Хората се завръщат...

[mariana_fairy]

    Хората се завръщат... и ако не се страхуваш твърде много от времето като понятие и реалност, и ако умееш най-вече да чакаш търпеливо (което е безкрайно трудно понякога), то ще дойде момент, в който ще се усмихнеш на екрана на телефона си, защото някой призрак от миналото е решил да те навести. Ще подсладиш кафето си с мляко с някой приятен, на пръв поглед неангажиращ, разговор. Ще получиш писмо по пощата, написано на хартия, с красив ръкописен почерк. Ще ти подарят рисунка направена с мисълта за теб. И всичко това ще ти напомни, че живееш.
    Животът връща в дните ни онези, с които имаме все още какво да преживеем, с които е останал белег от недоизживяното общо. Затова не бива да се страхуваме от разделите, от отчуждението и изтритите номера - съдбата си знае работата.
    И често, само докато мигнем, сякаш за миг, се оказваме в цветни стаи с цветни хора, част от миналото ни, а може би и от бъдещето...

[night_eyes]

Съдба ти си знае работата :) съгласен съм с теб,но не винаги ни връща хората,които ни липсват най-много

[mariana_fairy]

Съдба ти си знае работата :) съгласен съм с теб,но не винаги ни връща хората,които ни липсват най-много

Е, необратимите ситуации са тези изключения потвърждаващи правилото, а и съдбата връща само тези, които са ни наистина необходими... :)

[Jodie]

Как искам да е така... Но едва ли  [reevvv] [reevvv] [reevvv]

[mariana_fairy]

Как искам да е така... Но едва ли  [reevvv] [reevvv] [reevvv]

Нужна е вяра...  [namigG]

[Jodie]

 [a taka] :flyingkiss:

[night_eyes]

И търпение,както се споменава в началото на темата :)

[mariana_fairy]

И търпение,както се споменава в началото на темата :)

... и търпението..., защото както често казвам то е висша добродетел, която не всеки притежава и цени :)