Една банална и вечно актуална любов

[Attention]

Здравейте! Това е първият ми опит в тази насока, така че моля, бъдете обективни. Надявам се да ви хареса!  [hey sexyy]


   Ася угаси светлините и с облекчение скочи в леглото. Но не затвори очи. Замисли се. Спомни си какво й се бе случило днес. Този само един ден, който сякаш имаше не 24, а 48 часа. Изпитваше непреодолима нужда да премисля пак и пак, да си спомни как успя да отритне любовта на живота си и въпреки това да чувства.. НИЩО. Да, тази дума описваше най-точно състоянието й в момента, описваше и безбройните (не)човеци, с които се разминаваше всеки ден в офиса.
   Тъмнината в спалнята я обгърна както орел обгръща змията, преди да я убие. Ася обичаше да спи на тъмно, обичаше да говори по телефона на тъмно, обичаше дори любов да прави на тъмно. Единствената светлина, която понасяше бяха свещите – с аромат на канела и ванилия, или на ягода и кокос, нямаше никакво значение. Майка й често й казваше : ,, Светни тези лампи, цял живот в гроба на тъмно ще стоим". И въпреки това години след като майка й вече беше на тъмно, тя ритуално спазваше обичая си – просто обичаше Тъмнината.
   Запознайте се с Ася. В офиса моята героиня беше от жените, които карат мъжете да се чувстват застрашени. Да, ние (жените) вече започнахме да се издигаме в йерархията. Много често носим и повече пари у дома, отколкото съпрузите. Но за Ася нямаше значение. Тя обичаше работата си, а ако не дай си боже се наложеше да работи нещо недостойно за нея, или въобще да не работи, имаше 1 000 000 лв. завещание. Тези пари не бяха бели пари за черни дни. За Ася бяха черни пари за още по-черни дни. Никой не знаеше за тях, дори Петя, която й беше най-близката приятелка и подчинена. Да, точно така. Ася беше на една стъпка от това да стане новият собственик на една от най-уважаваните фирми за мозайка в България. Естествено фирмата изнасяше главно за чужбина.
Ася бе стройна, висока около 173 см. Талията й бе сякаш туко-що излязла от народните песни. Косите й бяха катранено черни, дълги и лъскави. А очите й бяха като езеро, в което те е жал да се потопиш, за да не размътиш чистата и девствена вода.
   Много мъже ги беше страх от нещо сериозно с Ася. Та тя беше толкова красива, беше властна и по дяволите с много пари. Въпреки това сладострастието много често надделяваше и като млада Ася направи няколко грешки. Но сега бяха зад гърба й. Като всеки човек и тя си имаше нужда. Тя я утоляваше всеки ден с малкия приятел, който седеше в нощното й шкафче. В редки случаи звънеше на един стар приятел, с който правеха т. нар. ,,приятелски секс".  Сега трудно някой щеше да я примами. Или поне така си мислеше, докато не срещна Иван.

За да не отегчавам повече, ако има интерес ще качвам продълженията.  [chetenee]

[chocolate_fairy]

Давай следващата част, текстът ти ми напомня на мои собствени от преди време. Харесва ми. Искам още. Искам да видя до къде ще докараш Ася и Иван и през какво ще ги прекараш за да стигнат до там. [heart__]

[Attention]

Радвам се, че ти харесва  [heart__]


   Ах, тези Ивановци. Дори аз имах един Иван в живота си. Има нещо магнетично в тях, нали? Но за Ася това беше първият Иван от този тип. Типът, който я караше да се побърква. Тя беше страстна жена. Обичаше секса, обичаше вледеняващото чувство, когато капка пот потичаше на гърба й. Но това беше най-малкото, за което се сещаше като погледнеше Иван. Той беше от онези типове хора, за които си чувал лоши неща, но когато се докоснеш до магнетизма му си създаваш свои собствени добри чувства. Беше красив, адски красив. Кестеновите му коси и тези дълбоки, прекрасни, сексапилни кафяви очи напомняха на топлината, която носеше есенния дъжд. Иван винаги ходеше с костюм – черен или тъмно сив на райета. Ася забеляза      (ние жените много забелязваме подробности), че когато е в добро настроение ризата му е ярка, цветна. Например деня, в който Ася се влюби в Иван, той носеше цикламена риза. Ася се чувстваше като дете-диабетик пред сладкарница, а това бе най-вкусния бонбон, който някога беше виждала.
    Иван постъпи на работа май месец. На 29 години той вече беше експерт в работата си. Наеха го на длъжност мениджър на фирмата. Както навън пролетта настъпи така оживя и офиса, когато Иван влезе и се представи. Когато се усмихна с белите си зъби половината жени в офиса запърхаха с мигли, сякаш им бяха сложили цял тон разтвор за очи. Естествено Ася не можа да скрие животинския инстинкт в себе си и го погледна предизвикателно. Но после си помисли, че този красавец може да се окаже заплаха за нея. Заплахата идваше от това, че скоро никой не е притеснявал усамотението на Ася. Но за нея по-страшна беше заплахата да не й отнеме работата. Но спря да мисли за това. Все пак тя – жената, на която й се е случвала да й се подиграват в училище, в университета, едва на 25 години вече имаше 3 годишен стаж в тази фирма и беше на път да я притежава.
    След представянето на Иван, лигите на служителките, завистта на служителите ( е, някои му се възхищаваха) всичко си продължи както обикновено. Ася беше погълната от работа и въобще забрави за новата ,,украса" на офиса. Тя обичаше така да нарича новите служители, защото повечето идваха с голям хъс, но рядко се справяха с напрежението и напускаха. Тя беше сигурна, че това мамино синче няма да издържи дълго.
    След 6 месеца за първи път се случи нещо между Иван и Ася. През цялото това време те приличаха на животни, които се душат, за да се опознаят. Явно и двамата, опарили се от живота, не искаха да бързат. Иван като истински мъж пръв предприе ход. Беше облечен в сивия костюм на райета и с бяла риза. Погледна я предизвикателно и каза:
-Днес изглеждаш чудесно, Ася.
Какво пък иска сега този глупак? Не веднъж идват да ми искат услуга по този начин – помисли си Ася.
-Благодаря. Предполагам ти също.
-Предполагаш? – усмихна се Иван.
Каква съм глупачка! Какво е това ,,предполагам". Едно ,,благодаря" беше достатъчно – мислеше си Ася, докато прехапваше невинно устни.
-Просто ми харесва вратовръзката ти (какво за бога говоря). Има ли нещо, защото имам много работа?
-Знаеш ли, че името ти означава ,,истина"? Предлагам ти да се научиш да лъжеш по-добре ..
И той просто я съблече с поглед и излезе.
Както по дяволите стана туко-що? Ася не можеше да повярва. Защо му трябваше на този тип да нарушава работната й атмосфера с някакъв долнопробен флирт. Видял в интернет какво значи името ми и веднага реши да ми се фука. Идиот такъв, естествено, че знам, че значи истина. Нали това е големият парадокс в моя живот. Цял живот търся истината, нося истината, а покрай мен все лъжи. Ще ти кажа аз. Ася беше почервеняла и готова да се срути на стола като презряла вишна от клон. Веднага провери етимологията на името Иван. Стана и смешно от резултата. Оправи си косата, взе една папка с документи, разкопча горното копче на сакото (все пак на война като на война), оправи си полата, сложи малко гланц и тръгна към офиса му.
    Когато влезе Иван гледаше нещо на компютъра. Дали беше по работа, дали четеше някоя новина, или беше отворил някой порно сайт (а тя точно това си мислеше) определено остави заниманието си, когато я видя на вратата. Тя почука на стъклото, а той и направи знак с ръка да влезе.
-Виж ти  – каза Иван – мислех, че ще дойдеш поне след 5 минути. Явно съм станал много добър.
Това противно прасе какви ги говори? Има наглостта да си признае, че иска да ме омагьоса? Ася седна на стола, бавно кръстоса крака и заговори:
-Не знам какво имаш предвид. Дойдох да ти дам отчета за приходите от рекламата.
-Добре. Благодаря ти, Истина.
-Казвам се Ася. Знаеш ли, че Бог се е смилил над теб?
- Защо? Защото ти ще ми станеш шеф ли? – бясно се изсмя Иван.
-Не, ирония такава. Знаеш какво значат другите имена, но твоето собствено не си се потрудил да разбереш какво значи. Е, да. За какво ти е? Не можеш да свалиш себе си – ядно каза Ася и леко се усмихна наум за остроумието си.
- Ааа, сега ми стана ясно – продължи Иван сякаш някой му беше направил комплимент – реши да ми го върнеш. Ще ти дам един съвет, войнико, никога не нападай със същото оръжие.
Ася стана да си ходи. Чувстваше се ужасно. Пак не успя. Пак този плевел я изигра. Когато стана и му обърна гръб изпусна другите листи, които държеше на земята. Наведе се (тъй като тясната пола не й позволяваше да клекне, просто се наведе) и бавно започна да събира листата. Когато взе последния се обърна и го видя. Да, ето го сломен. Лигите му едва ли не бяха като на неаполитански мастив и тя се усмихна подигравателно и каза:
-Благодаря, капитане, но аз знам кои оръжия да използвам.
И излезе.

Скоро продължение  [heart__]

[chocolate_fairy]

... и...

[Attention]

    Ася не можа да заспи тази нощ. Беше толкова тиха, толкова тъмна нощ и въпреки това тя не можа да се унесе в блажен сън. Като на лента минаваше пред очите й днешният ден. Спомни си колко гладко избръснат беше Иван. Колко пронизващи бяха очите му, които сякаш я пареха, когато я гледаха. Как може да съществува такъв мъж. Толкова красив и в същото време толкова арогантен. Спомни си за другите мъже в живота си – Петър, Георги, Апостол, Иво, Николай и спря да мисли дотам. Наистина имаше грешки в живота си. Беше се докоснала и до добри мъже, които тогава й се струваха прекалено добри. А сега би убила да е с такъв мъж. Но съдбата не мислеше така. Съдбата изпрати Иван. Някъде към 5 сутринта Ася заспа.
     Когато отиде на работа се почувства неловко, но не защото видя Иван, а именно обратното. Иван го нямаше?! Защо го няма, къде е? Закъснява ли? Или просто си е взел един ден отпуск? Но как така? Защо точно този ден? След вчера? Ами ако е заради мен? Хиляди въпроси хаотично нахлуха в главата на Ася. Почувства остра болка в предната част на главата. Поръча си кафе и реши да мисли за това по-късно.
Иван дойде 3 часа след началото на работното време. В 11 часа тя го видя през стъклото на офиса си, че е облечен целия в черно. Сигурно е в траур – засмя се Ася. Вече успокои сърцето си, главата спря да я боли. Продължи механично да си върши работата и очакваше с нетърпение какво ще стане, какво ще й каже, как ще я погледне.
Иван не дойде на обяд в стола, не дойде и след обяда. Ася реши сама да го потърси. Днес тя беше ослепителна. Беше си сложила най-високите токчета. Бяха 11 сантиметрови, с лека платформа, убийствено черни с червена подметка. Естествено беше с черен чорпогащник и черна пола. Ризата й бе червена с дълбоко деколте. На шията си бе сложила сребърен ланец с висулка сърце.
    Не намери Иван в офиса му. Разочарована с наведена глава влезе в офиса си. Нямаше сила, която да скрие изненадата й, когато на стола срещу нейния седеше познатата прекрасна мъжка фигура. Веднага го позна. Там стоеше Иван.
-А. Здравей! Какво те води в моя офис? – запази самообладание Ася.
-Здрасти. Искам да те питам нещо – каза сериозно Иван.
-Проблем с машината ли има? Казах им на онези идиоти, че трябва да не я прегряват – ядоса се Ася и троснато седна на подвижния си стол.
-Не. Няма никакъв проблем с машината.
Очите на Иван бяха зачервени. Сигурно е препил – помисли си Ася. Затова закъсня, затова има и вид на клошар, въпреки костюма. Дори брадата му е набола.
-Кажи тогава – сдържано каза тя.
-Искам да те поканя на вечеря. Но не обикновена вечеря. Искам да ме придружиш на едно погребение.
Какво за бога? – облещи очи Ася. Устата й инстинктивно се увеси надолу.
-Искаш да ме заведеш на погребение?
-Да. Много те моля. Ще ти обясня. Просто не мога да говоря сега. Погребението беше днес. В 19:00 започва вечерята. Да или не?
Какво си мисли този глупак. Канили са ме да правим тройки, канили са ме в Макдоналдс, канили са ме дори на онази боза ,,Здрач", но никога не са ме канили на погребение. Но желанието да го опознае, желанието да се докосне до мистичното му предложение я изкуши.
-Добре. Апартамента ми е на бул."Княгиня Мария Луиза" 8.
-Благодаря ти. Ще те взема в 18:30.
   И така започна всичко между тях. С едно погребение в един дъждовен ден.
   Погребението беше на майка му. Беше починала на 57 години от инсулт. Връзката между тях беше здрава връзка между син и майка. Цял живот се беше борила за него, да има всичко, но най-вече му говореше за жена. Един ден на него просто му писна да му натяква (успокояваше се, че я лъже, за да не я притеснява и да е спокойна, но всъщност просто му писна) и каза: ,,Майко. Имам си приятелка, много я обичам, но когато нещата станат сериозни, ще ви запозная". Съвпадение или не той реши да й го каже, когато постъпи на работа във фирмата. Сега се чувстваше виновен. Когато разбра, че е починала си обеща, че ще доведе Ася на погребението. Той знаеше, че тя ще бъде негова. Просто не беше уцелил времето.

[Attention]

Съжалявам, ако става дълго. Просто не мога да го съкратя. За историята е важно всичко, както се казва. Пък то май цяла книга ще излезе  [heart__]

[Attention]

   Вечерята мина. Нищо не се случи. Ася просто видя 20 души в черно със зачервени очи, които оплакваха Надежда (така се казвала майка му). Дори след вечерята нищо не се случи. Иван просто я изпрати до дома й. Скромно й каза едно ,,благодаря" и си замина.
   Минаха няколко седмици от тази случка. Нищо не стана между тях, защото това бяха най-важните професионални седмици за Ася. Най-после тя стана собственик на фирмата. Когато Иван дойде да й честити, Петя също беше в офиса. Той почтително целуна ръката на Петя, а на Ася каза:
-Честито. Явно Бог ме обича и се е смилил над мен. Изпрати ми красивата Истина да ме напътства и наблюдава винаги.
Петя си помисли, че изживява шок от смъртта на майка му и полудява. Усмихна се.
Но Ася знаеше за какво говори. Знаеше и че вече не тъгува по майка си. Беше облечен както в първия ден, когато го видя.
   Започнаха да излизат много често. Обядваха заедно, а няколко пъти излизаха на вечеря. Една юлска, адски гореща вечер след гледането на новия филм на Джони Деп в новото кино, Ася му каза:
-Искаш ли да изпием едно кафе вкъщи?
Всичко знаем какво значи това.
   Още от вратата той я хвана и я прилепи до гардероба в коридора. Разкъса роклята й (като нагло и каза, че след тази нощ ще й купи нова рокля) и започна да я целува. Прокара дланите си по изваяната й фигура, а Ася усещаше как всеки момент ще припадне от вълнение. След това дойде екстаза. Продължи дълго. Когато първите лъчи докоснаха лицето на Ася тя щастливо отвори очи. Пусна ръката си на леглото, сякаш да прегърне някого. Но беше празно.
-Естествено. Какво очаквам – спокойно заяви Ася.
    Тръгна да става и чу шум в кухнята. Само по червената си нощница тя отиде и изненадана отвори вратата. И го видя. Четеше вестник, а на масата беше сложена закуска. Естествено бе я купил от близката сладкарница. Но пък кафето беше туко-що направено и ухаеше невероятно.
И този ден се повтори и потрети. Иван и Ася станаха звездната двойка на офиса. Всички ги боготворяха. Те не криеха връзката си. Естествено не парадираха с нея, но си личеше отдалече страстта между тези две души, които сякаш цял живот са се търсели.
    Когато живееш дълго с някой човек, ти започваш да придобиваш навиците му, променяш се. Така стана и с Иван. Нямаше го вече арогантното и нахакано поведение. Всичко беше прекрасно. Гледаха филми, целеха се с пуканки, миеха дори зъбите си заедно. Сексът беше превъзходен и никога не си омръзнаха, а пък си липсваха. Всичко беше някак неистинно. Докато не се случи истинското. Докато един ден Ася не се промени. Докато не реши, че не заслужава това, което й се случва.

[Attention]

    Започна да си втълпява, че Иван й изневерява. Бяха по цял ден на работа заедно, вечер бяха заедно, но да, тя знаеше. Тя знаеше, че той й изневерява. Постоянно казваше на Петя ,,вълкът козината си мени, но нрава не". И ден след  ден тя повярва на всички, които й завиждаха. На всички, които казваха, че е прекалено хубаво, за да е истина. Иван я обичаше. За първи път в живота си на него му пукаше за някоя жена. Постоянните караници, дразги, ревности, нищо не успя да убие любовта му към нея. Напротив, той я обичаше още по-силно, защото знаеше, че тя прави всичко това от безумна обич.
Цялата любов между тях завърши с една дума.
-Сбогом – каза Ася. Прости ми (каза си наум).
    Ася угаси светлините и с облекчение скочи в леглото. Но не затвори очи. Замисли се. Спомни си какво й се бе случило днес. Този само един ден, който сякаш имаше не 24, а 48 часа. Изпитваше непреодолима нужда да премисля пак и пак, да си спомни как успя да отритне любовта на живота си и въпреки това да чувства.. НИЩО. Да, тази дума описваше най-точно състоянието й в момента, описваше и безбройните (не)човеци, с които се разминаваше всеки ден в офиса.

  [heart__] [heart__] [heart__]

[chocolate_fairy]

A? No happy end? То май малко абортирал край имаше.

Лелеее, да си призная имах огромни очаквания. Май те смързя да разгърнеш малко повече героите си и въобще случващото се. Започна чудесно, ама в края така го метна набързо в пропастта, че чак не очаквах.

И все пак си мисля, че още можеш да го спасиш.

Хареса ми. Четох с увлечение, което е най-важното де  [heart__]

[Attention]

Ааа, ама то не е свършило  :p Просто за днес се уморих. А няма хепи енд, защото хубавите неща нямат енд  :) Радвам се, че ти е харесало. Просто наистина ми дойде много за днес. Поздрави на теб  [cvetee]

[chocolate_fairy]

Охх... отпаникьоса ме, мерси.

Ще чакам  [lol]

[Attention]

       Знаеше, че ще я боли. Знаеше, че ще страда от собствения си егоизъм и инат. Но тя просто беше такава. Просто й се случваше да отблъсква хората от себе си. Така беше с приятелки от училище, така беше с колегите от университета. Просто нещо я спираше да се довери на хората, най – вече на  мъжете.
    Страданието се увеличаваше. Остра болка я прерязваше всеки път, когато срещнеше Иван в коридора или в офиса. Но не можеше да напусне работа, беше се борила 4 години за това. Иван също не напусна работа и двамата се оказаха закотвени на един кораб, който се беше изгубил в бурното им от страсти море. Но все пак корабът плаваше.
     Постепенно бариерата между тях започна да пада. Започнаха да се поздравяват. Веднъж дори обядваха заедно и обсъждаха новата смешна пола на Ирена (постъпи на работа преди 4 месеца във фирмата), а Иван подигравателно питаше на какво се дължи честта шефът да обядва с него. Мина един месец и въпреки всичко, Ася не спря да се самосъжалява. Съжаляваше за грешката си. Липсваше й до безбожие Иван. Когато ставаше, когато лягаше мислеше само за това каква глупачка е била - недоверчив егоист.
    А пък Иван изглеждаше видимо добре. Държеше се, което естествено влудяваше Ася. ,,Аз го зарязох, аз трябва да се чувствам добре, а той адски зле? Защо не е така?" – постоянно се питаше тя. Не излизаше никъде, постоянно се тъпчеше със сладолед и шоколад и гледаше сълзливи филми. Надебеля за 2 седмици с 5 кг (което за нея бе нетипично – имаше хубав метаболизъм), започна да има периодично главоболие, дори на моменти й се повръщаше. Знаеше, че това е последица от раздялата, но си мислеше, че само психически няма да е добре. Но тя мразеше физическата болка. Напомняше й, че е слаба. Беше видяла майка си как страда години наред от болестта и предпочиташе да умре от куршум за секунда, отколкото от болест за години. Неразположението й продължаваше и продължаваше. Дори цикълът й не дойде. Помисли си, че и друг път от притеснение е спирал. Минаха 2 месеца от единственото болезнено ,,сбогом", което изрече на мъж. Ася реши да иде на лекар.
-   Честито, госпожо. Чакате дете.

[Attention]

В първия момент тя се изсмя. Не знаеше как да реагира.
-   Аз, а-а-аз съм бременна? – захълца Ася.
-   Да. Скоро ще навлезете в третия месец. Как се чувствате?
-   Аз трябва да говоря с мъжа си. Довиждане.
       Ася се мразеше за това, че излъга. Но не искаше да е като милионите жени, които или не знаят кой е бащата, или го ненавиждат и махат бебетата си. Дори в шок, тя знаеше, че няма да отнеме този невинен живот в нея. Освен това тя обичаше Иван. Копнееше за него.
   Когато се прибра вкъщи инстинктивно погали корема си и се усмихна. Искаше й се това бебе да расте в семейство с баща и майка. Самата Ася беше дете на разведени родители и знаеше колко ужасно е понякога. С горчивина се сети за Иван. Много добре осъзнаваше, че ако му разкриеше сега всичко може би той щеше да се върне. Но това няма да е истинското му желание, ще е повлиян от детето. Реши да замълчи, докато реши как да си върне любовта му.
Първото нещо, което направи бе да се обади на Петя. Двете измислиха, че ще застане пред него, ще му обясни защо е решила да е сама.
-   Ще му кажеш, че не си мислела трезво, мислила си, че той е като другите мъже – ядосана каза Петя.
-   Но той не е като другите мъже – заплака Ася.
-   Да, вече го знаеш. Хайде съвземи се. Извини му се. Облечи нещо секси. Само не плачи пред него, ще събудиш излишно съжаление. Бъди силна.
Докато набере смелост да се извини да Иван и да види какво ще стане с тях двамата минаха 2 седмици. През тези седмици Иван се държа добре с нея. Веднъж дори си спомниха как бяха останали сами в метрото късно вечерта и бяха консумирали за пореден път сладката си връзка. Ася не събираше смелост да го попита дали я е заменил. Но нещо в погледа му й подсказваше, че още я желае.
Една ситуация вдъхнови Ася за решителната стъпка. Случката беше следната. Както винаги между нея и Иван рееха погледи, в които тлееше жарава. Ася видя, че той носи още часовника, който тя му подари и реши да се изшегува:
-   Имаш и по-хубави часовници – усмихна се тя
-   Знам, че имам – изпи я с поглед Иван.
-   Не е нужно да го носиш. Сигурно те отблъсква всичко свързано с мен... след това, което ти причиних – Ася леко наведе очи.
-   Не мисля така. Освен това пазя всичко свързано с теб. Дори неща, за които не знаеш.
-   Какви са тези неща? – обнадеждена попита тя
-   Ами например – Иван извади протмонето си и се огледа сякаш вътре имаше изгубено и отдавна търсено съкровище – ето тази снимка.
Снимката беше от първата им нощ заедно. Ася спеше загърната само с един чаршаф. Леко се показваха изваяните й гърди под червената нощничка.
-   Снимал си ме докато спя? – в първия момент ядосано каза Ася. Мразеше снимки, за които не се бе подготвила. След това й стана толкова романтично, че имаше чувството, че ще запее някоя песен на Брайън Адамс.
-   Съжалявам. Само веднъж – почна да се извинява Иван. Но беше толкова сладка.
Тя се усмихна и го целуна по бузата. Тогава осъзна, че тяхната любов е жива. Че Иван копнее за нея, така както Ася копнее за него. Трябваха й два дни, за да реши какво точно ще му каже. И първият ден от новия й живот дойде.
Ася облече ,,пролетната си рокля", както я наричаше тя. Беше зелена на бели цветя. Зеленото отиваше на бялата й кожа, а в съчетание със зелените й очи и черната коса я правеше ослепителна. Сложи си червено червило и подчерта очите си с черен молив. Помисли си, че жена като нея няма как да остане сама. Доплака й се.
Беше 8 вечерта, когато Ася стоеше на входната врата пред блока на Иван. В апартамента му светеше. Тя седеше и пушеше нервно. Внезапен страх окова душата й. Пак съмнение се прокрадна в мисълта й. ,,Ами ако не е сам? Ако ми отвори някой парцал. Не мога да го понеса" – мислеше си Ася. И в този момент осъзна, че съмнението беше провалило най-прекрасното нещо в живота й. Разтърси глава, стана и угаси цигарата. Глътна една дъвка, за да освежи дъха си, докато наум пак си повтаряше какво да каже. Настъпи моментът.

[Attention]

Ася реши да се качи пеша. Въпреки, че Иван живееше на 5 етаж и тя щеше да се задъха. Реши, че трябва да извърви тези 100 стъпала, за да стигне до наградата си. Качваше се бавно, беше я страх.
Преди да позвъни си пое три пъти дълбоко дъх. Звънецът извъня с познатата й отпреди мелодия, което й навя хубави и топли спомени. Вратата се отвори.
-   Здравей!
Иван стоеше по домашни дрехи, с леко разчорлена глава. Държеше десетсантиметров тънък кабел. ,,Пак поправя нещо. Боже, колко е красив" – беше първото нещо, което Ася си помисли.
-   Здрасти, Ася. Ще влезеш ли? – попита с усмивка Иван.
,,Няма да ме пита дори защо съм дошла? Ами ако има проблем в работата? Не е ли странно, че идвам в дома му? Какво е това ще влезеш ли?" – веднага се замисли Ася.
-   Няма да вляза, защото не знам дали ще ме приемеш след това, което ще ти кажа. Искам да прекрача прага ти като новата Ася.
-   Добре. Слушам те внимателно.
Ася приличаше на камък. Най-после бе овладяла страхове и съмнения. Сега всичко зависеше от нея и тя разбра,че трябва да е силна:
-   Искам да ти кажа, че те обичам. Още първият миг, когато те видях знаех, че ти си специален. Не исках да го повярвам, защото всички твърдяха колко си гаден. Но аз те обикнах. С най-чистата любов, която някога съм събуждала в себе си. Видях истинското ти лице и се уплаших. Знаех, че една връзка е компромиси. Много често аз ги давах, но въпреки това знаех, че ти даваш повече за нашата връзка. Толкова много те заобичах, че започнах да те ревнувам от всичко и всеки. Започнах да вярвам да някакъв лъжовен вътрешен глас. А единственият на когото трябваше да повярвам беше ти. Съжалявам, че не ти повярвах. Съжалявам, че се усъмних в теб. Съжалявам, че се усъмних и в себе си. Знам, че тогава казах твърдо, че слагам край. Но ти знаеш, че аз никога не го мисля на сериозно. Не знам дали си сам. Не знам дали ме чакаш. Не знам дали още ме обичаш и дали някога ще ме обичаш както тогава. Прости ми за всичко.
Ася започваше да говори толкова бързо, че вече забрави всичко, което искаше да каже на Иван. Просто следваше някакъв невидим ритъм и въодушевено се извиняваше и търсеше прошка.
-   Обичах те както слънцето обича първото цвете през пролетта – каза Иван.
,,Защо аз не му казах това? Чакай.. той каза ,,обичах те" - осъзна Ася
-   Обичам те и сега. Просто нещо умря в мен, когато ме засипваше с постоянните си неподкрепени обвинения. Никога не бих ти изневерил, никога не бих те наранил. Може би и аз съм бил някъде виновен. Прости ми и на мен.
-   Аз няма за какво да ти прощавам. Прости ми ти.
И тогава Ася наведе глава и усети ръката на Иван. Той внимателно надигна брадичката й, погледна я сякаш й казваше :"Ей, глупаче. Какво чакаше досега?" и жадно я целуна. Този миг сякаш продължи цяла вечност. Когато усети, че устните му се отдалечават Ася силно го прегърна и притисна тялото си в неговото. Иван се усмихна и отново нежно я целуна.
Когато всичко това свърши, Иван попита:
-   Е, разкошна моя. Сега ще прекрачиш ли прага Ни.
-   Прага ни?
Иван падна на колене. Вдигна погледа си към Ася. Взе десетсантиметровото тънко кабелче, което беше приготвил, за да върже един стар кабел и го уви около безименния пръст на дясната й ръка.
-   Ще се омъжиш ли за мен?
Ася чувстваше сякаш ще експлодира от щастие. Разплака се.
-   Да, да, да. Естествено, че ще се омъжа за теб.
Ася влезе в апартамента на Иван, целувайки го. Двамата прекараха невероятната нощ, която бе и нощта, в която Иван разбра, че ще става баща.
Моят разказ за една банална и вечно актуална любов свършва дотук. А любовта на Ася и Иван още живее в разказите на правнуците им. Те разказват на своите деца, че са видели с очите си, че любовта съществува. Напътстват ги вечно да вярват в нея и да я търсят. Защото Любовта ще докосне всеки.  [heart__]

[wish all my love] :kissoflove:

[chocolate_fairy]

Имах нужда от нещо толкова оптимистично. Стана ми по-леко след като го прочетох.

Благодаря за светлинката  [heart__]