А краят винаги е един и същ...

[mariana_fairy]

     Сядам на шофьорската седалка – колан, силна музика и няколко шепи мисли, които ме карат да се усмихвам, да плача или просто да се усещам жива. Ускорявам и кръвта навлиза в главата ми, а сърцето се гони с километража.
     Сенките по пътя ми се струват абстрактни картини на незнаен художник, забравил да ги довърши. Няма нищо, празна съм, не остана нищичко от мене, а и за какво ми е – по-добре е така. Високи стени, фалшиви усмивки и презрение към света и към хората, а най-вече – към себе си.
     Лудостта се разхожда по ръба на черните ми мисли и пада в бездната на нещастието ми, кара я да прелива, да сълзи, да си удря шамари. Има ли смисъл се питам понякога, но никога не мога да си отговоря.
    Пътят се разтваря пред мен като книга с недописани последни редове. Остри завои и пропасти, а краят винаги е един и същ – катастрофирам с бясна сила... в собственото си сърце...

[neustoima_f]

както винаги.....изключителна

[Dulce_Insoportabla]

последното изречение удря право...в сърцето!  [heart__]
[gu6]

[mariana_fairy]

Благодаря Ви момичета, напоследък музата ми е малко нещастна, но все пак...  [heart__]

[neustoima_f]

То затова "раждаш" шедьоври ...... [a taka]

[mariana_fairy]

То затова "раждаш" шедьоври ...... [a taka]

Благодаря за комплимента. Караш ме да се изчервявам  [shame]  :)

[chocolate_fairy]

Как съм го изпуснала това.

Поздравления, все едно си го извлякла от душата ми

[inlovee]

[mariana_fairy]

Как съм го изпуснала това.

Поздравления, все едно си го извлякла от душата ми

[inlovee]

[gu6]

[SimonaShtonova]

[cvetee]

[Attention]

Нямам думи. Просто.. Браво  [bravisimo]

[mariana_fairy]

Благодаря Ви много  [heart__]