл... :flowers: [hugs and kisses] [gentle-fen]

Морето сутрин се събужда
разпенено, огромно, шумно.
След нощният покой се втурва
да гони ветровете бурни.

И питам се дали живеят
русалки, принцове, джуджета,
дали от пищните си замъци
поглеждат сутрин към морето?

Дали прилежни звездобройци,
изследват светлинки в небето
и срещнали там първите лъчи
изпращат поздрав на морето?

[Gentiana]

И аз въпроси си задавам...
И искам да ги има тези
създания от свят измислен -
красиви, сладки, малки глезли
с криле на пеперуди нежни,
вампири, елфове, джуджета
и призраци с очи небрежни,
сирени в облачни морета.
Свят, в който всичко е красиво
и звездобройци в шепи сбират
звезди. В небето мрачно, сиво,
планети търсят и  намират.
Морето сутрин ги приспива,
не можем да ги видим. Слепи
душите ни тъжат, изстиват
и болка мислите ни цепи...
[inlovee] [inloveee]

[Ангелче]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[taina]

браво браво и на двете [bravisimo]

[dodic]

Брегът е пуст. Безлично, жълто тяло
протяга пясъкът и си мълчи.
Това, което тук е оцеляло
от кораба е купчина дъски.

Красавец строен в друго, славно време
със корпус ярко светещ - викинг горд.
На този бряг изхвърлен днес е бреме,
симфония -отчайващ, тих акорд.

Море - убиец всичко разрушило...
Къде е екипажът- аз не знам.
В торбата не стояло- казват- шило.
Съдба...История на грях и срам.

На тайната завесата повдигам,
какво се крие в гниещо дърво?!
Съвет от луди? Древна Морска лига
на гибел го е пратила. Защо?...

Морето е спокойно, нищо сякаш
не е е люляло бесните вълни...
А в бурно време трудно ще дочакаш
да слезе Бог при теб да те спаси.

Тресчица малка в пясъка забита,
под нея раче нежно кротко спи.
Жестоко е , но то не се и пита
чии са тези стенещи души,

които в нощите съня терзаят
на бледата, изкуствена Луна.
Какво е SOS едва ли знае.
Животът продължава. Тишина...
   
   

Благодаря ти за тази разходка по брега на морето. Още пясъка между пръстите на краката си. Много ми хареса.  [cvetee]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Браво какоооооооооооо супяр е даже ми даде вдъхновение  [inlovee] [inlovee] благодаря винаги успяваш да го правиш

[Gentiana]

Чудесно, нямам търпение да видя резултата от вдъхновението, което съм ти дала  [oh kotioo] [a taka]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Ами той не е много готов :) още е в процес на обмисляне

[Gentiana]

Е, аз за никъде не бързам... :) [inloveee]

[viento violento]

красиви същества от славни митове,
от приказки, легенди и мечти,
русалки, елфи - чудни мигове,
фантазията просто в теб лети,
лети в теб пустинен бряг от пясък,
и плува споменът от викинг строг,
и във очите ти искри триумфен блясък,
когато чудеса създаваш като бог,
творя и аз, но само, че гротексни същества,
ту със рога, ту с пламъци горещи,
природни катаклизми, и съдба,
захвърля ги в най-горещи пещи,
циклони, бури, ги пораждам всеки ден,
в моите фантазии вали,
и корабът разбит е на трески и потопен,
в които ти пък раче посели ......

[Gentiana]

Рачето е нежно като дъх бонбонен
на самотна фея в нощ беззвездна,синя.
Под руините на кораба ти стрък отронен
на вехнеща, замайваща глициния.
Гротескни същества твориш... Защо?
В душата ти цари навярно хаос.
Обръщаш гръб на вяра и добро,
оставяш си страдания и жалост.
Недей така, дъждът ще спре, дъга
в очите ти ще светне нежна , кротка
Ела смирен, да стихне в теб гнева,
край прилива те чака нашта лодка.

[неотразима_737]

браво на вси4ки стихоплетци.А за Gentiana специални поздрави и много целувки от мен [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [a taka] [evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

 [usmivkaa] [hey sexyy]