А прошката от Господа се дава...

[mariana_fairy]

Не сте познали, няма как да стане...
Разперила ръце да ви прегърна,
усетих остриетата ви жадни,
забити в мен, когато се обърна.
Смехът презрителен, обидите, лъжите...
Мълчание, което вместо вас крещеше.
Къде сгреших, взех тайно да се питам.
Обичах ви, а правилно ли беше?...
За малко се изплаших, бях сама
и тъмни сенки взеха да ме гонят.
Качих се горе, тичах до върха.
Поех си въздух , почнах да се моля.
За мене – не, за вас се молих.
Дори предателите прошка заслужават.
Ръцете ми са винаги отворени,
а прошката от Господа се дава.