News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Малко преди да си иде зимата

Started by Gentiana, February 28, 2006, 13:39:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Плаче зимата...Топят се сълзите и.
Във весели локвички абсурдно блестят.
Някак странно нежни са днес очите и.
Пред всяка врата оставя кокичев цвят.

Жълти са минзухарите в косите и,
като слънцето, от което се бои.
Ех, свършва вече!Изчерпват се дните и.
Знае го...Тъжна е, но ще се примири.

Като всяка жена ще поплаче малко.
Пак е красива и с поразмазан грим.
Всяко сбогуване носи тъга. Жалко...
Затова ще си тръгне, когато заспим.


Е, [lol] май не и се тръгва като гледам вихрушката навън, но да я подсетим малко, че и е време  [evil]



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

everlasting

Мила и теб те е затресло онова гадно депресарско настроение. Напоследък все са тъжни творбите ти :)
Но тук се включвам към апела да подсетим зимата да си ходи щото мн се застоя нещо, поздрави и прегръдки за хубавото стихче [slun] [gentle-fen] [hugs and kisses]
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

Gentiana

Права си, благодаря ти  :)
И аз си давам сметка, че прекалих с черната боя в последно време...
Но наистина ми е студено и гадно.
Липсват ми слънцето и цъфналите клони...
Но, както се казва, ще ми мине.
Хубавото на зимите е , че след всяка зима идва пролет, а не обратното... [lol]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

KUKLI4KATA

и този път си намерила точните думи :) :) :)

Бяла приказка. Смълчаните улици
сънено хриптят под човешки вървеж,
ранени от стъпки и хиляди крясъци,
прекъснали унеса нежен и свеж.

Бяла приказка. Само..черни сме хората,
обзети от зимен, безцветен живот.
Тъмни петна сме, тежи ни умората
и бяло-безпътен е нашият брод.


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


NiksY

"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.