Да останеш човек е невъзможно

[MoonLight]

Усмихваш се, докато не те наранят. Прощаваш, докато не прекалят. Да бъдеш себе си е сложно, да останеш човек е невъзможно.

Това ми дойде на ум и се чудя как вие се справяте с предизвикателството да останете себе си сред толкова много изкуствени хора? Как успявате да запазите доверието си към другите?
Аз мисля, че го губя и не знам как или кой трябва да ми го върне.

[SteeleR]

При мен е лесно.. няколко усмивки обикновено ми оправят загубеното доверие или каквото ме е притеснявало в дадената ситуация..

[Don_NUTSO]

Трудно е ... много трудно ... та почти невъзможно. Просто ние сме си такива .. странни същества от странна порода ... обезверени, омърсени  ... и едва ли ще се оправим.
Всичко май е изкуствено.

[NiksY]

Като цяло се старая да подминавам по-леко подобни моменти, ала последно време сякаш много коварно и неусетно започнаха да се прокрадват и загнездват в съзнанието ми подобни на твоите размисли. Предполагам, че на голяма част от взаимоотношенията ни отдаваме по-високо внимание, отколкото може би е редно, но е факт, че дори и най-позитивно настроеният спрямо това човек може да понесе само разумно количество от разочарования. А когато тази граница бъде подмината и ако обръщайки се към близко държаните хора, от които просто очакваме да бъдат "там" и се окаже, че не са съвсем... се стига до доста мизантропски нагласи и съмнения, че човешкото наистина го има.

Ами всъщност - има го. Но имаме (или поне имам) наивния навик да допускаме по презумпция, че то е там, а когато някой не го демонстрира срещу теб, се стига до едно доста болезнено разминаване на очакванията с реалността. И да, наистина изглежда сложно да си човек с всички, особено когато често научаваш късно кой в действителност стои отсреща.

[chocolate_fairy]

Поразмишлявах си вчера докато мерех мокрите улици със слушалки в ушите. В крайна сметка и в общи линии: Всеки изживява различна доза от всичко /или почти всичко/. Аз винаги съм заставала зад идеята, че човек е първо това, което животът му го прави и вроро личната му философия. Трябва много сила и ужасно много доверие и сигурност в себе си след поредица гадост и зараза, за да останеш човекът, който харесваш. Но нали се сещате, че за да стане такова нещо, първо трябва да си се изградил. За съжаление гадостите и заразите не те питат "готов ли си за нас", а се изсипват, ако можеш преодолявай, ако не просто си пътник, поредния обезверен, нещастен, депресиран някой си.

Сега ми е по-интересно какво прави един човек повече човек от друг. Нали всички заедно врим в една и същ казан...  [confused]

[MoonLight]

Интересен въпрос.. според мен заслужава отделна тема!

[chocolate_fairy]

А според мен си е за тук. Нали за човечност говорим...

Ако все пак ти се иска, отдели го, аз нямам нищо против, но според мен си е добро продължение на твоята тема  [heart__]

[MoonLight]

 [heart__] Съгласна.

[tonnny_bg]

Много трудно е.Като си помисля сякаш не се иска много и правилата да останеш човек са толкова прости на вид.Иска се внимание,обич и разбиране.Да,да ама не .Не можеш с всички да постъпваш по един и същи начин.Има хора,които просто трябва с тежката артилерия насреща им.Иначе ще си помислят ,че са те прекарали.Пък на мене вече ми писна да ме ползват за изтривалка.Общо взето се отнасям човешки само с такива ,които са човеци .Усетя ли най-малко погазване на достойнството ми и край.Този човек вече не значи нищо за мен.Уморих се да си пилея енергията за хора,които не заслужават.Имам си кръга от обични хора и само с тях съм човек. Останалите ...просто не ги забелязвам.

[Вятър]

Не разбирам каква дефиниция влагате в "човек". В крайна сметка, човек е всичко онова, което е. Със своите слабости, болки, страсти, неволи, чувства и усещания. Тогава какво значи да " останеш човек " ? Нима не си човек във всяко свое действие ? Нима всяко действие не е продиктувано именно от човешката ни не-съвършена, емоционална и понякога нелепа природа?
Според мен се усмихваш докато виждаш смисъла зад всичко - добро и лошо. Прощаваш до когато можеш да простиш на себе си. Да бъдеш себе си е "винаги" по дефиниция. Никой не е "не-себе си" това са все реакции, мисли и поведения присъщи му в е дина или друга степен, просто не са намерили подходящи моменти, да се разкрият до момента. Та в този ред на мисли, доверието в другите не е основното, същността е доверието у себе си. Да знаеш кой си и какво си, какъв си и какво искаш, кой и какво са ти нужни, необходими и желани в живота ти. "Другите" се променят, изменят, влияят и поддават. Понякога предполагам дори те си нямат доверие, тъй че как бихме могли ние да им имаме ? :))

[chocolate_fairy]

За голямо наше щастие или нещастие, не зная вие как го разбирате, хората можем да налагаме самоконтрол над себе си. Точно тук е и разликата между човеците. Всеки до различна степен се самоконтролира, самонаблюдава, изучава, и от тук нататък идват като резултат всички останали неща които Вятър спомена.
Кой от древните мислители беше казал: "Свободата на всеки индивид свършва там където той започва да нарушава свободата на другите". (има съфорумци които учат право, политология, философия и т.н. те със сигурност знаят - да помогнат :) )? Е, като част от гражданско общество би трябвало да се съобразяваме с това и да си налагаме самоконтрол, а не да сме подвластни на всеки човешки импулс изригнал в мозъка ни.
Аз така си мисля. Ако съумяваме да си даваме ясна преценка за ситуациите и за последиците, които действията ни предизвикват, ще запазим човешкото у себе си. Иначе, мисля си, че няма да сме много по-различни от човекоподбните маймуни.

[Вятър]

Самоконтрола обаче не променя природата. Просто я овладява до определена степен. А и не всичко което изредих е плод на необуздана емоция и импулс, някои човешки действия са напълно преднамерени и планирани. И въпреки че са жестоки и недопустими от морална гледна точка, те все пак са човешки.

[chocolate_fairy]

според ме не улавяш акцента на думата "човек" още от началния пост на Славея. Схванахме, всичко, което идва от човека е човешко... така е, но според моето усещане става дума за надчовешка природа, за човечност, която упражнява контрол и прави правилния морален и етичен избор спрямо неписаните, а и писаните закони.

[Вятър]

Не мисля, че някога е имало нещо "правилно" в моралните и човешките избори. Никога няма "правилно" що се касае до човешката природа, морал и етика. Най-малкото че такова понятие просто не съществува и никога няма да съществува.
И да, смятам че разбирам какво се има предвид в темата :)

[chocolate_fairy]

Извинявай, не си личеше.

Не мога да се съглася, че правилно няма. Жалко за законите и нормите след като за човешката природа, морал и етика правилно няма. Доста хилядолетия са хвърлени за да са това, което са и за да не живеем в зоопарка или джунглата.
Аз лично съм на мнение, че всеки има право да си вярва и да прави каквото си иска, стига това да не вреди на останалите.
Никой не може да ме убеди, че онзи ми, който седнал и се напил, и после се качил в колата си, и размал някого на пътя, носи онази човечност, за която мисля, че ставаше дума преди да се намесиш ти.