...Усмивката на смъртта...

[s_ma6inata]

Тя не доиде....сълзите се стичаха по лицето му,но той не ги усещаше...навън беше студено и
тъмно,вятърът свистеше около него,но в мислите му беше само "Тя не Дойде".Стискаше здраво червената
роза в ръката си,една малка и невзрачна розичка,но същевременно символ на най-искрената му
любов.Беше изминал доста път в това студено време,за да купи цветето....но май нямаше смисъл-"тя не
дойде".Странното беше,че предишната нощ той беше сънувал как момичето,в което бе влюбен безумно го
изоставя.Припомни си съня,знаеше,че от днешната неосъществена среща зависеше всичко във връзката му
с нея.Помисли си че сега тя е някъде,на топло в прегръдките на другия.Онзи другия се беше появил в
живота й....тя вече бе негова.Лео знаеше това,но си мислеше,че все още имаше някакъв шанс...шанс да
бъде щастлив както преди.Нооо...Тя не дойде.
Студът ставаше все по-силен,а сълзите бяха замръзнали на лицето му.Вървеше в парка,краката му все
повече и повече умаляваха...знаеше че ако седне на някоя пейка може и да
замръзне....той се опита да ускори крачката си,но силите му просто не позволяваха....В мислите му се
въртеше само нейният образ,припомняше си всичките моменти,които бяха преживяли заедно.Днес беше
"денят",а тя не дойде....не можеше да си представи живота без нея...та тя му даваше
сили,тя беше неговата муза,а сега....
Вървеше и си мислише,а студът сякаш бе залепил розата за ръката му,погледна към нея...и помръкна
листата на цветето бяха изпопадали....сега беше само стрък трева.Той го стисна още по-силно.Беше
преполовил разстоянието,силите му  напълно го бяха напуснали.Реши да поседне за малко...само колкото
да си почине.Вида една пейка,поразчисти я от снега и седна,почувства облекчение....колко бе изморен
само.Затвори очи и пак я видя,господи колко бе красива....на лицето му се изписа усмивка.Облегна се
назад,почти легна на пейката.Започна да се унася,не можеше да почувства тялото си,сигурно бе
започнал да премръзва,но това нямаше значение....значение имаше само красивият образ в съзнанието
му...
На сутринта го откриха,замръзнал с гримаса на лицето,напомняща злокобна усмивка...усмивката ма
смъртта,а в ръката му стрък трева....

[s_ma6inata]

Сори,това не е разказът,който исках да пусна.Явно съм го изтрил....този разказ ми е много слаб.. :)

[Tramel]

Не е слаб... много е силен дори... но защо силните и красиви неща са винаги тъжни?

[Sehnsucht]

Напомня ми на нещо, което бях чела преди време...
Същата красота и болка. Наистина болката може да бъде красива. Дълбоко ме трогна! [heart__]

[Don_NUTSO]

прекрасно е ... поздравления aplaus2

На мен ми напомня на падналата зла ангелка - "Ти така и не дойде ..."

[`Fallen_Angel`]

Напомняше ми на нещо твое, злобо [lol]

Седни си на четирибуквието и пиши, да те ева! Отдавна не си ме радвал