"Сляпо момиче"

[chocolate_fairy]

Помните ли тази песен: http://www.youtube.com/watch?v=Rb81F1KC7m4
Аз я бях забравила до днес. Шофирайки обратно към града си пуснах БГ радио и се заслушах. Познат глас... позната мелодия. Истината е, че не песента ме впечатли, а текстът. Две думи, две думи, които ме отнесоха в песента и ме отвяха в друга реалност. За пръв път в живота си улових в думи нещо, което и преди беше минавало през главата ми като лек пролетен повей Какво сънуват незрящите по рождение хора? Естедтвено трябваше да се поровя малко онлайн, за да разбера какво се случва там, където идеята за форма и цвят е толкова относителна и непонятна. Попаднах на едно доста посредствено есе (няма да публикувам линка, за да не злепоставям автора) за нескопосано сравнение между незрящите и хората с делнични проблеми, и там някъде измежду баналните велики истини как истината се виждала само със сърцето, беше намесена и сляпата любов, която на всичкото отгоре имаше монолог. Него си позволявам да пусна като цитат: ,,Виждаш ли ме? Да? Имаш очи! Здрави очи! Виждащи очи! Слепи очи! Слепи за единственото от което имаш нужда! Затова си все недоволен – все животът е гадния, все не ти върви. А някога пробвал ли си се да гледаш със затворени очи? Не? Това било глупаво, а? Глупаво... Наистина си сляп" А как ми се искаше да прочета нещо свежо, нещо разтърсващо, нещо отвъд мелодраматичните сравнения. Къде си ти човечност авторска. Защо избледня изпод клишираните, сърцераздирателни съдби човешки. Не искам да подценявам личната драма. Всеки я има своя собствена, вески я носи в сърцето си и всеки плаща за болките си.  Истината е, че чуждата болка е далечна болка и по-скоро напомня да благодарим, че не е наша. Егоизмът си е част от нас и който не вярва в неговия изначален корен в човешката същност, да прочете 1984* (Джордж Оруел) и да се върне на темата. Няма за какво да се срамувам от егоизма си. Не е нито болезнено силен, нито болезнено липсващ. Идеалната доза за трезва рецептивна нагласа. Сега осъзнавам, че сред приятели и познати нямам нито един незрящ. Под същото това есе, от което положих цитат по-нагоре, имаше коментар на г-н, който твърдеше, че има такива познати и беше оставил чудесен коментар за хората, които животът им просто е такъв, ното повече, нито по-малко. Утре може зад някой ъгъл да се случи нещо, може да загубя цветовете на света, може да не мога да проходя повече, може холяди лоши неща, но ще имам спомена и ще сънувам спомени, а какво сънуват тези, които нямат спомен за цветовете, нямат спомен за стоенето изправен? На този въпрос се спрях, но той се оказа само началото на нещо друго.

Да се върна към песента. Винаги е прекрасно когато два свята се срещнат. Нямам предвид двама човека с еднаква идея за цвета на завасите в хола, въпреки, че и това е чудесно начало. Имам предвид двама човека, които знаят, че отвъд формите и цветовете, отвъд всичко клиширано е зарядът на личната идея за смисъла на живота, който заряд единствено очите на човечнистта могат да различат. Именно за срещата между два такива заряда имам предвид. Ако щете го определете разглеждането на въпроса като чиста физика. За съжаление Диоген беше един, а неговият факел угасна с него. Така и не разбрах дали намери хората, които търсеше. И щом на един мъдрец му е нужен факел, какво остава за мен? Няма как да не се запитам тези срещи само в романтиката ли се случват? Ако не е така, защо толкова много романтици има? Ако не беше така, тези срещи щяха да се случват постоянно и романтиците нямаше да са романтици, а обикновени реалисти. Или тези неща се случват само на истинските романтици, защото само те имат очи да ги разпознаят? И преди съм си мислела за романтиката, любовта, видовете любов, за непорочното приятелство, обичта между хората.  Десетките прекрасни романа, разплакващи филми и безброй вълнуващи песни, създадени  да описват любов, приятелства, срещи и раздели, съдби, които са като много други и все пак специални. Осъзнавам, че единственито, което ги прави различно е отношението към тях. Те въздействат, заредени с всичко емоционално, подтискано от ежедневието. Те са поемат функцията на този заряд, който подсъзнателно търсим у другия. Как може всичко да е толкова простичко, когато няма нужда да го описваме, определяме, категоризираме, разнищваме, обясняваме, а трябва само да почувстваме. И в същото време е толкова сложно да се приложи на практика, защото когато книгата се затвори, филмът свърши и песента затихне, магията изчезва като сън: 5 секунди след като се събудим помним около 40 % от него а след 10 минути помним едва около 10%.
И всъщност защо не одобрявам този асоциативен триъгълник, с който започнах – човек с проблеми – любов – незрящ човек? Защото да си незрящ означава много неща но не и по-малко човек, нито пък изключителен; защото да си човек с проблеми те прави един от безброй многото хора на света, но не по-малко специален; и най-вече защото не вярвам, че любовта е сляпа. О, тя вижда много добре. Емоциите ни са тези, които се осъкатяват особено, когато хлътнем по неправилния човек. Но специално за темата любов, някой друг път.

На това ме навя тази песен. Това чувство ми донесе и до колкото можах го облякох в слово.

* Препратката е специално към финала на книгата и по-конкретно към мотива за любовта и нейното пречупване.

[Creep]

Добре си описала всичко.....може и да се проведе дискусия  :)

[chocolate_fairy]

Вече се бях озадачила къде изчезна... :)  [heart__]

[mariana_fairy]

Как съм пропуснала това философско - литературно парче живот - не знам, но определено успя да ме замислиш на много теми. На първо място за това в какъв свят живеем и накъде отиват нещата, защото на мен ми се струва, че сме се запътили към бездната. На второ място аз бях в света на Оруел и от него има какво да научим. На трето място няма как да не спомена Диоген и неговия факел. Относно днешната мъдрост - има я, вярно, рядкост е, вярно трябва да я търсиш с фенерче или с лупа, и все пак, когато иска нещо човек, намира го  - и мъдрост, и хора и любов.
А относно слепите-зрящи и зрящите слепи - едва ли можем да си представим какво им е на вторите, но от друга страна има и толкова други неспособни да чувстват, обичат и виждат...
Отплеснах се, каквто и да е... Текстът ти е прекрасен и определено има какво да се дискутира по него. Благодаря ти, че го сподели с нас.  [heart__]

[chocolate_fairy]

Миме, прекрасно отплесване направи. Мислих си доста върху Оруел... Той направо разтърсва. Четеш, четеш... уж всичко разбираш и като затвориш книгата, зяпваш. Нещата, които знаем, без да подозираме, че знаем, са най-трудни за разбиране.
Много ти благодаря за времето прекарано с моя текст и размислите, които си му отделила  [heart__]

[Creep]

Появявам се за да не ме забравиш  :) [heart__]

[chocolate_fairy]

Ники, няма такава опастност  [heart__]

[Creep]

 [shame] [shame] [heart__] :)