Да живеем...? навик ?

[Don_NUTSO]

Почина жената със съмнения за птичи грип

Това горе написаното ... е просто един ред ... една новина ... ще го прочетем, ще го чуем ... и ще въздъхмен от може би съжаление ... и ще продължим ... това бе просто един ред .. просто една новина в дирбг или по телевизията ... след 20 мин. е забравено ...
А нашите скъпи управници отричат птичия грип, но нека да започнем броенето и да видим колко хора (ако стигнат до нас новините де) ще си отидат от настинка, хрема и не знам си каква пневмония, и след колко ли жертви ще бъде признато, че го има и в България и да се каже какво следва, а не да ми пускат глупави национални телефонни номера за незабавна помощ и други подобни глупости ... но ... това беше просто една новина ...

[Bonita]

Ми да живота понякога си е просто навик... [confused] и не май само някога,а през цялото време.

[ilusia]

навик е за онези неоценяващи красотата на дена :)
Прекалено често се заблъсквам със смърта , за да позволя на живота ми да се превърне в  прах и мъгла :)

[Magic`Green`eyes]

Неееее, живота не е навик. :) Приключение е! :)

[tonnny_bg]

Неееее, живота не е навик. :) Приключение е! :)

А ние сме главните герои в екшъна ,наречен живот.Дано края за нас да е щастлив и да има едно:
Живели дълго и щастливо !!! [inlovee]

[Magic`Green`eyes]

Това е само в приказките. :) Ако можеха приказките да се сбъдват... :)

[небесносиньомомиче]

Навик е да ставаш сутрин и да си миеш очите. Навик е да си изтриеш мокрите ръце от пакталона, а не от кърпата до теб /лош навик/. Живота е прекалено шарен , за да е навик. Всеки ден е ново предизвикателство и нови трепети. Добро или лошо, всеки ден поднася по нещо рзлично, стига да го видим.
Колкото до нещастията в другите- ако ги подминем и вдигнем рамене- "какво мога  да направя" за мен това е отказ да се живее. Апатията е силно оръжие. Омразата неважи. Вярвам, че ако се научим да подаваме ръка ще се научим и да живеем.

[Comatose]

Не е навик, просто ние сме егоисти.
Малкото дете плаче за счупената си играчка, неговата счупена играчка, ако беше на другарчето от пясъчника, нямаше да забележи. Същото е и сега, не осъзнаваме ужасните неща, които се случват по света, докато и ние не пострадаме от тях.