Любов по ръба

[Don_NUTSO]

http://www.webcafe.bg
Игнес




Имали ли сте рани по лицето от любов? Грапави следи от ония моменти, в които си стиснал зъби и си забил нокти в скулите си, оставил поглед в мътносиньото на плочките в банята.

Отказваш да излезеш оттам и да влезеш пак в чуждия шум, през който - като клопка - е опъната плачливата струна на последната ви вечер. Само ако те ожули по врата, ще умреш.

Имали ли сте любов, която не можете да понесете? Когато целият свят се изсипва през прозореца и оставате само двамата, боси върху листенцата тютюн по пода, на сетна крачка от грамофона, а тежките греди ще се срутят върху телата ви от тихата истерия на мастичените целувки. Отмерващи усещането за край. 

Молили ли сте се такава любов да свърши? За да можете отново да посегнете поне към парче хляб, да проговорите, да виждате къде стъпвате. Заседнала е в гърлото ви, корема, гръбначния стълб, коленете - и тялото ви е сгърчено като в запълнен с миризмата на вашия човек карцер. От който трябва да се изтръгнете, за да доживеете предишния си рутинен живот.

Държала ли ви е любовта на ръба на скалата? Над толкова красива дълбочина, че сте готови да се хвърлите, но не го правите от страх, че несъвършенството на скока ще развали гледката.

Така усмирява егото ви, че предпочитате да гледате щастието си отвисоко, докато се научите - или не - как да се гмуркате. За да предотвратите всеки край, причинен от човешки грешки.

Любов, която предпочитате да напуснете, отколкото да се натъпчете алчно с нея.

Толкова време сте я чакали, че ви стига да я пипнете само с връхчетата на пръстите си, като дете закачливо посягащо към контакта.

Онова разтърсващо осъзнаване, че все пак можете да изпитвате.

Плакали ли сте не защото е свършила, а защото никога няма да я започнете. Трудно е, като да бягаш от хрътка по пясъка, но все пак по-поносимо от подозрението, че е възможно да я убиеш. Любовта.

Защо ти е да я срещаш след като вече знаеш в какво чудовище я превръщаме...