News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Черна пепел

Started by Gentiana, December 28, 2005, 23:12:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Пламъците на Ада ме изгарят.
Всеки кръвоносен съд
се овъглява
и мирише на дим.
Черната пепел
диви ветрове разпиляват.
Задръстени са дробовете ми
и ме изоставят.
Животът ми се зъби
без маска и грим...

Живея между Вчера и Утре,
между Живота и Смъртта
в някакъв свят иреален.
Просеката между Черно и Бяло
е Сива...
Сива в нея съм и аз...

Не мисля.
Не чувствам.
Себе си изтривам.
Коя съм всъщност?!
Вече не знам.
Губя глас.
Крясъкът на онемели чувства
следи от кървави нокти
оставя в мен.
Чувам го.
Дали пък не полудявам?!
Измислени истини
ме държат в плен.

Колко време ще тлее в плътта ми огън?
Колко черни въглени ще си сервирам сама?
Не свършва тази лудост.Не се понасям. Не мога.
Вече не се и питам...имам ли изобщо душа.


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

#1
Аз... Не знам вече...  [mhmm] За да не ставам банален просто  [ihuuu]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

#2
 [inlovee] [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

El veneno amargo

Жизнь – это мост, пройди по нему, но не строй на нем дом.